Решение № 10577 от 4.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2013 г.

Решение № 10577 от 4.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Томислава Георгиева, в качеството й на процесуален представител на Юрий Георгиев Митев, представляващ "Хоумлан" ЕАД, срещу решение № 2760 от 24.04.2013 г. по адм. дело № 8953 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 2101105457 от 5.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, в частта, потвърдена с решение № 1639 от 9.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради произнасяне при липса на жалба в тази част на спора и поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, и присъждане на съдебни разноски, а в частта, в която решението е недопустимо - неговото обезсилване. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Ангелина Кожухарова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2101105457 от 5.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1639 от 9.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден по повод осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 25.09.2006 г. -31.12.2010 г., като са определени задължения за ДДС в общ размер от 219 942.80 лв. и лихва за забава в размер на 76 253.14 лв. При обжалването по административен ред, актът е отменен и преписката е върната за нова ревизия, като е потвърден в частта относно отказаното право на данъчен кредит и начислена лихва по два броя фактури, издадени от "Стил мет България" ЕООД за данъчни периоди м. 10.2007 г. и м. 12.2010 г. През ревизирания период дружеството е с предмет на дейност доставка на интернет през LAN мрежа до домашни и корпоративни клиенти, поддръжка на портала на data. bg, издаване на списание Games Workshop, продажба на оптична канална мрежа за доставка на интернет на "Спектър нет" АД, оформяне на уеб-страници, фитнес услуги - фитнес център Wavefiitnes и др. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства, направените възражения за материалната незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, като е направен извод за неоснователност на жалбата. Конкретно спорът е относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт в частта, с която е потвърден от решаващия орган и тя е относно начисленото задължение за ДДС по повод на фактура № 266 от 25.10.2007 г. с предмет "изработка на рекламни материали, съгласно договор" с начислен ДДС в размер на 20 041.00 лв. и по фактура № 0020010055 от 28.12.2010 г. с предмет "рекламни материални, съгласно спецификация" и с ДДС в размер на 3 962.60 лв., поради непризнаване на правото на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Фактурите са издадени от "Стил мет България" ЕООД. Съдът се е произнесъл и по повод спора относно определено задължение за ДДС по фактура № 300 от 28.12.2007 г. с предмет "изработка на рекламни материали, съгласно спецификация" и с ДДС в размер на 16 157.00 лв. В тази му част решението се явява недопустимо, понеже съдът се е произнесъл при липса на жалба в тази част на спора, понеже при обжалването по административен ред ревизионният акт е отменен в тази част за период м. 12.2007 г. В хода на административното производство са ангажирани писмени доказателства, а в съдебното производство е изслушана съдебно-икономическа експертиза. Конкретно от фактическа страна се установява, че по повод първата фактура № 266 от 25.10.2007 г. с предмет "изработка на рекламни материали, съгласно договор" с начислен ДДС в размер на 20 041.00 лв., е представен договор от 4.10.2007 г. между ревизираното дружество и прекия доставчик. Същият е с предмет "изработване на рекламни материали, съгласно приложена спецификация". Такава е представена и съдържа описание на артикули, бройки и единична цена - визитки, двустранни, дипляни, рекламни кубчета, транспаранти, флаери. По същата е извършено плащане в брой, като е представен отчет от ЕКАФП. В ревизионното производство са представени необходимите изходни материали, в изпълнение на уговореното в договора, че ще се предоставят от възложителя, ревизираното дружество. По делото не се оспорва също, че са представени приемо-предавателни протоколи относно предоставяне на рекламни материали за разпространение от страна на служителите на ревизирания субект. Втората фактура № 0020010055 от 28.12.2010 г. е с предмет "рекламни материални, съгласно спецификация" и с ДДС в размер на 3 962.60 лв. Представен е договор от 13.12.2010 г. между ревизираното дружество като възложител и "Стил мет България" ЕООД, като изпълнител, спецификация към него, от която е видно, че се отнася за дипляни и разпространение на 10 000 броя флаери. Извършено е плащане в брой, като е представен фискален бон. По повод на двете фактури експертът по съдебната експертиза е установил, че същите са включени в дневника за продажби за съответния данъчен период и данъкът е начислен. Същият е проследил в заключението си, а и по делото са представени фактури от предходни доставчици на прекия доставчик като от "Мегалан" ООД (две фактури), от РК "Фактор" ЕООД (една фактура), от "Бест принт" ЕООД (три фактури). Предметът на същите е подробно описан от експерта и е относим към довършителни работи и дейности, както и доставка на рекламни материали. Установено е също, че дружеството пряк доставчик има петима души работници - монтьор, механик, технически сътрудник, секретари, организатор - офис. Освен това експертът при извършена проверка в счетоводството на жалбоподателя е констатирал, че дружеството има сключени договори със "Спектър нет" АД, "Спортал. Бг" АД, "Флайс" ООД, "Уисдам" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като се уважи жалбата на ревизираното дружество - сега касационен жалбоподател и се постанови решение по съществото на спора. Основният спорен момент е бил установяване и доказване реалното осъществяване на процесните две доставки, които са такива за услуги. По делото са ангажирани доказателства - писмени и съдебна експертиза, чрез които по безспорен начин се установява издаването на фактурите, тяхното счетоводно отразяване при доставчика с начисляване на ДДС и при получателя, фактическото основание за издаването им - договори и спецификации по тях, осъществено плащане по същите. Проследени са предшестващи и последващи доставки, които са облагаеми. Следва да се приеме, че същите са реално осъществени, като позоваването единствено на липсата на кадрови ресурс не се явява достатъчно, понеже предметът на процесните доставки е обоснован с извършването на довършителни работи. Освен това следва да бъде застъпена като правилна и защитната теза на касатора, че е редовен и добросъвестен данъчен субект, който иска да приспадне данъчен кредит по осъществени доставки, за които вече е платил на доставчика си дължимия по фактурите ДДС. Позоваването на факта, че същият е нередовен платец не може да обоснове отказа на правото на данъчен кредит и квалифицирането на това упражняване на право на приспадане като неправилно само на това основание. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски в размер на 775.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК, представляващи такива за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение