Решение № 1524 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 261/2017 г.

Решение № 1524 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 261/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ НАП/-С., срещу решение № 2181 от 17.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1986 по описа на Административен съд гр. П. за 2016 г. С обжалваното съдебно решение е обявена нищожност на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008178-091-001 от 19.05.2016 г., издаден от Началник сектор при ТД на НАП-П. и гл. инспектор по приходите при същата ТД на НАП, поправен с РА № П-16001616096042-003-001 от 1.06.2016 г., потвърден с решение № 499 от 22.07.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., при ЦУ на НАП. С ревизионния акт по отношение на "Б. Р. С." ООД, за данъчен период от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. относно търговски контрагент AGL. VERVOEROND. LOKERE NV, с VAT№ ВЕ0407241236 е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултата за 2014 г., като не са признати разходи за данъчни цели в размер на 104 102.87 лв., както и за данъчен период от 1.01.2010 г. до 31.12.2014 г., относно H. T. A. Renting NV, с VAT№ ВЕ0430529946, относно допълнително начислен данък по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО в общ размер на 55 692.92 лв., с прилежащи лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се иска отмяната му, както и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - "Б. Р. С." ООД, моли ревизионния акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Представя писмени бележки с подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Претендира присъждане на разноски. Участвалият по делото представител на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото. Намира, че постановеното решение е в противоречие на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на АС П. за разглеждане по същество от друг състав на съда. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законовоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. След обсъждане на направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: За да обяви оспорения пред него ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден след 1.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК), с участието на орган по приходите, който не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, поради което същият е издаден от лице без материална компетентност. Според мотивите на съда последицата на тази липса на материална компетентност е нищожност на ревизионния акт. Решението е постановено в противоречие със задължителното Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., с което е прието, че "Ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен". Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това постановеното първоинстанционно решение, което противоречи на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. П., като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за сторените от ответника разноски в настоящото производство съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение