Решение № 11892 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7723/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Г. М. Г., чрез адв. Г. Грозев, обжалва Решение 60/07.07.2023 г. на Административен съд Силистра по адм. дело 17/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 342з-31/16.01.2023 г. на ВПД директор на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Силистра за налагане, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и т. 19, 24, 88 и 91 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване, на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на служебното му правоотношение на длъжност старши полицай в група ООР на сектор ОП към Районно управление (РУ) - Силистра при ОДМВР Силистра поради извършени от него деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Ответникът ВПД директор на ОДМВР - Силистра, чрез гл. юрк. Атанасова, в писмена защита излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима и основателна. Като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание уволнение на Г. в оспорената заповед се посочва, че за периода от 00:30 ч. до 04:00 ч. по време на дежурство по наряд служителят не е извършвал непосредствено постоянно наблюдение на задържания за 24 часа в помещението за временно задържане в РУ - Силистра гражданин М. Г. И., с което е допуснал последният да се самоубие, като се е обесил в килията. Срещу Г. е образувано дисциплинарно производство за нарушение на чл. 37, ал. 2 от Инструкция 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (Инструкция 8121з-78 от 24.01.2015 г.), първоначално квалифицирано от дисциплинарно разследващия орган като умишлено нарушение на служебните задължения, което е причинило значителна вреда на гражданин, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 9 вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание уволнение. В хода на разследването по предложение на ДРО с мотиви за несъставомерност на първоначалната квалификация деянието е преквалифицирано на друг вид тежко нарушение на служебната дисциплина деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, вр. т. 19, 24, 88 и 91 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР) се предвижда същото по вид наказание. В решението си първоинстанционният съд подробно е изложил мотиви за това, че безспорно задължение на уволнения служител, произтичащо от раздел II Основни длъжностни задължения от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, е да охранява и конвоира задържани лица, както и че със Заповед 342з-812 от 27.08.2020 г. на директора на ОДМВР Силистра на полицейските служители от група ООР, към които спада и жалбоподателят, е възложено задължението постоянно да наблюдават поведението и състоянието на задържаните в помещенията за настаняване на задържани лица (т. 8.3). Посочил е и че задължение за постоянно физическо наблюдение на задържаните лица му се възлага и в т. V от Заповед 1886з-66/24.02.2021 г. на началника на РУ - Силистра, а с Указание рег. УРИ 1886р-4444 от 09.03.2021 г. на началника на група ООР в изпълнение на Заповед 1886з-76/09.03.2021 г. на началника на РУ Силистра подробно е регламентирана организацията на патрулно-постовата дейност, като в частта Пост помещение за настаняване на задържани лица е разпоредено на служителите, назначени в наряд, постоянно да наблюдават поведението и състоянието на задържаните в помещенията за настаняване на задържани лица (т. З); да охраняват в коридора пред помещенията и помещението за приемане на лица (т.2); да бдят за живота и здравето на задържаните (т.7), като на същите изрично се забранява да отвличат вниманието си със странични занимания, които биха могли да притъпят бдителността им. В решаващите изводи на съда деянието неправилно е квалифицирано като несъвместимо с етичните правила на ЕКПДСМВР и съответно съставомерно на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Основателни в този смисъл са изложените в касационната жалба твърдения за противоречие на съдебния акт със задължителните указания в Тълкувателно постановление 3/2007 г. на ВАС по т.д. 4/2007 г. В мотивите на последното е направено тълкуване на понятието етични правила и разграничаването им от законовите норми по това, че представляват неписани правила за поведение, които не възникват на основата на властнически актове, като включването им в етичен кодекс не променя тази им особеност. В същото тълкувателно постановление изрично се посочва, че когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чиито фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент на фактическия състав. Неупражняването на непрекъснат физически надзор от страна на уволнения служител върху задържаното лице, ако и да е житейски укоримо поради това, че се явява предпоставящ или улесняващ фактор за умишлено самопричинената от лицето смърт, не може да се подведе под хипотезата на неспазване на етични норми при липсата на доказателства за извършени от служителя действия, попадащи извън обхвата на неизпълненото служебно задължение и противоречащи на самостоятелно основание на определени норми от етично естество. В случая нарушени от касатора са не неписани морални правила, неспазването на които неизменно се характеризира с отрицателна обществена оценка, а ясни и конкретни задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика, подзаконов нормативен акт и вътрешнослужебни актове на негов пряк ръководител в МВР, които са част от съдържанието на служебното му правоотношение. Нарушението на вменените му служебни задължения безспорно е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР и поради това дерогира приложението на правилата на Етичния кодекс, като моралната оценка на деянието е неотносима към определяне на квалификацията на нарушението. В светлината на горното, съжденията на съда, че неосъществяването на непрекъснат физически надзор сочи на състава по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, но тъй като същото е продължило 3 часа и 16 минути вече сочи на проявена безотговорност за живота и здравето на задържаното лице и на това основание се квалифицира като пряко нарушение на чл. 88 и чл. 91 ЕКПДСМВР, са неправилни и в противоречие с материалния закон. Не времетраенето на деянието, а фактическите действия и бездействия са релевантни за дефинирането на нарушението по вид и подвеждането му под конкретна санкционна норма. Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение и произнасянето по същество с отмяната на административния акт - чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК. При този изход на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за първата инстанция в размер на 1500 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 70 лв. държавна такса за касационната инстанция. Заявеното възнаграждение за адвокат от 1000 лв. за защита в касационното производство не може да бъде присъдено, доколкото не е налице доказателствен източник, че същото е платено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение