Решение № 10907 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. Тодоров от гр. Бургас, чрез адв. Хаджиатанасова срещу решение 756 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело 58/2022г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът зам. кмет по Строителство, инвестиции и регионално обслужване на Община Бургас, в писмено становище, чрез гл. юрк. Райнова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед 3410/24.11.2021 г. на зам. кмет по Строителство, инвестиции и регионално обслужване на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2,т.1 и т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж едноетажна пристройка към източна фасадна стена на сграда с идентификатор 07079.824.27.2 по КК на гр. Бургас в УПИ VIII-299, кв.9 по плана на [жк], гр. Бургас. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се установява по безспорен начин наличие на визираните в заповедта основания по т.1 и т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ , тъй като процесната пристройка /външна тоалетна/ е изградена при неспазено отстояние до страничната регулационна линия, без да има предвидено допълващо застрояване по плана и без издадени строителни книжа. Обсъдени са приложимите правни норми и спазване на процедурата по установяване на незаконния строеж с изготвянето на Констативен акт В-20/ 03.09.2021г., надлежно връчен на адресата, като местонахождението , размера и основните характеристики на пристройката се потвърждават от заключението на вещото лице. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт В-20/03.09.2021г не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изграждане на пристройка, в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ - изграждане на пристройката без строителни книжа /проект и разрешение за строеж/. От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че е налице и второто визирано в процесната заповед основание по т.1 на ал.2,чл.225 ЗУТ, тъй като по действащия ПУП /КЗРП/, одобрен със заповед 1194/20.09.1990г., не е предвидено допълващо застрояване в УПИ VIII-299,кв.9 по плана на кв. [ж.к.]. Освен това пристройката /външна тоалетна/ е на 1,60м от регулационната граница със съседния УПИ VII-300, без да е дадено изрично съгласие за намалено отстояние. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежите по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./. Както правилно е приел административният съд, декларираната от извършителя година на изграждане на пристройката е 2008г., което сочи на неприложимост на който и да е от четирите режима на търпимост, тъй като крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Обоснован е и изводът на съда , че дори да се приеме, че пристройката е изградена 1988г., в който смисъл има данни в заключението на СТЕ и гласните доказателства, то не е налице хипотеза на търпимост както по ал.1, така и по ал.2 и ал.3 на §16 ПР на ЗУТ, тъй като няма данни за деклариране на пристройката по ал.2 и ал.3, а по ал.1 не отговаря освен на предвижданията на КЗРП и на действащите норми на ЗУТ за допълващо застрояване и на действалите към 1988г. норми на ЗТСУ и ППЗТСУ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,