Решение № 348 от 5.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 320/2012 г.
ВКСIII гражданско отделение05.02.2013 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решението от 20.12.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1062/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 4.07.2011 г. по гр. д. № 2381/2010 г. на Великотърновски районен съд в частта, с която по предявения от В. И. Т. и Т. И. Т. срещу [фирма] иск за относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н. а. № 959/2005 г., е прието, че договорът е нищожен поради неговата привидност и след отмяна на първоинстанционното решение е прието за установено, че прикритият договор е за дарение. ОТМЕНЯ решението от 20.12.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1062/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 4.07.2011 г. по гр. д. № 2381/2010 г. на Великотърновски районен съд в останалата част, са отхвърлени предявените от В. И. Т. и Т. И. Т. срещу [фирма] исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 348 от 5.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 320/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Т. и Т. И. Т., двамата от [населено място], срещу решение от 20.12.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1062/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 4.07.2011 г. по гр. д. № 2381/2010 г. на Великотърновски районен съд в частта, с която по предявения от В. И. Т. и Т. И. Т. срещу [фирма] иск за относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н. а. № 959/2005 г., е прието, че договорът е нищожен поради неговата привидност и след отмяна на първоинстанционното решение в останалата част, е прието за установено, че прикритият договор е за дарение и са отхвърлени исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1027 от 19.07.2011 г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, по въпроса допустимо ли е по предявен иск за относителна симулация съдът да постанови, че прикрита сделка е различна от твърдяната в исковата молба. Поради това и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. По предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договора като привиден, когато се претендира относителна симулация на договора, съдът не може да постанови, че прикритата сделка е различна от твърдяната в исковата молба. Съдът трябва да се произнесе по исковата претенция за разкриване на прикритата сделка, така както е предявена от ищеца и относно обстоятелствата, на които е основан иска. Не може да бъде приета за установена прикрита сделка без тя да е предмет на иска. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради това, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която по предявения от В. И. Т. и Т. И. Т. срещу [фирма] иск за относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н. а. № 959/2005 г., е прието, че договорът е нищожен поради неговата привидност и след отмяна на първоинстанционното решение в останалата част, е прието за установено, че прикритият договор е за дарение и са отхвърлени исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС на същия недвижим имот, находящ се в [населено място]. Въззивният съд е постановил, че продажбата не прикрива апортна вноска в капитала на ответното дружество /както се поддържа в исковата молба/, а прикрива дарение. Въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск - приета е за установена прикрита сделка без тя да е предмет на иска. Съдът дължи произнасяне по исковата претенция, така както е предявена, като отрече или признае спорното право, а не да обяви привидност, при която действителните отношения се уреждат от прикрита сделка, която не е предмет на иска. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане на предявеното основание на иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Доколкото изходът от спора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е от значение за разглеждането на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД решението ще следва да се отмени и върне за ново разглеждане от въззивния съд в частта по евентуалния иск. Доколкото предмета на спора по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД се включва в предмета на спора за собственост, въззивното решение ще следва да се отмени и в частта по този иск и се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 87, ал. 3 ЗЗД
- чл. 108 ЗС
- чл. 26, ал. 2