Решение № 1415 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2011 г.

Решение № 1415 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел I - чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила жалба от Атанас Трифонов Христов, гр. Павликени, ул. "Ю. И. Венелин" 13, вх. А, действащ като ЕТ "АТ - Атанас Христов" гр. Павликени, против мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде заповед за определяне на масиви за ползване на земеделски земи на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ за стопанската 2010/2011 г. Жалбоподателят твърди, че на 26.01.2011 г. е поискал издаване на такава заповед, но не е получил отговор, поради което моли мълчаливия отказ да бъде отменен и министъра задължен да издаде заповед. Претендира присъждане на всички съдебни и деловодни разноски. От ответника - Министъра на земеделието и храните, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпила Молба, в която се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Жалбата е подадена от надлежно лице в законоустановения в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок от изтичането на едномесечния срок по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ, и с оглед наличието и на правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. В разпоредбата на чл. 37в от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е законодателно уреден въпроса със създаването и разпределението на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение. Съгласно чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, когато в определения в ал. 1 и ал. 4 срок директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните, според ал. 13 - министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12. Конкретният случай касае заповед за разпределение на масивите, поради което е относима ал. 4 на чл. 37в ЗСПЗЗ, а не ал. 1 - заповед за назначаване на комисия. Поради липсата на заповед от директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Велико Търново, Атанас Трифонов Христов от гр. Павликени, действащ като ЕТ "АТ - Атанас Христов" е подал заявление до Министъра на земеделието и храните, в което е поискал на основание чл. 37в, ал. 12 да бъде издадена заповед за разпределение на масиви за ползване в селата Михалци, Мусина, Вишовград, Лесичери, Сломер и гр. Павликени. Видно от приложеното по делото Известие за доставяне, Заявлението е получено на 28.01.2011 г. В изпратената до съда административна преписка не се съдържа издадена заповед за разпределение на масиви от директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Велико Търново, а само заповеди за назначаване на комисиите по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, протоколи и доклади до директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Велико Търново, а и ответникът не твърди, че такава заповед е издадена. При това положение е налице хипотезата на чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ - заповедта да бъде издадена от Министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице. В преписката не се съдържа и такава заповед - за разпределение на масиви. Видно от текста, административният орган е длъжен да издаде заповед и то в едномесечен срок от поискването й. При тази обвързана компетентност мълчаливият отказ се явява незаконосъобразен. Приложените по делото няколко заповеди, от които относимата за казуса е тази с № РД 46-710 от 30.12.2010 г., с която зам.-министър при условията на заместване на титуляра (със заповед № РД 09-1162/23.12.2010 г.) е възложил на директорите на областните дирекции "Земеделие" да издават заповедите по чл. 37в, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ при хипотезата на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, не променят горния извод. И в двата случая трябва да има издадена заповед за разпределение на масиви и ако Министърът на земеделието и храните е считал, че предвид прехвърлянето на правомощието си на Директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Велико Търново не е следвало той да издава заповедта, е трябвало да изпрати преписката на заявителя до този орган, като своевременно уведоми заявителя. С оглед изложеното, обжалваният мълчалив отказ ще трябва да бъде отменен и тъй като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, делото следва да се върне като преписка на Министъра на земеделието и храните, за процедиране съобразно с дадените указания. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,