Решение № 6182 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2015. г.

Решение № 6182 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2015. г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Агросевер 1" ЕООД със седалище гр. Ловеч, подадена чрез пълномощника му адв. Йордан Дамянов, против решение № 680 от 10.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10918/2013 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо изх. № 02-110-2600/2518 от 21.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с представено писмено становище, оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага тя да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 680 от 10.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10918/2013 г. по описа на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на "Агросевер 1" ЕООД против уведомително писмо изх. № 02-110-2600/2518 от 21.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. С него е отказано заявено от жалбоподателя финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2). За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал изляло на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която е установила, че части и от четирите заявените от жалбоподателя блокове на земеделското стопанство (БЗС), не са били допустими за подпомагане, тъй като не са били поддържани в добро земеделско състояние - обрасли с дървета и храсти слогове, чиято ширина е над 3 м. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че тези части не са били допустими за подпомагане на основание чл. 8 във вр. с чл. 9 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /Наредба № 5/2010 г./. Разлика между посоченото в уведомителното писмо и установеното от вещото лице относно недопустимата площ е установена единствено за БЗС 16883-352-1-1, заявен както по СЕПП, така и по НР2. Това обаче не се е отразило на законосъобразността на уведомителното писмо, тъй като и при установената от вещото лице недопустима площ процентът на наддеклариране както по СЕПП, така и по НР2, е също в границите между 20 % и 50 %. При така установеното наддеклариране съгласно чл. 58, § 2 от Регламент № 1122/2009 г. за СЕПП и чл. 16, т. 5, изр. второ от Регламент № 65/2011 г. за НР2 не се дължи подпомагане. Затова макар и при по-малко недопустима площ, с процесното уведомително писмо правилно било отказано подпомагане на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. С процесното уведомително писмо на касатора е отказано финансово подпомагане по подаденото от него заявление по СЕПП поради наддеклариране - на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР2 на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 3.04.2008 г./ - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Това е видно от попълнените колони 5 и 7 от таблиците към уведомителното писмо и поясненията към тях. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон по СЕПП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР2. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, а по НР2 - по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Съгласно първата разпоредба разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР2 разписва, че изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Тъй като заявените за подпомагане от касатора земи са пасища, за тях се прилагат изискванията на Наредба № 5/2010 г., приложима за СЕПП и НР2 на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3 от същата наредба. В случая частично заявените пасища са били неподходящи за подпомагане по смисъла чл. 15, ал. 1 от, тъй като са били заети от дървесна и храстовидна растителност. Предпоставките по тази разпоредба са установени от извършените административни проверки, чиито констатации се потвърждават от приложените по делото скици. Изводите са потвърдени и от назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Действително експертизата установява по-малко площ като наддекларирана от посочената в уведомителното писмо. Това обаче не се отразява на законосъобразността на уведомителното писмо, тъй като и при установената от вещото лице недопустима площ по СЕПП от 10,41 ха /при заявени 56,71 ха/ процентът на наддеклариране е 22,48 %. Съответно по НР2 недопустимата площ е 8,72 ха /при заявени 35,64 ха/, а процентът на наддеклариране е 32,49 %. Както по СЕПП, така и по НР2 процентът на наддеклариране е в границите между 20 % и 50 %. При този процент на наддеклариране съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията за СЕПП и чл. 16, т. 5 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията за НР2, не се дължи подпомагане. Затова с процесното уведомително писмо правилно е отказано финансово подпомагане на касатора, поради което с обжалваното решение правилно е отхвърлена жалбата му. Неоснователно е касационното оплакване за неустановено от първоинстанционния съд съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяването му за започналото административно производство. В случая административното производство е започнало по негово искане за подпомагане, поради което касаторът не може да изисква уведомяване. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,