Решение № 4079 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2019 г.

Решение № 4079 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на директора на Агенция "Митници" и на Агенция "Митници", представлявана от директора, за отмяна, на основание чл. 237, ал. 1, предл. второ и чл. 239, т. 5 от АПК, на влязло в сила Определение № 8596 от 07.06.2019 г. по адм. д. № 6414/2019 г. на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Станкулова, срещу Решение № 682 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 2994/2018 г. на Административен съд – Бургас и е прекратено производството по делото. В искането се развиват съображения за допуснато съществено нарушение на императивни правни норми, довели до ограничаване на възможността за осъществяване на правото на защита и участие в касационното производство, тъй като, макар жалбата да е подадена чрез процесуален представител, упълномощен да представлява Агенция "Митници" и директора на Агенция "Митници", съдът не е дал указания на страната по изясняване на делото, като включително не е оставил жалбата без движение, на основание чл. 213б от АПК. В този смисъл, директорът, като страна в първоинстанционното производство по оспорване на издаден от него индивидуален административен акт, е бил лишен от възможност да участва в касационното производство поради допусната техническа грешка по чл. 212 от АПК. Постановеното, в разрез със служебното начало по смисъла на чл. 9, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК и без да е изчерпана процедурата по чл. 213б от АПК, определение е неправилно и по отношение на него е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Излагат се доводи за наличието на негативни правни последици, които ще се породят от постановеното съдебно решение за Агенция "Митници", предвид факта на възстановяване на държавния служител и дължащото му се право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Молбата е да се отмени атакуваното определение. Ответната страна – И. Иванов, чрез адвокат М. Иванова, в писмено становище оспорва искането като неоснователно и претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на искателите, намира следното: Предмет на искането за отмяна е Определение № 8596/07.06.2019 г. по адм. д. № 6414/2019 г. на ВАС, пето отделение, тричленен състав. С него съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Станкулова, срещу Решение № 682 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 2994/2018 г. на Административен съд – Бургас. Със своя съдебен акт, тричленният състав е приел, че касационната жалба е инициирана от лице, което не е участвало в производството пред Административен съд- Бургас. Пред първоинстанционния съд, в качеството на ответник, е конституиран и участвал издателя на акта, а именно: директорът на Агенция "Митници". По този начин подаването на жалбата не е осъществено от активно легитимиран субект. Не е налице и хипотезата на чл. 210, ал. 2 от АПК, защото не се засяга правната сфера на Агенция "Митници". С определението е прекратено и производството по делото. Това определение е обжалвано от директора на Агенция "Митници" с частна жалба, по която Върховния административен съд се е произнесъл с Определение № 12618/26.09.2018 г. по адм. д. № 10348/2019 г. на петчленен състав, Втора колегия, с което е оставена без разглеждане частната жалба, тъй като е прието, че не той е легитимираното лице, което е допустимо да внесе частна жалба пред петчленен състав. Определението е окончателно. Молбата за отмяна, предмет на разглеждане от настоящия петчленен състав, е подадена от два субекта- от директора на Агенция "Митници" и от Агенция "Митници". Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК. В съответствие с чл. 239, т. 5 от АПК, влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Първата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК, която се въвежда като основание, изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. Настоящият състав счита, че молбата за отмяна на директора на Агенция "Митници" е неоснователна, защото той не е подал касационна жалба по свое усмотрение, като не е бил възпрепятстван за това от съда по какъвто и да е начин, т. е. не съдът е нарушил правилата, които гарантират участието на искателя в съдебното производство. Отмяната по чл. 239, т. 5 от АПК не е средство за поправяне на пропуски на страната да упражни свое право, а средство за отмяна на съдебно решение, постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, в резултат на което страната не е могла да вземе участие лично или чрез упълномощен представител в съдебното заседание. За директора на Агенция "Митници" не е налице тази хипотеза, защото той не е бил възпрепятстван да подаде касационна жалба, респ. да упражни правото си на защита. Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му. Бидейки изключение от стабилитета на акта, отмяната като извънреден способ за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Както се посочи по- горе, не са налице основания за отмяна на съдебния акт на посоченото в искането основание по чл. 239, т. 5 АПК. По отношение на Агенция "Митници", настоящият състав счита, че молбата й за отмяна, която се позовава на предложение първо на цитираната норма, е недопустима. Първо и основно условие за приложението на този текст от АПК е да е налице качеството "страна" за искателя, каквото той няма. Агенцията не е конституирана, т. е. не е била страна в това си качество в производството пред АС- Бургас, поради което и не е разполагала с процесуалното право да атакува постановения съдебен акт. Тя няма правен интерес, а такъв, едва в производството по отмяна не е допустимо да се обосновава. Налага се логичният извод, че текста на чл. 239, т. 5 АПК, е неприложим за това искане. Молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. При тези данни, тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното определение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода на петчленния съдебен състав за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК от страна на директора на Агенция "Митници" и недопустимост на това основание от страна на Агенция "Митници". При този изход на делото, като своевременно поискани, следва да се присъдят на ответника разноски в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 249 от АПК, вр. с 143, ал. 4 от АПК. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав