Решение № 3053 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7685/2012 г.

Решение № 3053 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7685/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ВПР Реклама" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. "Боримечка" № 8а, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Венцислав Петков Рачев, срещу решение № 1046/19.04.2012 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3644/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 031100570/01.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 599/21.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е изяснил правилно фактическата обстановка, не е обсъдил всички събрани доказателства, неправилно е преценил относими към спора факти и обстоятелства, вкл. предмета на договора, сключен с единия от доставчиците, което е довело до формирането на погрешни правни изводи. Претендира се отмяна на обжалваното решение присъждане на разноските за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031100570/01.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 599/21.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Тери Консулт" ЕООД, в размер на 4048 лв. и по фактури, издадени от "Гала Комерс" ЕООД, в размер на 8270.80 лв. и за данъчните периоди м. януари, м. май, м. юни, м. юли, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г. са определени задължения по ЗДДС в общ размер 10942.40 лв. и лихва 2069.05 лв. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, т. 2 вр. вр. чл. 16, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 финансовият резултат /ФР/ за 2009 г. е преобразуван с осчетоводените по сметка 602 разходи за външни услуги в размер на 71 614 лв. по фактурите, издадени от двамата доставчици "Тери Консулт" ЕООД и "Гала Комерс" ЕООД и е определено задължение за корпоративен данък в размер на 7162.21 лв. и лихва 1418.31 лв. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е достигнал до извода, че те не установяват реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Законосъобразно, според съда, с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както и е преобразуван ФР с разходите за услуги, които не са реално предоставени, съгласно чл. 16, ал. 1 вр. ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че фактическата обстановка не е изяснена, както и че не са съобразени относими към спора факти и обстоятелства, безспорно доказани чрез събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, обосноваващи извод за реално осъществени доставки на услуги. Фактурите, издадени от "Гала Комерс" ЕООД, имат за предмет "Производство и монтаж на рекламни конструкции", "Монтаж на рекламни пана", "Подмяна на рекламни пана", "Окомплектоване на рекламни материали". Според писмените обяснения на Силвия Маринова, управител и представляващ дружеството доставчик, услугата по производство на рекламно пано изисква рязане, сглобяване, монтаж и боядисване на метални конструкции. Върху тях се опъва готовото и предоставено от възложителя рекламно изображение. Услугата по монтаж на рекламното пано изисква разтоварване на стълби, платнища, инструменти и въжета, демонтаж на старото рекламно пано и монтаж на новото, окомплектовка на алуминиеви профили, болтове и гайки. Услугата по окомплектовка на рекламни материали е извършена по силата на сключен договор от 07.05.09 г. и включва: доставка на рекламните материали от възложителя, окомплектовка на килограм по видове, спедиция на готовите окомплектовани материали. Според вещото лице Мачева, в случая се касае за услуга на ишлеме, изискваща разрязване и нагъване на дипляните. Отново според писмените обяснения, дадени от управителя на "Гала Комерс" ЕООД, всички транспортни разходи са направени от "ВПР Реклама" ЕООД. Представени са приемо-предавателни протоколи, според които изпълнителят е получил от възложителя листовки и дипляни за окомплектоване в изпълнение на договора, приемо-предавателни протоколи, според които изпълнителят е получил от възложителя рекламни пана на магазини "Плюс" и на "Софарма", както и протокол за приемане на извършената работа в изпълнение на договора за окомплектоване на рекламните материали без дата, според който услугите са изразяват основно в сгъване и окомплектоване на рекламните материали в транспортни кутии или пакетиране в кашони. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че изпълнението на услугата по изработването и монтажа на рекламните конструкции изисква на първо място издадено разрешение за монтаж на същите от съответната община по реда на чл. 57, ал. 1 вр. чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, а ако сградата или имотът е частна собственост, освен разрешение следва да бъде представен и договор за наем, сключен със собственика /чл. 57, ал. 3/. Освен това, изпълнението на услугата изисква наличие на необходимите материали за изработването на рекламните конструкции /метални и алуминиеви профили/. Изпълнението на услугата по изработването на металната конструкция и монтаж /подмяна/ на рекламните пана, както и окомплектоването на рекламните материали, налага използването на транспорт и влагане на труд. От страна на ревизираното дружество не са представени доказателства за това, че транспортът във връзка с услугите е осъществен от него, каквито са твърденията на доставчика. От страна на доставчика не са представени доказателства за това, че разполага с необходимите разрешения за монтиране на рекламни съоръжения, както и за това, че е разполагал с необходимите материали и работници. Констатациите на органа по приходите, че през процесния период от време дружеството-доставчик е имало само един назначен работник по трудов договор, не са опровергани. Предмет на фактурите, издадени от "Тери Консулт" ЕООД, е "Плащане по договор от 30.06.09 г." Според чл. 1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да презентира дейността на възложителя пред потенциални клиенти като лобира за започване на съвместна дейност помежду им. Според чл. 3 възложителят се задължава да предаде на изпълнителя рекламни материали и презентация за дейността си на български и на английски език, които изпълнителят да използва. Изпълнителят се задължава да презентира дейността на изпълнителя и да лобира за започване на съвместна дейност пред двадесет потенциални клиенти в сферата на банковото дело, застраховане, фармация, енергетика. От страна на доставчика са представени писма до възложителя, с които го уведомява за организирани срещи с представители на "Пещерска" и "Изи Кредит", както и че се издават фактури след сключването на договори. Според едно от писмата, разходите за транспорт и комуникационните разходи във връзка с изпълнението на договора и организирането на срещите са направени от изпълнителя за сметка на възложителя. Правилно е прието от Варненския административен съд, че нито от жалбоподателя, нито от доставчика са представени по делото презентацията на дейността и рекламните материали, които изпълнителят е използвал във връзка с осъществяването на дейността в изпълнение на сключения договор. Не са представени и сключените с посредничеството на изпълнителя договори между жалбоподателя и неговите потенциални клиенти. Макар доставчикът да твърди, че е направил комуникационни и транспортни разходи във връзка с презентирането на дейността на възложителя, организирането и провеждането на срещи с потенциални клиенти, доказателства за това от негова страна не са представени. Фактите, установени от вещото лице по назначената ССЕ, за извършени плащания, счетоводно отразяване на фактурите при доставчика и при получателя, респ. счетоводно отчитане на приход и на начисления ДДС по кредите на сметка 4532, сами по себе си не са достатъчни да обосноват извод за реално осъществени доставки. С оглед на изложеното, законосъобразно с обжалвания РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по издадените от двамата доставчици фактури на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е преобразуван ФР на основание чл. 16, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с начислените възнаграждения за услуги, които не са реално извършени. Поради това, решението на Варненския административен съд, с което е потвърден РА и е отхвърлена жалбата срещу него на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователна е и претенцията на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касация не е бил представляван от юрисконсулт в касационното производство и не е заявил претенция за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение