Решение № 5035 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2014 г.

Решение № 5035 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуален представител - старши юрисконсулт Татяна Кулинова против решение № 3833 от 10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1995/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска от съда да отмени решението на АССГ. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът - Сисоко Умар Идриса лично и чрез адвокат Каймеджиева оспорва жалбата, иска от съда да остави в сила решението на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Предлага на касационния съд да го остави в сила, като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от ЗУБ, АССГ е отменил по жалба на Сисоко Умар Идриса решение № 2647 от 26.11.2013 г. на председателя на ДАБ и постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Сисоко Умар Идриса за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, но при нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен е чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Не са представени доказателства, че в хода на административното производство на непълнолетния чужденец е било изяснено правото на правна помощ и редът за получаване на такава. Съдът е дал подробни указания в мотивите на решението за тълкуване и прилагане разпоредбата на ал. 6, 7 и 8 на чл. 15 от Закона за закрила на детето. Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на непълнолетното лице е разяснявано правото му на правна помощ. Това задължение на административния орган е императивно и като е лишил лицето от възможността да знае за правото му на правна помощ е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са нарушили право на страната да вземе активно участие в производството. Подаването на жалба и предоставянето евентуално на правни консултации от неправителствена организация не игнорират правото на детето да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси. Съгласно чл. 2 от Закона за закрила на детето - дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Приемайки, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, съдът правилно не е обсъждал въпросите по прилагането на материалния закон, а именно дали са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставянето на съответния статут. Този въпрос не е разрешен и с касационното решение и след спазване на административнопроизводствените правила, административният орган ще следва при охраняване правата на молителя да обсъди всички обстоятелства и да вземе решение дали са налице обстоятелствата за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут на търсещия закрила. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение