Решение № 13797 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2024 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК във връзка с чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Фиона 22 ЕООД, чрез адв. О. Лазаров срещу решение 1636 от 07.05.2024 г. постановено по адм.д.610 по описа на Административен съд гр. Плевен за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-04001522006918-091-001/10.04.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение 54 от 27.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Велико Търново. С ревизионния акт по отношение на касатора е установено задължение за довнасяне на ДДС за данъчен период м.10.2022 г. в размер на 119 081,37 лв. / сто и деветнадесет хиляди осемдесет и един лв. и 37 ст./ и лихва върху него към 10.04.2023 г. в размер на 5332,06 лв. /пет хиляди триста тридесет и два лв. и 6 ст./ по реда на чл.177, ал.1 ЗДДС. Според касаторът решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Съдебният състав не е съобразил обстоятелството, че Фиона 22 ЕООД не би могла да бъде солидарно отговорна за внасянето в бюджета на несъществуващо публично задължение от трето лице. С ревизионния акт се установява невъзможна особена солидарна отговорност. Преценката за законосъобразност изисква, към момента на произнасянето съдебният състав да обсъди всички факти и обстоятелства, които са настъпили към приключване на устните състезания пред него, но в случая това не е направено. От представените писмени доказателства в открито съдебно заседание проведено на 15.04.2024 г. е видно, че доставчика Викторс 11 ЕООД като лице с прекратена регистрация по ЗДДС, е уведомило приходната администрация и е поискало да му бъде указано как документално да бъде оформено развалянето на договорите. Указания все още не са предоставени с акт на НАП. Решението е постановено и в противоречие на чл.126, ал.6 ЗДДС. С ревизионния акт не се установяват преки публични задължения на дружеството, а се ангажира отговорността му за плащане на такива, дължими от трето лице, поради което и на проверка подлежат предпоставките за ангажиране на тази отговорност. Отговорността по чл. 177 ЗДДС е вторична, възниква ако и доколкото трето лице има задължение за внасяне на данък. Ангажирането на отговорността на получателя за дължимия и невнесен данък от друго лице е обвързано с конкретни облагаеми доставки, индивидуализирани чрез техните доставчици и издадените за тях фактури. Ето защо при всички случаи когато се констатира, че за третото лице е отпаднало задължението за внасяне на данък, то не би могло да се ангажира отговорността на получателя по доставката. Защото е правно непоносимо да се установява (възниква) солидарна отговорност за заплащане на задължение, което не съществува. По тези съображения се иска решението на АС гр. Плевен да бъде отменено, както и обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба-директор на дирекция ОДОП гр. Велико Търново, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище във връзка с оспорването. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище, че е неоснователна. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт. Налице са предпоставките за прилагане на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Безспорно е установено в административното и в съдебното производство, че касационният жалбоподател Фиона 22 ЕООД, чрез неговия управител, е знаел, че Викторс 11 ЕООД няма да плати ДДС по доставките на активите по пет фактури от м. октомври 2022 г., за които Фиона 22 ЕООД е приспаднала данъчен кредит без да плати договорената цена. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Плевен е бил ревизионен акт Р-04001522006918-091-001 от 10.04.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден изцяло с решение 54/27.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Велико Търново, с който по отношение на ревизираното лице е определено задължение по реда на чл.177 от ЗДДС в общ размер на 119 081,37 лв. и съответните лихви в размер на 5332,06 лв. През процесния данъчен период - месец октомври 2022 г. Викторс 11 ЕООД е продало на Фиона 22 ЕООД машини за шевно производство (лист 185 и сл.), общо 10 броя ППС (лист 188 и сл.) и са префактурирани резервни части, ел. енергия и телефонни услуги (лист 193), за което са издадени пет фактури на стойност 620 722,30 лв. и начислен ДДС в размер на 124 144,46 лв. (лист 130 -144). В същият размер ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит. В хода на ревизионното производство е установено, че Викторс 11 ЕООД не е внесло дължимия ДДС за периода м. октомври 2022 г. в размер на 119 081,37 лв., въпреки че фактурите с 1100000219 от 03.10.2022 г., 1100000220 от 12.10.2022 г., 1100000221 от 17.10.2022г., 1100000222 от 18.10.2022 г. и 1100000223 от 31.10.2022 г., издадени от Фиона 22 ЕООД, са декларирани в дневника за продажби и са включени при формиране на данъчната основа. Според първоинстанционният съд спорният между страните въпрос е налице ли са предпоставките по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС и дали е доказано по реда на чл. 117-120 от ДОПК, че Фиона 22 ЕООД е знаело или е било длъжно да знае, че задължението за ДДС по петте фактури няма да бъде внесено от Викторс 11 ЕООД. За да приеме, че е било налице знание, съдът е изложил следните мотиви: За всеки случай на твърдяно знание, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, в тежест на органите по приходите е да докажат по несъмнен начин предварителната информираност на получателя, че доставчикът му няма да внесе дължимия и начислен ДДС. При юридическите лица това знание следва да се установи у лицата, които го управляват и представляват. В случая това са управителите Л. Стоянов и Х. Вълчева. Възприети са мотивите на органите по приходите, въз основа на които е ангажирана отговорността на дружеството по чл.177 ЗДДС. Налице са обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод, че отношенията между двамата управители са изключително близки - дружества се обслужват от един и същи счетоводител И. Илиева - СК ЕООД по договори сключени 2021 г. и 2022 г, декларираният електронен адрес за кореспонденция по ДОПК от двете дружества е един и същ, както и седалищата им съгласно ТР, в хода на ревизията Л. Стоянов е декларирал, че спесимен за теглене на суми от банковата сметка на Фиона 22 ЕООД има и Х. Вълчева - управител на "Викторос 11" ЕООД и не на последно място управителите на двете дружества са родители на три деца. Поради тези обстоятелства е прието, че управителят на Фиона 22 ЕООД е знаел, че по сключените сделки не са платени договорените цени, а внесените суми са незначителна част от дължимото. Между дружествата не са уговорени изрично вноски и падежи за плащане, договорени са само крайни срокове, но не и отговорност на купувача при липса на плащане. Дори и без тези близки взаимоотношения между управителите, едно обстоятелство сочи безспорно за обвързаност на двете дружества в значително по-голяма степен, отколкото обикновените връзки между търговци. Във връзка с образуваното изпълнително дело от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново против Викторс 11 ЕООД за принудително събиране на задължения за ДДС в размер на 229 077,31 лв. за м. юли и м. август 2022 г. е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки от 03.10.2022 г., с което е наложен запор върху суми по сметките на дружеството. Постановлението е връчено по електронен път на същата дата на адреса, посочен от дружеството, който електронен адрес е адреса на лицето, осъществяващо счетоводно обслужване и на двете дружество (лист 55, 56, 420). На същата дата, без никакви данни за предварително проведени преговори, договаряне на цени, опис на активи и т.н., е сключен договор между двете дружества за продажба на дълготрайните активи, с които Викторс 11 ЕООД е осъществявало дейността си - шевни машини (лист 185 и сл., л.539). На 07.10.2022 г. от Викторс 11 ЕООД е изискана информация за притежавани недвижими имоти и МПС (л.423). На 17.10.2022 г. с две постановления на публичния изпълнител са наложени запори върху 20 мотори превозни средства и върху 28 броя шевни машини (л. 421, 534). Постановленията са връчени по електронен път. И точно същия ден и на следващия ден са сключени договори за покупко-продажба между двете дружества за прехвърляне на собствеността върху 9 МПС (л.494, 502). При тези констатации първоинстанционният съд е приел за очевидно, че дружествата, чрез своите управители, са действали съгласувано и напълно осъзнавайки последиците, че със сключване на сделките се е избегнал запорът върху движимите вещи и МПС на Викторс 11 ЕООД и принудителното изпълнение на задължението за плащане на ДДС. Участник в сделките е Фиона 22 ЕООД, чийто управител е в близки отношения с управителя на дружеството продавач, ползват един и същ счетоводител, а в предходни периоди е бил нает по трудов договор от Викторс 11 ЕООД. Това е позволило с нужната бързина, след получаване на постановленията и запорните съобщения, да се изготви цялата документация по сделките именно в същите дни, в които са наложени запорите. Процесните сделки са довели до получаване на предимство за Викторс 11 ЕООД при принудителното изпълнение за събиране на негови задължения за ДДС, чието предоставяне е в противоречие с преследваната от закона цел, и от множеството обективни обстоятелства е видно, че основната цел на въпросните сделки се свежда именно до получаването на това предимство - да не бъде наложен запор върху активите на дружеството. При тези обстоятелства съдът е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Фиона 22 ЕООД по чл.177 ЗДДС. Тези изводи, според АС гр. Плевен не се променят и от твърдението, че е подадено заявление по чл. 126, ал. 6 от ЗДДС. Издаването на акт от данъчната администрация не изключва автоматично отговорността на Фиона 22 ЕООД по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Няма представени доказателства по делото до обявяването му за решаване за издаден акт от орган по приходите по подаденото заявление, поради което не са налице настъпили правни последици, явяващи се новонастъпили обстоятелства, които да бъдат анализирани и съобразявани от съда при постановяване на съдебното решение. Решението е правилно. Постановено е при спазване на процесуалните правила, въз основа на обосновани на събраните доказателства фактически изводи и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си възраженията на ревизираното лице и обосновано е приел, че те са неоснователни. Съгласно чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. По ал. 2 на текста, отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. В алинея трета се съдържа оборима презумпция, съгласно която за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. От установените пред първоинстанционният съд факти продажба на имущество в деня на налагане на запор от "Викторс 11" ЕООД на "Фиона 22" ЕООД; липсата на плащане по издадените фактури и близките отношения между управителите на дружеството налагат извод, че единствената причина за извършване на процесните доставки е приспадането на ДДС от дружеството получател по фактурите и че процесните доставки са привидни. В резултат на това, съгласно ал. 3 на чл. 177, ревизираното лице е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. Само по малка част от процесните фактури, има реално плащане от ревизираното лице. Действително, плащането по издадените фактури от доставчика не е част от фактическия състав за ангажиране на отговорност по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, но преценено във връзка с всички събрани по делото доказателства, обосновава извод, че получателят по доставките по-скоро е бил наясно, че данъкът в значителния си размер няма да бъде внесен от доставчика. За обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. Изложеното по-горе, обосновава наличие на обективни факти, от които следва извод, че между тях съществуват по особени и близки отношения, надхвърлящи нормалните отношения доставчик получател, което обосновава знанието у получателя на доставките, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. Неоснователно е твърдението на касатора, че отговорността на ревизираното лице е ангажирана за несъществуващи задължения на "Викторос 11" ЕООД. Липсата на задължения по отношение на "Викторос 11" ЕООД се дължи на действията предприети от двамата управители за прехвърляне на имущество непосредствено след налагането на запорите, чрез които е затруднено събирането на публичните задължения. Тези действия са предприети с ясната цел да длъжникът - "Викторос 11" ЕООД да няма имущество срещу което да се насочи принудителното изпълнение и е било налице знание в управителя на "Фиона 22" ЕООД, че дължимия ДДС по процесните фактури няма да бъде платен. Този извод не се променя от направеното на 12.04.2024 г. изявление за разваляне на сключените договори за продажба на МПС и във връзка, с което е подадено заявление по чл.126, ал.6 от ЗДДС. Мотивите изложени от първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК не е необходимо да бъдат преповтаряни. Изводите на административния съд са в съответствие и с даденото задължително тълкуване с Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. на Върховния административен съд и Решение от 20 май 2021 г. по дело С-4/20 на СЕС. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане на ответника следва да му бъдат присъдени разноски, в размер на 9 626.53 лв. с оглед материалния интерес по делото за касационната инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,