Решение № 74 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5172/2014 г.

Решение № 74 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5172/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Н. Г. срещу решение № 4 от 23.1.2014 г., постановено по гр. дело № 535/13 г. на Апелативен съд-Варна, с което е отменено решение № 718/18.7.2013 г. по т. д. № 2329/12 г. по описа на Варненски окръжен съд и е отхвърлил предявените от Д. П. Г. срещу [фирма] и Д. Д. Г. искове по чл. 24, ал. 4 от СК като неоснователни. В касационната жалба се подържат доводи за неправилност на съдебното решение и постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото. Подържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, респ. подържа, че касационната жалба е неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Д. Д. Г. не взема становище по касационната жалба. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна, че ипотекираните недвижими имоти са притежавани от Д. П. Г. и Д. Д. Г. при условията на съпружеска имуществена общност. С договор от 20.9.2007 г., обективиран в нотариален акт №, т, рег. №, н. д. № г. на нотариус Т. В. в полза на Търговска банка [фирма] в обезпечение на изтеглен от сина на страните А. Д. Г. кредит в размер на 120 000 евро ипотекарните длъжници Д. П. Г. и Д. Д. Г. са учредили договорна ипотека върху поземлен имот от 449 кв. м и две жилища, разположени на втори и трети етаж от жилищната сграда в имота. При това положение съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК е неоснователен. Съпругата Д. Г. е снабдила пълномощника А. Г. с изрична представителна власт да ипотекира имотите. Това разпореждане не е недействително, а е оспоримо като другият съпруг може да го оспори по исков ред в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Независимо кога е осъществена сделката щом към 1.10.2009 г. бракът не е прекратен, неучаствалия в разпореждането съпруг може да оспори сделката само в посочените по-горе срокове, предвидени в нормата на чл. 24, ал. 4 от СК. Приел е, че процесната сделка за ипотекиране на имота е сключена от съпругата на 20.9.2007 г. и ищецът не я е оспорил с предявяване на конститутивен иск за упражняване на преобразуващото си право до 20.9.2010 г., поради което разпореждането е било заздравено. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е съобразено, че съгласно задължителните разрешения, дадени с ТР 1 от 19.2.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГК в касационното производство в стадия на селектиране на касационните жалби следва да намери приложение т. 10 от ТР 1/2001 г. на ОСГК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се реши с решението по същество на подадената касационна жалба. По касационното основание. Спорният по делото въпрос за правната квалификация на иска е разрешен правилно от съда, но въпроса относно допустимостта на иска е решен от въззивния съд в противоречие с разпоредбите на § 4, ал. 1 ПЗР на СК и на чл. 24, ал. 4 СК /2009 г./ и с практиката на ВКС - определение № 285/2012 г. по ч. гр. д. № 296/2012 г. II г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса за характера на тригодишния срок по чл. 24, ал. 4 СК /2009 г./ и приложим ли е той със задна дата. С това определение е прието, че както отмененият Семеен кодекс от 1985 г., така и действащият Семеен кодекс, в сила от 1.10.2009 г. регламентират сделката, с която единия съпруг се разпорежда с общ недвижим имот, като относително недействителна спрямо неучаствалия в сделката съпруг, както и шестмесечен срок от момента на узнаването за предявяване на конститутивния иск от момента на узнаването. Промяната, въведена със Семейния кодекс, в сила от 1.10.2009 г., се състои във въвеждането и на пределен срок, в който неучаствалия в сделката съпруг може да я оспори, а именно три години от сключването й. Сроковете са преклузивни и не подлежат на спиране и прекъсване и след изтичането им разпоредителната сделка поражда действие и за неоспорилия я съпруг, без значение кога е узнал за разпореждането. Режимът на имуществените отношения между съпрузите, регламентиран в Семейния кодекс, в сила от 1.10.2009 г., има обратно действие по силата на § 4, ал. 1 ДР СК, т. е. преурежда в съответствие с въведената в него уредба заварените правоотношения, а такива са правоотношенията по съществуващите към момента на влизането му в сила бракове. Следователно независимо кога е осъществена сделката, с която единия съпруг се е разпоредил с общ недвижим имот, щом бракът не е бил прекратен към 1.10.2009 г., то неучаствалия в разпореждането съпруг може да оспори сделката само в сроковете по чл. 24, ал. 4 СК, като тригодишният срок тече от момента на сделката, дори и тя да предхожда влизането в сила на Семейния кодекс. Предявеният след изтичане на пределния преклузивен срок иск е процесуално недопустим. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване като процесуално недопустимо. Предвид изхода на спора ищецът дължи на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение