Решение № 8176 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4134/2017 г.

Решение № 8176 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4134/2017 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Галения- Д. С. ", със седалище и адрес на управление в гр. П., чрез пълномощник адв. Д. М., против Решение № 276 от 24.02.2017 г. по адм. дело № 2424/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата против Заповед № 970 от 02.06.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. П.. Доводите на касатора са за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Исканията са за отмяна на решението като неправилно, претендира се и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. О. Д. на Районна здравноосигурителна каса не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд -П. е била Заповед № РД - 970 от 02.06.2016 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - П., потвърдена с Решение № РД-15-52 от 15.08.20146 г. на Управителя на НЗОК, с която на ЕТ "Галения- Д. С. "- гр. П. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 50 лв. / петдесет лева / за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора между страните. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - П. е извел извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Според съда, в конкретният случай нарушението по чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора, изразяващо се в дублиране на предписанията, при което втората рецепта не е следвало да бъде изпълнявана и е следвало да бъде върната на приносителя й, е безспорно установено и доказано, поради което и правилно лицето е било санкционирано за нарушението на договора, с минимална по размер санкция. Отношенията между страните се регулират от "Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК", приети на основание чл. 45, ал. 15 от ЗЗО, доколкото жалбодателят не е изпълнител на медицинска и/или на дентална помощ, а страна по договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК - аргумент от чл. 72, ал. 9 от ЗЗО. Съобразно тези условия в случаите, когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите, направени от лицата-контрольори, поради равен брой противоположни гласове, комисията изготвя протокол, екземпляр от който се предоставя на директора на РЗОК, на УС на РФК на БФС и на НЗОК, а след запознаване с този протокол, директорът на РЗОК съвместно с председателя на УС на РФК на БФС могат да потвърдят изцяло или частично констатациите на лицата по чл. 33. Първоинстанционният съд е приел, че процедура е изчерпана и от този момент нататък директорът на РЗОК безспорно е имал правомощието да издаде заповед за прилагане на санкция, предвидена в договора между РЗОК и изпълнителя. От друга страна е приел за общоизвестен факта, че арбитражните комисия в огромното мнозинство от случаите, не достигат до решение поради равен брой противоположни гласове, което означава, че практически почти никога не може да бъде наложена санкция при неправомерно поведение от страна на изпълнителя по договора. По тези съображения е отхвърлил като неоснователа подадената жалба на ЕТ "Г.-Д. С." гр. П., срещу Заповед № РД - 970 от 02.06.2016 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - П., потвърдена с Решение № РД-15-52 от 15.08.20146 г. на Управителя на НЗОК. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено и се постанови решение по съществото на спора, с което се прогласи нищожността на оспорения административен акт. В оспорената заповед изрично е отразено, че същата е издадена от д-р М. П. - директор на РЗОК - гр. П. В конкретния случай, видно от представеният по преписката екземпляр от заповедта е видно, че същата е подписана със запетая за директор на РЗОК П. от непознато за това лице. Липсват каквито и да е доказателства за упълномощаване на трето лице за издаване на заповедта, вместо надлежно упълномощеното от закона лице. Пред първата инстанция, не е изследван въпроса относно авторството на акта, нито е обсъждан въпроса за компетентността на органа, който е издал оспорения административен акт, което съдът служебно е задължен да извърши, независимо от това дали са направени доводи в тази насока или не. Решението на първоинстанционният съд е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 от АПК, според който, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери наличието на всички предпоставки по чл. 146 от АПК за валидното и законосъобразно действие на административния акт, в това число и за неговата нищожност. Липсата на компетентност е едно от тези основания и и води винаги до нищожност на административния акт. В случая анализът на установените факти води до извод, че оспорената заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен административен орган. В съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, Върховния административен съд следи и служебно. Пловдивския административен съд с решението си предмет на касационната жалба, като е стигнал до извод, различен от горния, приемайки че обжалваната заповед е валидна и допустима и отхвърляйки жалбата срещу нея, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК реши спора по същество като обяви нищожността на оспорената заповед. За пълното на изложението следва още да се посочи,, че е установено, че със Заповед № У-РД-13-970/19.04.2016 г. е извършена проверка на аптека "Г.-Д. С."- гр. П., съставен е протокол № У-РД-13-970/19.04.2016 г. с който е констатирано, че през м. януари 2016 г. с рецепта № 321/29.01.2016 г. за втори път са отпуснати COSOPT SF093 и TAFLOTAN SF111, с което е нарушен е чл. 6, ал. 1, т. 7 от констатирано в т. 1 от Констативен протокол № У-РД-13-970/19.04.2.016 г. поради което, на основание чл. 35, ал. 1, т. 5а от ИД-2014 г., и е наложена санкция финансова неустойка в размер на 50 лв. На 26.04.2016 г., във връзка с извършената проверка, е постъпило възражение ЕТ "Г.-Д. С." гр. П. до Арбитражната комисия към РЗОК - П., с вх. № 29-00-50/26.04.2016 г. От проведените заседания обективирани в Протокол № 1 от 11.05.2016 г. и Протокол № 1А от 19.05.2016 г., арбитражната комисия е гласувала с 3 гласа "ЗА" потвърждаване на констатациите, отразени в констативен протокол № V-РД-13-920/19.04.2016 г. от извършената проверка, с участието на служители на НЗОК на ЕТ "Галения - Д. С." и 3 гласа "ПРОТИВ" потвърждаване на констатациите, отразени в същият констативен протокол от извършена пълна проверка, с участието на служители на Ш ЕТ "Галения - Д. С." - 3 гласа. Административния орган с оглед на горното и в изпълнение на чл. 45, ал. 4 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6. т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (обнародван в ДВ бр. 22 от 22.03.2016 г.) е издал оспорената заповед. Същата е обжалвана по административен ред и е потвърдена с решение № РД-15-52 от 15.08.2016 г. на Управителя на НЗОК. При горните обстоятелства административният съд е обосновал неправилен извод, в изпълнение на Условията и реда за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6. т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (обнародван в ДВ бр. 22 от 22.03.2016 г.), накратко Условията. С. Ч. 44., ал. 1-6 от същите, арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора. Решението на комисията е в писмен вид, съдържа мотиви и се подписва от всички членове, срокът за произнасяне е едномесечен, считан от датата на постъпване на преписката. Решението се взема с обикновено мнозинство, присъствено и чрез явно гласуване и се изготвя в три екземпляра - по един за изпълнителя, директора на РЗОК и съответната регионална фармацевтична колегия на БФС. Р. се връчват по начин, удостоверяващ получаването им. Директорът на РЗОК изпраща на арбитражната комисия копие от заповедта за налагане на санкция или за прекратяване на производството. В разпоредбата на чл. 45 от Условията е предвидено, в случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на лицата по чл. 33, изцяло или частично, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя. В случай че арбитражната комисия не потвърди нито една от наложените санкции, директорът на РЗОК писмено уведомява лицето - обект на проверката, за решението и за прекратяване на производството по проверката. Ако арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите, направени от лицата по чл. 33, поради равен брой противоположни гласове, комисията изготвя протокол, екземпляр от който се предоставя на директора на РЗОК, на УС на РФК на БФС и на НЗОК. След запознаване с протокола по ал. 3, директорът на РЗОК съвместно с председателя на УС на РФК на БФС могат да потвърдят изцяло или частично констатациите на лицата по чл. 33. В този случай директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя. Незаконосъобразно, в конкретния случай съдът е приел, че . директорът на РЗОК безспорно е имал правомощието да издаде заповед за прилагане на санкция, предвидена в договора между РЗОК и изпълнителя. При проведената арбитражна процедура, не се е стигнало до потвърждаване на констатациите на контролните органи на РЗОК. Арбитражната процедура е детайлно регламентирана в Закона за здравно осигуряване и инкорпорирана в издадената от НЗОК Инструкция за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от 3ЗО и в типовите договори с аптеките, в това число и в Договор № 164402/15.04.2016 г., сключен между на ЕТ "Галения- Д. С." гр. П. и НЗОК, чрез директора на РЗОК - П. Съгласно нормативно и договорно определената арбитражна процедура, абсолютна предпоставка за налагане на санкции е потвърждаване на констатациите от арбитражната комисия или наличие на съвместно решение за това на директора на РЗОК и председателя на РФК на БФС, каквито обстоятелства в случая липсват. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски за двете инстанции. По делото са представени договори за правна защита и съдействие, по силата на които е договорено и изплатено възнаграждение в общ размер на 600 лева, от които 300 лева за настоящата инстанция и 300 лева - първата инстанция. Представени са доказателства и за платени държавни такси в размер на 75 лева. Ето защо ответникът по касация, следва да бъде осъден да заплати на касатора сума в размер на 675 лева - съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение