Решение № 6123 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2013 г.

Решение № 6123 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Емил Иванов Кирилов от гр. Лом срещу решението от 21.12.2012 г. по адм. дело № 559/2012 г. на Административен съд - гр. Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. С посоченото решение Административен съд - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Емил Иванов Кирилов срещу решение № 43 от 11.10.2012 г., с което директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Монтана е потвърдил разпореждане № 4608133246 от 08.06.2012 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО и в частност - размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната на Емил Иванов Кирилов с това разпореждане. За да постанови този резултат съдът е възприел писменото заключение по изпълнената по делото съдебна експертиза от вещото лице Иванка Христова Виденова, "чиито изводи (съдебният състав е споделил) изцяло и напълно, като подробни, професионални и обосновани, изясняващи поставените задачи във връзка с направеното оспорване на акта".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, обаче счита, че в представеното по делото писмено заключение на вещото лице Иванка Христова Виденова се съдържат множество грешки, извън поправените ръкописно (вероятно от нея - няма забележка и подпис на лицето, което вписва забележката), по следните съображения:

II. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № МП-21141 от 27.12.2011 г. касационният жалбоподател Емил Иванов Кирилов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочил за осигурителен доход, определящ индивидуалния му коефициент, брутното си трудово възнаграждение за времето от 1.01.1985 г. до 31.12.1987 г. (три години или 36 месеца), което, видно от удостоверение обр. УП-2 изх. № 456 от 28.10.2011 г. на "Ломско пиво" АД, гр. Лом, е общо в размер на 7154,63 лв. или Емил Иванов Кирилов е доказал 198,75 лв. средномесечен осигурителен доход по чл. 70, ал. 4, т. 1 КСО.

За същия тригодишен период - от 1.01.1985 г. до 31.12.1987 г. - средномесечната работна заплата за страната, обявена от Националния статистически институт, е посочения и от вещото лице Иванка Христова Виденова размер от 224,25 лв. Съотношението между средномесечния осигурителен доход на жалбоподателя за избрания от него 3-годишен период по чл. 70, ал. 4, т. 1 КСО (198,75 лв.) и средномесечната работна заплата за страната за същия 3-годишен период (224,25 лв.) е 0,886, което съотношение, умножено по 36 месеца (избрания 3-годишен период) е 31,9064 - това е едно от произведенията по чл. 70, ал. 5 КСО.

По тези суми и изчисления между страните не се спори.

1. За времето от 1.01.1997 г. до 01.12.2009 г. (от която дата осигуряването на жалбоподателя е прекратено) жалбоподателят е доказал осигурителен стаж и осигурителен доход, както следва:

а) 7 месеца и 15 дни осигурителен стаж за времето от 14.01.1997 г. до 31.08.1997 г. и общ осигурителен доход за това време 271170 (неденоминирани) лева във II ОУ "Константин Фотинов", гр. Лом (според удостоверение обр. УП-2 изх. № 482 от 14.11.2011 г.);

б) 1 г. и 5 месеца осигурителен стаж за времето от 3.04.2006 г. до 1.12.2009 г. и общ осигурителен доход за същото време 3047,07 (деноминирани) лева, според удостоверение обр. УП-2 изх. № 94-00-2822 от 27.10.2011 г. на Община Лом; с последващо удостоверение обр. УП-3 изх. № 94-00-2822 без дата, приложено към писмо изх. № 33-00-55 от 1.06.2012 г. Община Лом уточнява, че 7 месеца и 5 дни от този осигурителен стаж Емил Иванов Кирилов е работил на непълен 6-часов работен ден, поради което общият осигурителен стаж е редуциран (превърнат в 8-часов работен ден) по правилото на чл. 38, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и за цялото време от 3.04.2006 г. до 1.12.2009 г. му е зачетен общо 1 г. и 10 дни осигурителен стаж (видно от доклада за осигурителен стаж на л. 19 от пенсионната преписка, респ. на л. 23 от делото на Адм. съд - гр. Монтана);

в) 5 месеца и 6 дни осигурителен стаж за времето от 25.06.1999 г. до 1.12.1999 г. в кооперация "Нов живот 94", удостоверен с трудова книжка; за този осигурителен стаж обаче Емил Иванов Кирилов не е представил удостоверение за осигурителен доход, поради което при определянето на индивидуалния му коефициент на основание чл. 40, ал. 7 НПОС е взета предвид минималната работна заплата за страната за същия период - 11090,91 лв. неденомирани лева за времето от 25.06.1999 г. до 30.06.1999 г. и 335 деноминирани лева за времето от 1.07.1999 г. до 1.12.1999 г. (видно от доклада за брутното трудово възнаграждение или доход на л. 18 от пенсионната преписка, респ. на л. 22 от делото на Адм. съд - гр. Монтана);

г) към осигурителния доход на жалбоподателя след 1.01.1997 г. са прибавени и 71,59 лв., от които 39,52 лв. обезщетение за временна неработоспособност и общо 32,07 лв. за 4 дни неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж;

д) така за времето от 1.01.1997 г. до 1.07.1999 г. (от 5.07.1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев - чл. 1 от Закона за деноминация на лева) жалбоподателят е доказал осигурителен доход в общ размер 282260,91 неденомирани лева (равни на 282,26 деномирани лева), а за времето от 1.07.1999 г. до 1.12.2009 г. 3453,66 деноминирани лева или за целия период от 1.01.1997 г. до 1.12.2009 г. жалбоподателят е доказал:

• общо 25 месеца осигурителен стаж и

• общо 3735,92 лв. осигурителен доход (същият размер на осигурителния доход е приел и директорът на РУСО - Монтана в решение № 43 от 11.10.2012 г.), което прави 149,44 лв. средномесечен осигурителен доход за периода;

е) за целия период от 1.01.1997 г. - 1.12.2009 г. средномесечният осигурителен доход за страната е 300,27 лв. (при определянето му за 2009 г. се взема не обявения от НСИ средномесечен доход от 554,78 лв. за цялата година, а изчисленият за изминалите до 1.12.2009 г. 11 месеца средномесечен доход от 550,97 лв).

1. При тези данни съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО е: 149,44 лв / 300,27 лв. = 0,498, което съотношение, умножено по 25 месеца осигурителен стаж е 12,442 (второто от произведенията по чл. 70, ал. 5 КСО).

Сборът на получените две произведения по чл. 70, ал. 5 КСО е: 31,9064 (виж по-горе т. 1) + 12,442 = 44,3484.

1. Според правилото на чл. 70, ал. 5 КСО индивидуалният коефициент се получава като сборът на двете произведения по чл. 70, ал. 4, т. 1 и 2 КСО се раздели на общия брой на месеците, включени в двата периода. В процесния случай общият брой на месеците, включени в двата периода по чл. 70, ал. 3, респ. по чл. 70, ал. 4, т. 1 и 2 КСО, е 61 (36 + 25) или в процесния случай индивидуалният коефициент на жалбоподателя е: 44,3484: 61 = 0,727. При този индивидуален коефициент размерът на пенсията ще бъде различен от сега определения и оспорен от жалбоподателя.

Според чл. 70, ал. 1 КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. А според чл. 70, ал. 2 КСО доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

1. С разпореждане № 4608133246 (носещо и № 2 от прот. № 01124 - виж л. 10 от делото на Адм. съд - Монтана) от 8.06.2012 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отпуснало пенсията на жалбоподателя от 13.08.2011 г. Средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месец август 2011 г. - т.е. от месец август 2010 г., включително, до месец юли 2011 г. включително - е:

а) 582,71 лв., според разпореждане № 4608133246 от 8.06.2012 г.

б) 583,48 лв., според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

При 582,71 лв. средномесечен осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месец август 2011 г., доходът, от който се изчислява пенсията, определен по правилото на чл. 70, ал. 2 КСО при индивидуален коефициент 0,727, е 423,63 лв. (582,71 лв. Х 0,727), а при 583,48 лв. средномесечен осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месец август 2011 г., доходът, от който се изчислява пенсията, определен по правилото на чл. 70, ал. 2 КСО при индивидуален коефициент 0,727, е 424,19 лв. (583,48 лв. Х 0,727 = 424,18996).

Определена по правилото на чл. 70, ал. 1 КСО пенсията в първия случай ще бъде 141,36 лв. (423,63 лв. Х 33,37 %, определени по правилото на чл. 20, ал. 2 НПОС = 141,3653 лв), а във втория - 141,55 лв. (424,19 лв. Х 33,37 %, определени по правилото на чл. 20, ал. 2 НПОС = 141,5522 лв).

III. С посоченото по-горе разпореждане длъжностното лице е определило пенсията на жалбоподателя на базата на индивидуален коефициент 0,723. В разпореждането няма обяснение как е изчислен този индивидуален коефициент.

Вещото лице Иванка Виденова обосновава този коефициент така: "Индивидуалния коефициент се определя като се раздели месечното брутно трудово възнаграждение за базисния период в размер на 421,30 лв. на едномесечния осигурителен доход за страната за периода от 08.2010 г. до 07.2011 г. в размер на 582,71 лв., което е 0,723." Същественото тук са числата 421,30 лв. и 582,71 лв. От оспореното разпореждане се вижда, че това са съответно "Доход за изчисляване на пенсията - 421,30 лв." и "Средномесечен осигурителен доход за страната за 08.2010 - 07.2011 г. - 582,71 лв.". А според чл. 70, ал. 2 КСО доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. В случая, като бъдат заменени със съответните числа изразите "средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията" (582,71 лв), "индивидуалния коефициент на лицето" (определен от дл. лице в оспореното от жалбоподателя разпореждане в размер 0,723) и "доходът, от който се изчислява пенсията" (421,30 лв), правилото на чл. 70, ал. 2 КСО в случая ще има следния цифров израз: множител 582,71 лв. Х множител 0,723 = произведение 421,30 лв. Този цифров израз на чл. 70, ал. 2 КСО очевидно представлява умножение - едно от четирите елементарни аритметични действия. Според класическото правило неизвестен множител се намира като известното произведение се раздели на известния множител. В случая вещото лице е разделило известното произведение 421,30 лв. (доходът, от който се изчислява пенсията, определен от длъжностното лице в оспореното от жалбоподателя разпореждане) на известния множител 582,71 лв. (средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, определен от длъжностното лице в оспореното от жалбоподателя разпореждане) и е получило множителя индивидуален коефициент, който не е неизвестен, а е вече определен от длъжностното лице на 0,723, защото само при този индивидуален коефициент като множител може да се получи произведението 421,30 лв., т.е. ако индивидуалният коефициент е неизвестен, няма как крайното произведение 421,30 лв. да е известно - то се получава единствено от умножението на числата 582,71 лв. и 0,723, които вече са известни. Или вещото лице определя индивидуалния коефициент 0,723 по правилото за намиране на неизвестен множител на основата на известното произведение, получено от този неизвестен множител и известния множител, но приема като известно произведението 421,30 лв., получено от умножението на два известни - като вече определени от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО - множителя, единият от които е именно индивидуален коефициент 0,723.

Всъщност аргумента на вещото лице за индивидуален коефициент 0,723 следва да бъде изведен от написаното в обстоятелствената част на писменото заключение, че "за периода от 14.01.1997 г./30.11.2009 г. коефициента е 0,489". Административен съд - гр. Монтана обаче не е поискал вещото лице да аргументира този свой извод, който очевидно е основан на правилото по чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО, т. е. първоинстанционният съд е пропуснал да поиска вещото лице да обясни въз основа на какви конкретни числа определя съотношението 0,489 като съотношение между средномесечен осигурителен доход на жалбоподателя за периода след 1.01.1997 г. (и коя е според вещото лице крайната дата на този период) и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, индивидуален коефициент 0,723 (или 0,7268...) се получава, ако при изчисляването на средномесечния осигурителен доход за страната за процесния период 1.01.1997 г. - 1.12.2009 г. се вземе средномесечен осигурителен доход за 2009 г. обявеният от НСИ такъв доход 554,78 лв. - в този случай средномесечният осигурителен доход за страната за процесния период става 300,57 лв., а не посочения по-горе 300,27 лв., определен при средномесечен осигурителен доход за 11-те месеца на 2009 г., през които жалбоподателят е бил в осигуряване (т.е. до 1.12.2009 г.), в размер на 550,97 лв. А при 300,57 лв. средномесечен осигурителен доход за периода 1.01.1997 г. - 1.12.2009 г. второто произведение по чл. 70, ал. 5 КСО е 12,4297 - получава се от първи множител съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО, което в този случай е 0,4972 (149,44 лв.: 300,57 лв.), а не е приетото по-горе в т. II.3. произведение 12,442, получено от съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО 0,49768 или 0,498 (149,44 лв.: 300,27 лв.) като първи множител и втори множител 25 - броя на месеците, за които е доказан осигурителен доход, участващ при определянето на първия множител. Това второ произведение (12,4297), събрано с първото, по чийто размер 31,9064 не се спори, прави сбор 44,3361, а не посочения по-горе в т. II.3. сбор 44,3484. Този сбор 44,3361, разделен по правилото на чл. 70, ал. 5 КСО на 61 месеца (36 месеца от избрания от жалбоподателя 3-годишен период от 1.01.1985 г. до 31.12.1987 г. и 25 месеца в осигуряване за времето след 1.01.1997 г. до прекратяването на осигуряването от 1.12.2009 г.), дава резултат (частно) 0,7268..., което е индивидуалният коефициент 0,723, възприет от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при изчисляването на пенсията.

IV. Следователно, без да е заявено изрично от касационния жалбоподател, спорът между страните в процесния случай се свежда до различните отговори, които те дават на въпроса кой е средномесечният осигурителен доход за страната за 2009 г., който следва да бъде взет предвид при определянето на средномесечния осигурителен доход за страната за целия процесен период в осигуряване от 1.01.1997 г. до прекратяването на осигуряването от 30.11.2009 г. - дали това трябва да бъде средномесечния осигурителен доход обявен от НСИ за цялата 2009 г. (554,78 лв), каквото очевидно е прието от длъжностното лице или трябва да бъде определен средномесечен осигурителен доход за 11-те месеца на 2009 г., през които жалбоподателят е бил в осигуряване (550,97 лв).

Нито в КСО, нито в НПОС, се съдържа правило, което нормативно да обуслови един от двата отговора.

Затова е необходимо тълкуване на чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО, в резултат на което да се определи кой е релевантният средномесечен осигурителен доход за страната за 2009 г., който следва да бъде взет предвид при изчисляването на индивидуалния коефициент на жалбоподателя.

За това тълкуване обаче е необходимо да бъде предоставена възможност на страните да изразят своите становища по въпроса, както и да направят възражения и допълнителни аргументи по изложените от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, съображения. Необходимо е и тълкуването на чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО в случая да бъде направено на две съдебни инстанции. Поради това оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. Монтана.

При новото разглеждане на делото, ако прецени, че за обсъждане на доводите и възраженията на страните е необходимо да ползва помощта на вещо лице, съдът може да назначи допълнителна или повторна експертиза (чл. 201 ГПК във връзка с чл. 144 АПК), която да възложи на същото вещо лице.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,