Решение № 6994 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2013 г.

Решение № 6994 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Булфеста ООД град София против решение № 1243 от 05.06.2013 г. на Административен съд град Пловдив, постановено по адм дело № 973/2012, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161104974/06.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 219/27.02.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението гр. Пловдив.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението на основание чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробно поддържаните пред първата инстанция съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт, включително доводи за териториална некомпетентност на органа, възложил ревизията, предвид извършената промяна в седалището на дружеството към момента на образуване на повторната ревизия. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената му част. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, като основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 във връзка с чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По допустимостта на жалбата и спазването на преклузивния срок за подаването й се е произнесъл петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия с определение № 3484 от 30.03.2015 г. по адм. дело № 3161/2015 г.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

С оспорения ревизионен акт на Булфеста ООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 149 152.81 лева и съответните лихви, извършени са корекции в декларираните финансови резултати по ЗКПО за ревизираните периоди и е установен корпоративен данък в размер на 3380.66 лева за 2008 г. и съответните лихви. По ЗДДС задълженията произтичат от:

• непризнат данъчен кредит в общ размер на 2142.70 лева по фактури, по които е установено, че Булфеста ООД не е получател;

• начислен ДДС в размер на 8581.83 лева за 2006 г. и в размер на 132 553.34 лева за периода 01.01.2007 г. - 31.07.2010 г. върху приходи от продажби на билети за вход за представления на популярни изпълнители, провеждани в обекти на дружеството: дискотека "Ларго", кафе-аперитив "Бинго" и кафе-аперитив "Холивуд", Органите по приходите са приели, че продажбата на билети не е освободена доставка по смисъла на чл. 52, ал. 2, т. 1 ЗДДС (отм.) за 2006 г. и по смисъла на чл. 42, т. 1, б. "а" от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г.

• начислен ДДС за данъчен период м. 05.2007г в размер на 1564.66 лева, върху данъчна основа 7823.32 лева /левова равностойност на 4000 евро - два наема за м. 04. и м. 05.2007 г./ за облагаема възмездна доставка услуга по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, представляваща предоставяне на безвъзмездна наемна услуга по договор за наем, сключен с Гранд Казино ООД за м. 04 и м. 05.2007 г.

• начислен ДДС в размер на 4870.65 лева, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗДДС по договор за наем от 28.03.2007 г., сключен между "Булфеста" ООД и, , Гранд казино" ООД за периода 01.06.2007 г. - 07.12.2007 г.

• допълнително е начислен ДДС в размер на 498.84 лева, по издадени от дружеството фактури, които не са включени в дневника за продажби

По ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличени както следва:

I. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., със суми съответно в размер на 3576,34 лева, 50029.27 лева и 6498,13 лева, които включват:

• осчетоводени разходи през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. по дебита на сметка 602 "Разходи за външни услуги" и сметка 609 "Други разходи", въз основа на фактури, издадени от различни доставчици, с получател трети лица, а не ревизираното дружество.

• двойно осчетоводени суми по дебита на 602 "разходи за външни услуги" въз основа на едни и същи първични счетоводни документи, както и неправилно осчетоводяване по дебита на сметка 609 "Други разходи" на плащания по фактури, които вече са отчетени като разход.

• сумата от 207,56 лева за 2007 г., за която е установено, че е осчетоводена по дебита на сметка 602 "Разходи за външни услуги", на основание ДКИ № 28095019/31.07.2007 г., издадено от "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД;

• сумата от 399,43 лева за 2008 г., за която е установено, че по дебита на сметка 304 "Стоки" са осчетоводени фактури, по които получател не е ревизираното дружество "БУЛФЕСТА" ООД. Това са фактура № 209/14.02.2008 г., издадена от "ИНТЕРСКАН ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ" на стойност 250,00 лева - получател е "ЛАРГО" ЕТ и № 1670/12.07.2008 г., издадена от "СТОЯНОВ АНК" ЕТ на стойност 149,43 лева - получател е "ТОП КОМЕРС ТА" ООД.

• сумата от 20000 евро (с левова равностойност 39116,60 лева) покупка на валута на 22.02.2008 г. и сумата от 1400 евро (с левова равностойност 2738,16 лева) на 02.10.2009 г., неправилно осчетоводени като финансови разходи по сметка 629 "Други финансови разходи" и кредитирана сметка 5034 "Разплащателна сметка";

II. На основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен декларирания финансов резултат за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., съответно със сумите от 33085,97 лева, 4247,00 лева и 672,69 лева. Посоченото преобразуване е резултат от следните констатации при ревизията:

• за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. "БУЛФЕСТА" ООД не е осчетоводило приходи от извършени продажби, за които е издало първични счетоводни документи, подробно описани в ревизионния акт. Установено е, че разходите във връзка с тези продажби са осчетоводени от дружеството.

• неотчетени приходи от продажби на билети за вход през 2008 г. в размер на 2000 лева и неотчетени приходи от продажби, отчетени от ЕКАФП, регистриран в кафе - аперитив "Холивуд" на стойност 1840,37 лева

• неотчетени приходи от наем за месец април и месец май 2007 г. в размер на 7823.32 лева;

• неотчетени приходи от наем за дължимите наемни вноски за периода 01.06.2007 - 07.12.2007 г., в общ размер на 24353,23 лева.

III. На основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение с отчетени разходи за лихви върху невнесени в срок вноски за ДОО, ЗО, фонд ГВРС и ДЗПО. Съгласно посочената разпоредба тези разходи не са признати за данъчни цели осчетоводени разходи за лихви за просрочие в размер на 173,82 лева и с процесната сума е преобразуван счетоводният финансов резултат в посока увеличение.

Съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с приложимия материален закон.

По отношение начисления ДДС върху продажба на билети за вход съдът е изследвал приложимите по време разпоредби - чл. 52 от ЗДДС (отм.) и чл. 42, ал. 1, т1, б. "а" от ЗДДС и е приел, че продажбите на билети за вход от ревизираното лице не са освободени доставки, тъй като през 2006 г. касаят продажби на билети за вход на заведение - дискотека, находящ в гр. Пазарджик, ул. Търговска № 26, което съгласно Наредбата за категоризирането на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения е от вида на барове и попада в предвиденото от закона изключение, при което този вид дейност е облагаема. За останалите периоди, в които е начислен ДДС на това основание, съдът е посочил, че не са налице предвидените от закона условия за освобождаване на продажбите на билети за вход, тъй като ревизираното дружество не е културна организация и институт по Закона за закрила и развитие на културата.

Възражението на дружеството за нарушение на чл. 67, ал. 2 ЗДДС при определяне размера на начисления ДДС е отхвърлено като неоснователно. В тази връзка съдът е приел, че размерът на дължимия косвен данък от продажба на билети е изчислен на база осчетоводените от самото дружество приходи от продажба на билети за вход по месеци. Позовавайки се на мотивите на РА съдът е посочил, че при определяне размера на дължимия ДДС е прието, че данъкът е включен в размера на осчетоводените приходи и са съобразени разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗДДС (отм.), съответно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.

Във връзка със заключението на СИЕ относно съществуването на конкретно количество билети за вход, които не са продадени от ревизираното лице, съдът е приел, че облагането е извършено не върху разликата между закупените и наличните билети, а по счетоводни данни и представени от самото дружество - първоначални месечни отчети за извършените продажби на билети.

По отношение начисления ДДС за м. 04 и м. 05.2007 г. по договора за наем за уговорения гратисен период, съдът е приел, че е налице безвъзмездна услуга, която по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС се приема за възмездна доставка на услуга и данъкът е законосъобразно определен.

По отношение начисления ДДС върху уговорения наем по същия договор съдът е посочил, че данъчното събитие е настъпило при условията на чл. 25, ал. 4 ЗДДС - по договор за наем с периодично изпълнение, при който данъкът е изискуем към момента на уговореното плащане.

По отношение отказът на правото на данъчен кредит, съдът е установил, че РЛ не е получател по доставките, поради което не са налице предпоставките за възникване и упражняване на правото на приспадане.

По отношение извършеното с РА преобразуване на ФР на дружеството за процесните периоди и установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 г. съдът е приел, че актът е законосъобразен.

Решението е неправилно в частта, в която е потвърден начисления с ревизионния акт ДДС в размер на 1564.66 лева и съответните лихви за данъчен период м. 05.2007 г. за безвъзмездна доставка на услуга, която по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Съображенията са следните:

По отношение начисления ДДС за предоставена безвъзмездно услуга за наем на недвижими имот за м. 04. и м. 05.2007 г. Няма спор по фактите, които са установени при ревизията. Дружеството е сключило договор за наем от 27.03.2007 г. по силата на който е пренаело част от нает недвижим имот на Гранд казино 2 ООД - свързано лице. В договора изрично е уговорено, че влиза в сила от 01.04.2007 г. и че за м. 04. и м. 05.2007 г. пренаемателят не дължи наем, а периодът е гратисен. Спорът е дали при тази уговорка, дружеството е извършило по отношение на пренаемателя безвъзмездна услуга по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС, която е облагаема доставка. При правилно установени факти, съдът неправилно е приложил материалния закон. Съображенията за това са следните:

Нормата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, в редакцията приложима за 2007 г. съдържа фикция, по силата на която за възмездна доставка на услуга се счита, безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица. Нормата транспонира чл. 26, § 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, според която за възмездна доставка на услуга се третира безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето.

От доказателствата по делото се установява, че не са налице условията за приложението на фикцията по чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, която изисква безвъзмездната услуга да е за лични нужди на изброените в нея лица - задълженото физическо лице, собственика, работници и служители или трети лица. В случая е налице сделка между търговци по пренаемане на недвижими имот, която е свързана с търговската им дейност. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, че безвъзмездната доставка на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС е свързана с личните нужди на посочените субекти. Уговореното в договора за наем ползване на имота без заплащане на наем за м. 04. и м. 05.2007 г., в случая не е свързано с лични нужди на третото лице - наемател.

От изложеното се налага извод, че ревизионният акт в частта, в която е начислен ДДС в размер на 1564.66 лева за данъчен период м. 05.2007 г. за безвъзмездна доставка на услуга, която по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС се счита за възмездна, е незаконосъобразен. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата в тази част, съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Спорът следва да бъде решен по същество, като се отмени ревизионния акт в тази част.

По отношение на останалите задължения по ЗДДС, правилно съдът е отхвърлил жалбата. При изяснен от фактическа страна спор, съдът не е допуснал нарушения по приложението на материалния закон.

Правилен е изводът на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите. Възраженията на касатора, че ревизията е образувана от орган по приходите от ТД на НАП, който не разполага с териториална компетентност, поради преместване седалището на дружеството от град Пловдив в град София, е неоснователно. Промяната в седалището на дружеството е вписана в търговския регистър на 17.06.2011 г., когато е образувана повторната ревизия. Когато ревизионният акт е отменен по административен ред и преписката е върната за нова ревизия, съгласно чл. 155, ал. 4 и ал. 6 ДОПК, не се образува ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на предходното. Поради това и на основание чл. 7, ал. 4 от ДОПК промяната в седалището на дружеството, като обстоятелство, обуславящо териториалната компетентност съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, не води до липса на териториална компетентност на органа, възложил повторната ревизия и на органа, издал оспорения ревизионен акт. Производството се довършва от органа, който го е започнал - в случая от органите по приходите при ТД на НАП град Пловдив.

Относно начисления ДДС за извършени продажби на билети за вход, правилно съдът е приел, че доставките не са освободени.

За данъчните периоди на 2006 г. приложима е нормата на чл. 52, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (отм.), която регламентира като освободена доставка продажбата на входни билети за циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли. Правилно съдът е приел, че не са налице условията в посочената норма за освобождаване от облагане с ДДС на извършените от Булфеста ООД продажби на входни билети. По делото е установено, че продажбите на входни билети през 2006 г. се отнасят до обект, находящ се в град Пазарджик, ул. Търговска № 26, който през ревизирания период е функционирал като дискотека. Видът на обекта е от значение за облагането по ЗДДС за ревизирания период на 2006 г., тъй като нормата на чл. 52, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (отм.) предвижда изключение от освободените доставки за продажбата на билети за барове, вариетета и еротични спектакли. В ЗДДС липсват дефиниция на обектите, поради което правилно органите по приходите и съда са взели предвид дефиницията за "барове", дадена в приложение № 1 на Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения /приета с ПМС № 357 от 27.12.2004 г., обн. ДВ, бр. 2 от 7.01.2005 г./. Съгласно т. 3.5.6 от цитираната наредба баровете, като заведения за хранене и развлечения могат да бъдат и дискотека. Следователно за периодите на 2006 г. продажбите на входни билети за дискотека попадат в изключението на чл. 52, ал. 2, т. 1 ЗДДС и не са освободени доставки. Поради това законосъобразно е прието в ревизионния акт и от съда, че дружеството неправилно е третирало доставките като освободени.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразно начисляване на ДДС за целия период на 2006 г., тъй като обектът е категоризиран като дискотека от м. 06.2006 г., тъй като са в противоречие с доказателствата по делото. Видно от заповед № 2330/02.12.2005 г. и удостоверение ЗХ-094-I/02.12.2005 г., издадени от кмета на община Пазарджик туристическият обект, находящ се в град Пазарджик ул. Търговка № 26 е дискотека, категоризиран с две звезди за периода 02.11.2005 г. до 12.05.2006 г. Поради това не може да се приеме, че обектът е категоризиран като дискотека за първи път с Удостоверението за категоризация от 08.06.2006 г., на което се позовава дружеството.

Неоснователно е възражението, че начисления ДДС за 2006 г. не е съобразен с обстоятелството, че посоченият обект е пострадал от пожар през м. 08.2006 г. Видно от мотивите на ревизионния акт обстоятелството, че обектът е работил до 11.08.2006 г., когато е затворен поради пожар е съобразено като за м. 08.2006 г. са обложени с ДДС приходи от продажби на билети за вход в размер на 750 лева, а за м. 09., м. 10. и м. 11.2006 г. не е начислен ДДС, тъй като в тези периоди не са отчитани приходи от продажби на билети.

За ревизираните периоди от 01.01.2007 г. - 31.05.2010 г. освобождаването от ДДС на продажбите на билети се допуска при условията на чл. 42 от ЗДДС - когато е извършено от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/ и за дейностите и обектите, изброени в чл. 42, т. 1 б. "а" - б. "г" ЗДДС. При приложима в случая е нормата на чл. 42, т. 1 б. "а ЗДДС - продажба на билети за циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че Булфеста ООД не отговаря на първото изискване. Този извод се подкрепя от събраните при ревизията доказателства за липса на регистрация на дружеството като културна организация и институт по смисъла на ЗЗРК. След като не са налице предвидените от закона условия за признаване на процесните продажби на билети като освободени доставки, правилно съдът е приел, че същите са облагаеми и че законосъобразно с ревизионния акт е начислен ДДС.

Възраженията в касационната жалба за недоказано осъществяването на доставките, са неоснователни. Начисляването на данъка е извършено въз основа на отчетените от дружеството приходи от продажби на услуги, за които в хода на ревизията е установено, че са приходи от продажби на билети.

Доводите за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС при определяне размера на дължимия данък, също са неоснователни. Видно от мотивите на ревизионния акт, при определяне на задълженията е съобразено, че данъкът се включва в общия размер на отчетените приходи.

По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението в тази част и същото следва да се остави в сила.

Правилно е отхвърлена жалбата на Булфеста ООД и в частта относно начисления ДДС в размер на 4870.65 лева по договор за наем от 28.03.2007 г., сключен между "Булфеста" ООД и, , Гранд казино 2" ООД за периода 01.06.2007 г. - 07.12.2007 г. Страните не спорят по фактите и същите са правилно установени от съда въз основа на събраните по делото доказателства. Касае за договор за пренаемане на част от нает недвижим имот, сключен от Булфеста ООД, като наемодател, който е с периодично изпълнение. Съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В случая при издаването на ревизионния акт са съобразени периодите, за които е уговорено плащане на наемната цена - за периодите на м. 06.- м. 09.2007 г., наемът е дължим към момента на подписване на договора през м. 03.2007, а за периода 01.10.2007 г. - 07.12.2007 г. - на 10.10.2007 г., поради което правилно е определен моментът на настъпване на данъчно събитие.

По отношение останалите задължения по ЗДДС в касационната жалба не се сочат конкретни пороци на обжалвания съдебен акт. Искането в касационната жалба е за отмяна на решението изцяло, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция дължи служебно произнасяне по неговата валидност, допустимост и спазването на материалния закон.

Решението е правилно и в тази част. Задълженията са резултат от отказ на право на данъчен кредит и начислен ДДС върху издадени фактури за продажби. Правото на данъчен кредит възниква в полза на получателя по доставката. В този смисъл е действащата правна уредба както за 2006 г., по отменения ЗДДС - чл. 64, така и по силата на чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 2 ЗДДС. В случая е установено, че Булфеста ООД е упражнило право на данъчен кредит по фактури, по които не е получател. Тези констатации не се оспорват от дружеството, поради което законосъобразно органите по приходите не са го признали с ревизионния акт и правилно съдът е отхвърлил жалбата в тази част.

По отношение начисления ДДС по фактури, издадени от дружеството, които не са включени в дневника за продажби фактическите констатации при ревизията не се оспорват от ревизираното лице. По делото не е установена различна фактическа обстановка в тази част по спора, поради което следва да се приеме, че данъкът е начислен законосъобразно и съдът правилно е потвърдил акта и в тази част.

С оглед на изложеното решението в частта по ЗДДС, в която е отхвърлена жалба относно задълженията за данъчен период м. 05.2007 г. и съответните лихви следва да се отмени, а в останалата част на установените задължения по ЗДДС - следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

В частта по ЗКПО, настоящият състав намира за основателни касационните доводи, че съдът неправилно е потвърдил установените при ревизията финансови резултати за ревизираните периоди на 2007 г., 2008 г. и 2009 г., които са формирани без да е извършена корекция в отчетените от Булфеста ООД приходи от продажба на билети. Основателно в тази връзка касаторът поддържа, че при издаването на ревизионния акт е следвало да се съобрази различното третиране на продажбите на билети за вход като облагаеми доставки и да се извърши намаление в отчетените от дружеството приходи от продажби на такива услуги с размера на начисления при ревизията ДДС, доколкото този данък е включен в размера на отчетените приходи на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. При третирането им като освободени доставки, дружеството е отчело като приход пълния размер на извършените продажби, с включен ДДС. При определянето им в ревизионния акт като облагаеми доставки, основателно дружеството е поддържало в жалбата до съда, че приходът е с 20 % по-нисък. Касае се за счетоводна грешка при отчитането на посочените приходи от продажба на билети, която подлежи на корекция от органите по приходите в хода на ревизията съгласно чл. 81 от ЗКПО. В обжалваното решение съдът не е изложил мотиви по законосъобразността на определения в ревизионния акт финансов резултат за всеки от ревизираните периоди, а е изследвал и се е произнесъл по извършените от органите по приходите увеличения на ФР на посочените в акта основания по чл. 26, т. 2 и т. 6 ЗКПО и по чл. 78 от ЗКПО. В хода на първоинстанционното производство не е извършена проверка намалението в данъчната основа на приходите от продажба на билети, по какъв начин се отразява на отчетените от дружеството приходи и съответно на формирания при ревизията краен данъчен финансов резултат.

Изложеното обосновава извод, че спорът относно законосъобразността на ревизионния акт в частта по ЗКПО не е изяснен напълно, което налага отмяна на решението в тази част. При липсата на фактически установявания по отношение размера на отчетените от ревизираното лице приходи от продажби на билети за вход и размера на данъчните финансови резултати за 2007 - 2009 г., делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва да бъде назначено вещо лице, което да изчислени данъчния финансов резултат по ЗКПО за всеки от ревизираните периоди като взе предвид приход от продажба на билети за вход в размер на установената при ревизията данъчна основа на продажбите на билети.

Останалите доводи за неправилност на решението в частта по ЗКПО са неоснователни. Конкретните оплаквания в касационната жалба са за нарушение на чл. 78 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО при извършеното преобразуване на финансовия резултат със сумата на неотчетени приходи от наем за месец април и месец май 2007 г. в размер на 7823.32 лева. Преобразуването на финансовия резултат за този период е извършено в хипотезата на отклонение от данъчно облагане, като сделката за посочените периоди е третирана като заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. По делото безспорно е установено, че за посочените периоди ползването на имота е предоставено безвъзмездно, без наемателят да дължи наем. За разликата от чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС, която изисква безвъзмездната услуга да е свързана с лични нужди на третото лице, нормата на чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО определя като отклонение от данъчно облагане всяко безвъзмездно предоставяне на ползване на материални блага. При установените по делото факти, няма основание да се приеме, че нормата е приложена незаконосъобразно.

По отношение на останалите основания за корекция на ФР на основание чл. 78, чл. 26, т. 2 и чл. 26, т. 6 от ЗКПО касаторът не излага конкретни касационни доводи. При извършената служебна проверка не се установиха пороци на решението засягащи неговата валидност, допустимост и спазването на материалния закон, поради което решението и в тази част е правилно.

Съгласно чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. По силата на чл. 26, т. 2 ЗКПО данъчния финансов резултат се коригира с разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а нормата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО е приложена по отношение на отчетените от дружеството лихви за просрочие на публични задължения, които не се признават за данъчни цели.

В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства за опровергаване на установена при ревизията фактическа обстановка. Въз основа на правилно установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон, като е приел за законосъобразни извършените с ревизионния акт преобразувания на финансовия резултат в посока увеличение. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд следва да бъдат споделени изцяло.

По тези съображения, се налага извод за неправилност на решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт относно начислен ДДС в размер на 1564.66 лева и съответните лихви за данъчен период м. 05.2007 г., както и в частта по ЗКПО изцяло за ревизираните периоди на 2007 - 2009 г. Спорът в частта по ЗДДС следва да се реши по същество, като се отмени ревизионният акт в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м. 05.2007 г. и съответните лихви. Делото в частта по ЗКПО следва да се върне за ново разглеждане, за да се извърши преценка на установените при ревизията данъчни финансови резултати за всеки от ревизираните периоди, като се назначи вещо лице, което да изчисли ФР на дружеството по ЗКПО за съответния период след приспадане на начисления ДДС от отчетените приходи от продажби на билети и при съобразяване на всички други намаления и увеличения, извършени в ревизионния акт, както и приспадната от органите по приходите данъчна загуба от минали периоди на основание чл. 71, т. 1 ЗКПО.

В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на спора, следва да се отменят и присъдените в полза на администрацията разноски, за сумата над 3312.30 лева.

На дружеството касатор следва да се присъдят разноски съобразно материалния размер в частта, в която касационната жалба се уважава и спорът се решава по същество в размер на 44 лева. По останалите разноски ще се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,