Решение № 2115 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14153/2014 г.

Решение № 2115 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14153/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "БМД Протекшън" ООД, гр. София, чрез адв. Ася Тодорова против решение № 5640 от 8.09.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 14544/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2101111533/23.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 2309/25.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалните данъчни закони - ЗДДС и ЗКПО, липса на мотиви и необоснованост. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е изложил бланкетни мотиви по приложението на ЗДДС и че при постановяване на решението липсва обсъждане на събраните по делото доказателства, което има за последица неверни изводи относно фактическата обстановка по спора. Касаторът, счита, че от събраните в ревизионното производство доказателства се установява настъпването на данъчно събитие по всяка от спорните доставки, поради което са налице условията за признаване на правото на данъчен кредит. Излага подробни съображения за наличните по делото доказателства относно изпълнението на спорните доставки от всеки конкретен доставчик. По приложението на ЗКПО, счита за незаконосъобразно извършеното с ревизионния акт преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. с разходите по процесните фактури. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на направените в съдебното производство разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Шейретов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, с който на "БМД Протекшън" ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 30 769.90 лева и съответните лихви за забава в размер на 9 407.94 лева за данъчни периоди м. 07.2007 г., м. 08.2008 г., м. 10.2008 г., м. 01.2009 г., от м. 03.-м. 10.2009 г., м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. по фактури, издадени от "Елфи Ент" ЕООД, "Софийски строежи 2008" ЕООД, "Стройкорект" ЕООД, "Софт трейд груп" ЕООД, "Ел Ай 2009" ЕООД, "Лозиана ЕООД" и "Биг адвъртайзинг" ЕООД и е извършена корекция на финансовия резултат на дружеството за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. чрез неговото увеличение с разходите, отчетени по процесните фактури, като е намален размера на декларираната от дружеството данъчна загуба по ЗКПО. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила за провеждане на ревизията. Относно материалната законосъобразност на установените задължения по ЗДДС, съдът е приел, че съвкупната преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство не позволява да бъде прието, че фактурите, издадени от "Лозиана" ЕООД, "Ел Ай 2009" ЕООД, "Стройкорект" ЕООД, "Софт трейд груп" ЕООД, "Софийски строежи 2008" ЕООД, "Биг адвъртайзинг" ЕООД и "Елфи Ент" ЕООД документират реално извършени доставки. Според съда по делото не е установен релевантният факт, че доставчикът е можел да извърши съответните услуги. Направен е извод, че независимо от представената документация, касаеща предходната ревизия на "БМД Протекшън" ООД, не може да се установи, че доставките са осъществени в действителност или най-малкото в обема, в който се твърди от лицето, посочено като изпълнител на услугата. Изложени са мотиви, че по принцип ненамирането на доставчиците на адресите за кореспонденция, не изключва възможността ревизираното лице да представи достатъчно доказателства за правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, но в процесния случай това не е сторено от "БМД Протекшън" ООД. Според съда съдържащите се в преписката документи не доказват извършването на реални доставки като основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Предвид установеното при насрещните проверки на доставчиците, съдът е приел, че не е доказано извършването на доставките, наличие на материална, кадрова и техническата обезпеченост за изпълнението им, което изисква личен труд на физически лица. Не са представени доказателства за счетоводна отчетност и кореспонденция във връзка с фактически извършени действия по изпълнение на представените договори и такива, конкретизиращи отделни изпълнени дейности и тяхната стойност. В мотивите на решението е прието, че в настоящия спор единствените доказателства за извършени доставки са спорните фактури, които не са конкретизирани и не съдържат извършените дейности и техните конкретни количествени измерения. Според съда нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на ревизионния акт са ангажирани доказателства за приемане на реално извършени услуги и прехвърлянето собствеността върху стоките. По тези съображения, съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки. Предвид липсата на доказателства за реално осъществени доставки, по приложението на ЗКПО, съдът е приел, че законосъобразно за данъчни цели не са признати разходите по спорните фактури и е потвърдил извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството, на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО и чл. 16, ал. 1 и ал. 4 ЗКПО както следва: за 2007 г. със сумата от 5 770 лева, отчетени разходи по фактурите, издадени от "Елфи Ент" ЕООД, за 2008 г. - със сумата от 29 024.00 лева, отчетени разходи по фактурите, издадени от "Софийски строежи 2008" ЕООД, "Стройкорект" ЕООД и "Лозиана" ЕООД и за 2009 - с разходи в размер на 102 175 лева, отчетени по фактури, издадени от "Соф трейд груп" ЕООД, "Ел Ай 2009" ЕООД и "Биг Адвъртайзинг" ЕООД и определения с акта размер на данъчния финансов резултат по ЗКПО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Решението е неправилно, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "БМД Протекшън" ООД против отказа на правото на данъчен кредит по фактура № 352/9.07.2007 г., издадена от "Елфи Ент" ЕООД, по фактурите, издадени от "Софийски строежи 2008" ЕООД за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2008 г., по фактурите, издадени от "Лозиана" ЕООД за данъчен период м. 10.2008 г. и по фактурите, издадени от "Ел Ай 2009" ЕООД за данъчни периоди м. 3-07.2009 г., м. 09.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 02.2010 г. По отношение на тези доставки са основателни доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото и липсата на мотиви по релевантните за спора факти. Съображенията за това са следните: По доставките от "Елфи Ент" ЕООД с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит данъчен период м. 07.2007 г. в общ размер на 1 154 лева по две фактури: фактура № 352/9.07.2007 г. с предмет "програмно осигуряване на охранително обучение" и по фактура № 357/11.07.2007 г. с предмет "реклама". За да отхвърли жалбата, в частта по доставката, предмет на фактура № 352/9.07.2007 г. с ДДС в размер на 570 лева, съдът е възприел изводите на органите по приходите и на директора на дирекция ОДОП, гр. София, че представените доказателства не удостоверяват участието на прекия доставчик в изпълнение на договореното между страните програмно осигуряване на обучение. По делото са събрани като доказателства договор от 21.05.2007 г. сключен между "БМД Протекшън" ООД и "Елфи Ент" ЕООД, както и преписи от спорните фактури. Останалите доказателства, цитирани в мотивите на съдебното решение - Програма минимум, разработена от МВР, задължителна за всяко лице, заемащо длъжността "охранител", заповед № 058-1/26.06.2007 г. на управителя на "БМД Протекшън" ООД и протокол 07/2007 г. от 9.07.2007 г., които са коментирани от органите по приходите на стр. 11 от ревизионния доклад и от решаващия орган при административното обжалване на процесния ревизионен акт, не се съдържат в събраните по делото доказателства. В хода на съдебното производство с молба от 1.11.2013 г. процесуалният представител на жалбоподателя е направил доказателствено искане за събиране на тези документи. С определение от 12.02.2014 г. съдът е задължил ТД на НАП гр. София да представи в цялост административната преписка по издаването на предходния РА № 2001007322/29.12.2010 г., отменен с решение № 1599/16.09.2011 г., но посочените документи не се съдържат в доказателствата, представени с молба от 20.03.2014 г. От мотивите на посочения ревизионен акт е видно, че с възражението по чл. 117, ал. 5 ДОПК при предходната ревизия са представени договор от 21.05.2007 г., препис от спорните фактури и извлечения от счетоводните регистри на доставчика и тези документи са налични по делото. Програмата минимум на МВР, за длъжността "охранител", протоколът от 9.07.2007 г. и заповедта от 26.06.2007 г., на които се основават доводите на ревизираното лице за реалност на доставката, са обсъждани за първи път в решение № 1599/16.09.2011 г., с което решаващият орган е върнал преписката за нова ревизия. В съдебно заседание на 9.10.2013 г. ответникът е представил административната преписка по издаването на това решение, но в приетите доказателства /папки приложение № 2 и № 3/ не се съдържат посочените документи относно доставката от "Елфи Ент" ЕООД. Пропускът да бъдат събрани тези доказателства, има за последица неизясняване на основния спорен въпрос относно изпълнението на доставката по фактура № 352/9.07.2007 г. от фактическа страна, а именно участието на прекия доставчик в изпълнението на фактурираното програмно осигуряване на обучение. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като препятства проверката на касационната инстанция относно фактическите установявания в първоинстанционното решение по релевантните за възникването на правото на данъчен кредит факти и правните изводи на съда по приложението на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9 от ЗДДС. По доставките от "Софийски строежи 2008" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 2 418.90 лева за данъчни периоди м. 08. и м. 09.2008 г. по фактура № 110...1/22.08.2008 г. и фактура № 110...112/19.09.2008 г. (посочена в мотивите на решението с № 11000000012/12.09.2008 г.). Съдът е приел за установено, че между страните по пряката доставка е сключен договор от 15.04.2008 г. по силата на който, доставчикът се задължава да извърши на обекти на ревизираното дружество мазилка на тавани и стени, водоустойчива вътрешна мазилка, боядисване и изграждане на стени срещу възнаграждение от 12 100 лева. В мотивите на решението са възприети изводите на органите по приходите, че не са представени доказателства за извършени доставки, писмени обяснения, количествено стойностна сметка за вложените материали и труд, доказателства за произход на материалите, кой е конкретният обект, за който се отнасят услугите, както и обема на извършените строителни работи. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят е твърдял, че конкретно извършените СМР като вид, количество, единична стойност и обща цена са индивидуализирани във фактурите /т. V. от представената по делото писмена защита/. Първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение и не е изложил мотиви по съдържанието на фактурите. Възражението се поддържа и в касационната жалба, но предвид липсата на преписи от фактурите, издадени от "Софийски строежи 2008" ЕООД в събраните по делото доказателства, в хода на настоящото производство не може да се извърши проверка на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по реалността по тези доставки. По доставките от "Лозиана" ЕООД, с ревизионния акт е отказан данъчен кредит в общ размер от 3020 лева за данъчен период м. 10.2008 г. по три фактури № 29/10.10.2008 г., № 33/21.10.2008 г. и № 36/23.10.2008г, а по доставките от "Ел Ай 2009" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 16 841 лева в данъчни периоди м. 3-07.2009 г., м. 09.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 02.2010 г. по фактура № 9/9.03.2009 г., по фактура № 16/3.04.2009 г., фактура № 24/8.05.2009 г., фактура № 26/21.05.2009 г., фактура № 28/2.06.2009 г. фактура № 41/20.07.2009 г., № 47/8.09.2009 г., № 54/28.10.2009 г. № 120/12.02.2010 г. и № 124/18.02.2010 г. По отношение на тези доставчици в мотивите на обжалваното решение липсват фактически установявания по релевантните за спора факти относно осъществяването на фактурираните доставки. Фактическата обстановка по тези доставки съдът е установил единствено въз основа на констатациите на ревизиращите органи по приходите, че доставчиците не са открити при извършената им насрещна проверка в хода на новата ревизия и констатациите от служебно известната на приходната администрация информация за начисляването на данъка в подадените справки декларации и отчетни регистри и данните от регистъра по чл. 62, ал. 5 КТ. В мотивите на решението не са обсъдени представените по делото писмени доказателства, включително и тези събрани в предходната ревизия и представени по делото от ТД на НАП гр. София с молба от 20.03.2014 г. във връзка с предмета на спорните фактури. Общият извод на съда, че само фактурите и фискалните бонове не са достатъчни да обосноват признаване на правото на данъчен кредит е в противоречие с представените по делото писмени доказателства относно доставките от "Лозиана" ЕООД и "Ел Ай" ЕООД. Необоснован е и изводът, че за тези доставчици липсва кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките. В това отношение е основателно възражението в касационната жалба, че в ревизионния доклад, съответно на стр. 36 и на стр. 16 са налице констатации за наличие на кадрови потенциал на доставчиците, които са послужили като основание за признаване на правото на данъчен кредит по останалите фактури, издадени от тези дружества. Не е обсъдено и възражението на ревизираното дружество, че основният аргумент на органите по приходите да откажат правото на приспадане по доставките от "Лозиана" ЕООД се основава на констатацията в ревизионния доклад, че процесните три фактури не са включени в СД по ЗДДС на доставчика, а по останалите фактури правото на приспадане е признато. По доставките от "Ел Ай 2009" ЕООД не са обсъдени доводите на оспорващия във връзка с твърденията за констатации в ревизионния доклад, изготвен при предходната ревизия, доводите за представена справка за обектите, на които този доставчик е осъществявал дейност, както и фактическите констатации по счетоводна сметка 304, че доставчикът е отчитал аналитично материали, необходими за изпълнение на процесните услуги. По фактура № 9/9.03.2009 г. в ревизионния доклад е прието, че е налице дублиране на услугите по протокол от 9.03.2009 г., подписан с "Ел Ай 2009" ЕООД за обект Футура Интернешънъл с услугите, изпълнени от "Лозиана" ЕООД по протокол от 10.12.2008 г. с предмет "цялостно изграждане на система за видеоконтрол" за същия обект. Посоченото фактическо основание за отказ на правото на данъчен кредит не е взето предвид при постановяване на обжалваното решение. Липса произнасяне и по конкретните възражения на касатора в тази връзка, изложени в писмената защита на неговия процесуален представител. Липсата на мотиви по конкретния предмет на доставките и на установявания по фактите относно тяхното изпълнение, препятства касационния контрол за правилното приложение на материалния закон. По тези съображения настоящият състав намира, че решението в тази част, в която е прието, че установените задължения по ЗДДС са законосъобразни, е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания за първи път от касационната инстанция, делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК, спорът по доставките от "Елфи Ент" ЕООД и "Софийски строежи 2008" ЕООД следва да бъде изяснен от фактическа страна като се задължи директорът на дирекция ОДОП гр. София да представи цитираните по-горе доказателства - програма минимум, разработена от МВР, задължителна за всяко лице, заемащо длъжността "охранител", заповед № 058-1/26.06.2007 г. на управителя на "БМД Протекшън" ООД и протокол 07/2007 г. от 9.07.2007 г. във връзка с доставката по фактура № 352/9.07.2007 г., както и преписи от спорните фактури, издадени от "Софийски строежи 2008" ЕООД. В случай че тези доказателства не се съдържат в административната преписка, съдът на основание чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да укаже на оспорващия, че за обстоятелства, които са от значение за изпълнението на спорните доставки от "Елфи Ент" ЕООД и "Софийски строежи 2008" ЕООД, следва да сочи доказателства и да му даде възможност да ангажира такива. След изясняване на спора от фактическа страна, съдът при постановяване на решението следва да изложи мотиви по релевантните за спора факти, като се произнесе по изброените по-горе спорни въпроси относно доставките от "Елфи Нет" ЕООД, "Софийски строежи 2008" ЕООД, "Лозиана" ЕООД и "Ел Ай 2009" ЕООД и даде отговор на възраженията на страните. По ЗКПО: Неизясняването на спора от фактическа страна по доставките от "Елфи Ент" ЕООД и "Софийски строежи 2008" ЕООД и липсата на фактически установявания по изпълнението на доставките от "Лозиана" ЕООД и "Ел Ай 2009" ЕООД в частта по ЗДДС, води до неправилност на решението и в частта по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ - относно изводите на съда за законосъобразност на извършеното с ревизионния акт увеличение на финансовия резултат за 2007, 2008 и 2009 г. с разходите по посочените по-горе фактури. Това налага отмяна на решението и връщане на делото на ново разглеждане и в тази част, както и в частта на определения с ревизионния акт данъчен финансов резултат /данъчна загуба или данъчна печалба/ по ЗКПО за съответния ревизиран период. Решението в останалата част, в която е потвърден ревизионният акт относно отказа на правото на данъчен кредит по фактура № 357/11.07.2007 г., издадена от "Елфи Ент" ЕООД, по фактура № 62/23.09.2008 г., издадена от "Стройкорект" ЕООД, по фактурите, издадени от "Софт трейд груп" ЕООД за данъчен период м. 01.2009 г. и по фактурите, издадени от "Биг Адвъртайзинг" ЕООД за данъчни периоди от м. 08 до м. 10.2009 г. и данъчен период м. 12.2009 г., както и в частта по ЗКПО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. относно извършеното от органите по приходите увеличение на финансовия резултат с разходите по тези фактури, е правилно. По отношение отказът на правото на данъчен кредит по посочените фактури, следва да бъде споделен крайният извод на първоинстанционния съд, че представените по делото доказателствата, в това число и съдържащите се в ревизионната преписка документи, на които се позовава касатора, не доказват извършването на реални доставки, като основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По фактура № 357/11.07.2007 г., издадена от "Елфи Ент" ЕООД, доводът в касационната жалба, че издадените от този доставчик фактури касаят авансово плащане и завършено изпълнение на сключения между "БМД Протекшън" ООД и "Елфи Ент" ЕООД договор от 21.05.2007 г., не се подкрепя от доказателствата по делото. Предмет на фактура № 357/11.07.2007 г. е "реклама", като по делото не са налице доказателства за връзката между така описаната стопанска операция и предмета на договора от 21.05.2007 г. За изпълнението на тази доставка не са ангажирани никакви доказателства, поради което съдът правилно е приел, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и сл. от ЗДДС в размер на 584 лева. По доставките от "Стройкорект" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 366 лева по фактура № 62/23.09.2008 г., като е прието, че от представения протокол от 23.09.2008 г. не се установява обекта за който се отнасят услугите. По останалите фактури, издадени от този доставчик правото на приспадане е признато с ревизионния акт. Доводите на касатора, че подписаният приемо-предавателен протокол от 23.09.2008 г. съдържа цялата изискуема информация относно предмета на доставката - предадените съоръжения, в това число и обектите, на които са осъществени услугите, са неоснователни. За разлика от останалите приемо - предавателни протоколи, този документ не съдържа данни за обекта, за който се отнасят ремонтните дейности и предадените материали. В случая това обстоятелство е от значение за доказване на фактическото осъществяване на доставката и използването на стоките и услугите в охранителната дейност на ревизираното дружество. По тези съображения правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68 и сл. от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по спорната фактура от "Стройкорект" ЕООД. По доставките от "Софт трейд" груп ЕООД с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 01.2009 г. в общ размер на 3 220 лева по фактура № 358/13.01.2009 г. и фактура № 358/13.01.2009 г., с предмет "ремонт на охранителни системи", тъй като от представените в ревизионното производство приемо - предавателни протоколи не се установява обекта, за който се отнасят услугите. Според органите по приходите по този начин не се установява изпълнението на условието по чл. 69, ал. 1 ЗДДС, услугите да се използват за последващи облагаеми доставки. Крайният извод на първоинстанционния съд, че не се доказва извършването на реални доставки от "Соф трейд груп" ЕООД като основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит се подкрепя от доказателствата по делото, в това число и съдържащите се в ревизионната преписка документи. Възражението в касационната жалба, че при идентични доказателства с ревизионния акт е признато право на данъчен кредит по фактура № 361/22.01.2009 г., издадена от "Софт трейд груп" ЕООД е неотносимо към преценката за осъществяване на услугите по конкретните доставки, предмет на съдебния спор. Според мотивите в ревизионния доклад доставката, по която е признато право на данъчен кредит е обвързана с последващи охранителни услуги, осъществени от "БМД Протекшън" ООД на обект - Техностил. От страна на касатора не се твърди, а и не са налице доказателства по делото, че доставките на ремонтни услуги по спорните две фактури касаят същия обект или друг конкретен обект, свързан с осъществяваната от дружеството охранителна дейност. При липса на данни за обекта, правилно съдът е приел, че не се установява фактическото изпълнение на доставката. По доставките от "Биг Адвъртайзинг" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 3 750 лева за данъчни периоди от м. 08 до м. 10.2009 г. и м. 12.2009 г. Според констатациите в ревизионния доклад от страна на прекия доставчик и на ревизираното лице са представени само преписи от спорните фактури - фактура № 13/14.08.2009 г. с предмет дизайн, креативност и идейни предложения за лого, фактура № 16/21.09.2009 г. - с предмет дизайн, обработка, форматиране на текст, фактура № 19/01.10.2009 г., която е с идентичен предмет като фактура № 13/14.08.2009 г. и за която е констатирано, че не е отразена в дневника за продажби и фактура № 24/16.12.2009 г. с предмет дизайн и идейни предложения за актуализация на сайт. Твърдението на касатора, че процесните фактури касаят дейности свързани с изпълнението на услугите, за които е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от същия доставчик е недоказано. От констатациите в ревизионния доклад е видно, че фактура № 22/4.11.2009 г., по която е признато право на приспадане, е с предмет реклама и рекламни материали, чието изпълнение е удостоверено от представения при ревизията приемо - предавателен протокол. Аналогични са и фактическите констатации при ревизията по фактури № 38/19.01.2010 г. и фактура № 39/26.01.2010 г., по които е признато право на данъчен кредит. При липсата на доказателства за изпълнение на фактурираните дейности, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68 ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от същия закон за признаване на правото на данъчен кредит. По тези съображения настоящият състав намира, че решението в тази част не страда от релевираните в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По ЗКПО: С оглед правилността на решението, в частта по ЗДДС относно липсата на реално осъществени стопански дейности по фактура № 357/11.07.2007 г., издадена от "Елфи Ент" ЕООД на стойност 2920 лева /без ДДС/, по фактура № 62/23.09.2008 г., издадена от "Стройкорект" ЕООД на стойност 1830 лева /без ДДС/, по фактурите, издадени от "Софт трейд груп" ЕООД за данъчен период м. 01.2009 г. на стойност 16 100 лева /без ДДС/ и по фактурите, издадени от Биг Адвъртайзинг ЕООД за данъчни периоди от м. 08 до м. 10.2009 г. и данъчен период м. 12.2009 г. на стойност 18 750 лева /без ДДС/, правилно съдът е приел, че са налице основанията по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат за ревизираните периоди както следва: за 2007 г. със сумата от 2920 лева, за 2008 г. - със сумата 1830 лева и за 2009 г. със сумата от 34 850 лева. В тази част решението, с което жалбата е отхвърлена е правилно и следва да се остави в сила. В останалата част по ЗКПО, относно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството и относно определеният с ревизионния акт данъчен финансов резултат /данъчна загуба, респективно данъчна печалба и данъчна основа/ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. решението е неправилно и делото следва да се върне за ново разглеждане, на основание чл. 222, ал. 1 АПК по съображенията изложени по-горе. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация с оглед материалния интерес по отхвърлената част от касационната жалба, определен от размера на установените задължения по ЗДДС. В тази връзка съдът съобрази, че с първоинстанционното решение не е присъдено юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация. Поради това и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, "БМД Протекшън" ООД следва да бъде осъдено да заплати разноски в размер на 726 лева. По останалите разноски, в това число и разноските за настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,