Решение № 10220 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. К. от [населено място], общ. Брегово, чрез процесуалния му представител адв. Длъгенкова, срещу решение 436 от 16.04.2025г., постановено по адм. дело 493/2024г. по описа на Административен съд гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 18 5973 от 29.05.2023г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Видин, с която на основание чл. 54 ал. 4 във връзка с чл. 54 ал. 1 и чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на [населено място], изразяваща се в промяна на границите на ПИ идентификатор 36141.501.286, ПИ идентификатор 36141.501.287, ПИ идентификатор 36141.501.288 и ПИ идентификатор 36141.501.289, както и промяна в кадастралния регистър досежно ПИ идентификатор 36141.501.286 със записването като собственик на жалбоподателя Р. Р. К. вместо праводателя му С. П. Б.. Във връзка с указания дадени в решение 11388 от 23.10.2024г. по адм.д. 5832/2024г. на ВАС, с което е отменено предходно решение на АС гр. Видин и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, в настоящото производство с влезнало в сила определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. против оспорената заповед в частта й, с която е одобрена КККР на [населено място] досежно ПИ идентификатор 36141.501.289, както и в частта относно одобреното изменение на границите между ПИ идентификатор 36141.501.287 и ПИ идентификатор 36141.501.288, както и относно вписването на Р. Р. К. в кадастралния регистър като собственик на ПИ идентификатор 36141.501.286 и е прекратил производството по оспорване на заповедта в тези й части. Поради и това е обосновал, че предмет на настоящото производство е оспорването на заповед 18 5973 от 29.05.2023г. на Началника на СГКК - Видин, в частта, с която е одобрено изменение в КККР на [населено място], изразяваща се в промяна на границите на ПИ идентификатор 36141.501.286 с ПИ идентификатор 36141.501.287 и ПИ идентификатор 36141.501.288. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив излага такива, включително това, че в оспорената заповед не е било разграничено за коя хипотеза на чл. 51 ал. 1 т. 32 ЗКИР се касае дали за непълнота или за грешка, както и неспазване на процедурата за уведомяване на заинтересованите лица. Излага и доводи за неправилност на извода на съда за липса на спор за материално право, като напротив твърди наличието на такъв, съответно на пречка съгласно чл. 54 ал. 2 ЗКИР за процедиране на исканото изменение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта в оспорената й част. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът началникът на СГКК Видин не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Т. Н. Д. и М. Ц. П. също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователно на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АС Видин е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно - техническата експертиза /СТЕ/, съдът е приел, че в случая е процедирано изменение на одобрената КККР по заявление на М. П. служебно съгласно чл. 57 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /по долу Наредбата/. Приел е, че в съответствие с чл. 54 ал. 1 ЗКИР изменението е извършено въз основа на проект за изменение съгласно чл. 75 ал. 2 от Наредбата, поради установени съществени грешки в графичните данни касаещи заснемането на границите на ПИ идентификатор 36141.501.288. Посочил е, че съгласно приетата по делото СТЕ е установено, че конкретното изменение касае намаляване на площта на имота на жалбоподателя Пи идентификатор 36141.501.286 по границата му с ПИ идентификатор 36141.501.288 с от 8 до 10 кв.м., което отклонение е в рамките на допустимата грешка в измерването, както и че установените на място граници при заснемането за изготвяне на проекта съответстват на действителните граници на място. Посочил е и че същественото намаляването на площта на имота на жалбоподателя не се дължи на изместването на границата му с имота на М. П., а поради изместване на западната граница на същия, която не е предмет на това производство, и което изместване е направено през 2010г. с около 13 кв.м. и през 2011г. с около 400 кв.м. на срещуположната граница на имота на жалбоподателя във връзка с регулационно изменение. Поради това е приел, че по отношение на граница, предмет на настоящото производство, не е налице спор за материално право, съответно основание за отмяна на заповедта в оспорената й част. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е извода на състава на АС гр. Видин, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилен е извода на съда, че в случая е процедирано изменение на кадастралната карта в хипотезата на чл. 57 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г., според която Отстраняването на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, допусната по вина на правоспособното лице, изработило кадастралната карта и кадастралните регистри, се извършва безвъзмездно в срока за отстраняване на дефектите, определен съгласно договора за изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Във връзка с представено по делото писмо изх. 20 10797 от 01.03.2023г. е процедирано именно такова изменение, като е извършено и съответно геодезическо заснемане. Неоснователно е и възражението на касатора, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради това, че липсват мотиви и не е ясно в коя от хипотезите на чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР е извършено изменението непълнота или грешка. Съгласно тълкувателно решение 16 от 31.03.1975г. от ОСГК на ВС мотивите на административния акт могат да се съдържат и в административната преписка по издаването му, като в случая именно в административната преписка са обективирани и мотивите и правното основание съответно на фактическото такова, а именно грешка, допусната при изработването и одобряването на кадастралната карта в хипотезата на чл. 57 ал. 1 от Наредбата. Видно от представената административна преписка изменението е извършено в хипотезата на допусната грешка,грешки в данните за РГО, отстраняване на грешка в заснемането на имот 36141.501.288 /стр. 50 и следващите от първоинстанционното дело/, съответно от проекта за изменение и обяснителната записка към него. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не е бил уведомен за започналото административно производство. Това е така, тъй като видно от доказателствата от една страна са му изпратени съобщения за същото, като обаче писмата са се върнали с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. Дори обаче да се приеме, че е допуснато нарушение предвид изложеното по горе, то същото не е от категорията на съществените, което може да се отрази на законосъобразността на акта. Това е така, тъй като с приключването на административното производство не се преклудира възможността да бъдат наведени всички възражения, както и да се представят всички доказателства, които биха се навели и в административното производство пред съда. Поради и това е правилен извода на съда, че в случая не се установява нарушение, което да е от категорията на съществените, което може да обоснове незаконосъобразност на акта. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта. Във връзка с гореизложеното и събраните по делото доказателства се установява наличието на хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а именно грешка в одобрената кадастрална карта, съобразно легалното определение за "непълноти и грешки" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. От доказателствата се установява, включително приетата по делото СТЕ, че при одобряване на оспореното изменение на КК е извършено геодезическо заснемане на спорната граница, като измерванията са извършени съгласно чл. 73 ал. 1 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. При тези измервания имота на жалбоподателя, който до момента е бил нанесен в кадастралната карта с площ от 1577 кв.м. става с площ 1567 кв.м. съобразно заснеманията, а имено на М. П., който е бил нанесен с площ от 761 кв.м. преди промяната, по оспорената заповед е нанесен с площ от 750 кв.м. От приетата по делото СТЕ се установява, че изместването на границата на допустимата грешка съобразно чл. 73 ал. 4 от Наредбата, поради липсата на липса на трайно материализирани граници между двата имота по цялото им протежение. При тези данни е правилен извода на съда, че в случая не е налице спор за материално право, доколкото изместването на спорната граница е в рамките на допустимата грешка в измерването. В случая не е налице застъпване или дублиране на права на собственост. Съгласно § 1 т. 16 ДР на Наредбата "Спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая правилно съдът е приел, че тези предпоставки не са налице, като е уточни, че разминаването между площта на имота, нанесена в кадастралната карта след изменението, която се различава с 10 кв.м. от тази преди изменението, и площта на имота на жалбоподателя по нотариален акт, не се дължи на изменението на кадастралната карта и на изместване на спорната граница, а на такова изместване от другата, западната част на имот му, която не е предмет на това производство. Към този извод на съда следва да се добави, че несъответствието на площта на имота по кадастрална карта и на площта, записана в нотариалния акт на К., се дължи на това, че той е закупил урегулиран поземлен имот /УПИ/, като площта по нотариален акт е площта на УПИ, която се различава от тази по кадастралната карта, като при прилагане на регулацията към неговия имот ще бъдат прибавени и съответните се придаваеми части.Както обаче правилно е отбелязъл и съдът в оспореното решение, това не е предмет на настоящото производство. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение