Решение № 5564 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2019 г.

Решение № 5564 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ - гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Недялкова, против решение № 623 от 17.10.2019 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 235/2019 г., в частта му, в която е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/06/3/0.0.2615/2/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/139 от 23.01.2019 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 360 лв. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, се претендира отмяна на решението в оспорената му част и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Н. З. от [населено място], [община] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Бангеев по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени сторените разноски в размер на 500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пазарджик е бил АУПДВ № 13/06/3/0.0.2615/2/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/139 от 23.01.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Пловдив. С него на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от договор № 13063002615 от 16.01.2018 г. и анекс към него и чл. 33, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. /Наредба № 10/2016 г. / е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договора, прекратен е договорът и е установено задължение на Н. З. за възстановяване на полученото първо плащане по сключения договор в размер на 19 558 лв. със законната лихва от датата на получаването на акта. Фактическото основание, посочено в акта, е подаването на заявление за второ плащане на 22.10.2018 г. след изтичането на определения в договора срок – 30.09.2018 г., почивен ден, т. е. до 01.10.2018 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 05-РД/236 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20 а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция. За да го отмени като незаконосъобразен, съдът е приел, че по делото е доказано чрез писмените доказателства и съдебно - психиатричната експертиза наличието на извънредно обстоятелство за продължителен период от време, в който влиза и крайният срок за подаване на заявката за второ плащане, а именно наличие на сериозно заболяване на жалбоподателя. С оглед на това, както и с оглед обстоятелството, че съдебно-агрономическата експертиза установява, че бизнес-планът е изпълнен в срок, съдът е обосновал извод, че актът е издаден в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, и е материално незаконосъобразен. Според него следва да намери приложение чл. 19, ал. 3 от договора, според който в случай на непреодолима сила/извънредни обстоятелства, довели до трайна обективна невъзможност на ползвателя да изпълнява поетите договорни или нормативни задължения, последният не дължи връщане на полученото по чл. 3, ал. 2, т. 1 плащане, но няма право да получи второто плащане. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.