Решение № 8534 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2020 г.

Решение № 8534 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, подадена от пълномощника старши юрисконсулт Йорданова, против решение № 2149 от 11.12.2019 г., постановено по административно дело № 2171/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е: 1) отменена заповед № РД-25-1247/15.08.2019 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която, на основание чл. 400, ал. 3 и чл. 402, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2018 г. (НРДМД – 2018) на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Дева Мария" ЕООД, с ЕИК 200800019, с адрес на упражняване на дейността гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. "Ал. Стамболийски" № 32, представлявано от управителя д-р Д. Б., са наложени три санкции "финансова неустойка" в размер от по 200, 00 лева всяка или общ размер на наложените 3 санкции "финансова неустойка" – 600, 00 лв.; 2) осъдена РЗОК - Бургас да заплати на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Дева Мария" ЕООД сумата от 50, 00 лева разноски по делото. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се остави в сила заповедта за налагане на санкции като законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация "Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Дева Мария" ЕООД, ЕИК 200800019, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и допустимост и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да наложи със заповедта, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, финансови санкции на изпълнителя на болнична медицинска помощ, директорът на РЗОК – Бургас е приел както следва: по т. 1 - че от пациента С. П. (пенсионер и със 100 % инвалидност), хоспитализиран с направление и в условията на спешност по КП № 29 ("Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация"), неправомерно е изискано заплащане на сумите от 50, 00 лв. за преглед при кардиолог и 4, 50 лв. за изследване протромбиново време; по т. 2 и по т. 3 – че частта "Преминал през лечебното заведение" към направленията за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7) в медицинската документация на хоспитализираните по клинична пътека № 50 пациенти Б. М. и П. П. не е попълнена съгласно изискванията на НРДМД – 2018 г. (не е попълнен задължителният реквизит "придружаващи заболявания"). В мотивите на проверяваното решение съдът е аргументирал теза, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила (наличието на тези условия за законосъобразност е безспорно и между страните по делото, поради което не е нужно преповтарянето на подробните съображения на първата инстанция, които настоящият съдебен състав възприема), но в нарушение на приложимите материалноправни норми (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК). По същество съдът е приел: относно описаното нарушение по т. 1 от заповедта, че "Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Дева Мария" ЕООД не е извършила вмененото й нарушение по чл. 30, т. 5 от НРДМД – 2018, защото не е изисквала или получавала плащане от хоспитализирания пациент С. П. за изследване и преглед (видове медицинска дейност по клиничната пътека, заплащана от НЗОК); нарушенията, описани в т. 2 и т. 3 от заповедта, също не са извършени от лечебното заведение, защото вписването в частта "Преминал през лечебното заведение" към направлението за хоспитализация на придружаващи заболявания не е задължително. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт се споделя от настоящия съдебен състав. Санкционираното лечебно заведение не е извършило вменените му от издателя на процесната заповед нарушения, което на свой ред изключва налагането на санкции за тяхното извършване. По описания в т. 1 от заповедта случай е установено, че пациентът С. П. действително е заплатил суми за изследване и преглед, но не на болницата, в която е бил хоспитализиран, а на различно от нея дружество – "Медицински център Дева Мария" ЕООД, ЕИК 201328272, в което също е потърсил медицинска помощ. Липсват и данни ответникът по касация по време на хоспитализацията да е насочил пациента за преглед и изследване към лечебното заведение за извънболнична медицинска помощ, или по друг начин да е обусловил плащането в полза на медицинския център. Описаният от директора на РЗОК в т. 2 и т. 3 от заповедта му пропуск в попълване на медицинската документация на посочените пациенти не представлява нарушение, обуславящо налагане на санкция, особено при липсата на спор, че е спазен диагностично-лечебният алгоритъм по клиничната пътека, по която пациентите са били приети на болнично лечение. Анализът на Указанието за попълване на "Направление за хоспитализация" - част IV действително показва, че за определени данни е указано задължителното им вписване в съответните блокове, част от направлението, а за други не. В конкретния случай, касаещ блока "Придружаващи заболявания и усложнения", липсва задължителност за попълването, като отделно от това съществуващите заболявания са видни от амбулаторните листи и издадените на пациентите епикризи. При посочената липса на задължителност за вписване на тези данни и при надлежно попълнени направления в останалите им части правилно съдът е преценил, че пропускът е формален и несъществен и поради своята маловажност не следва да води до налагане на съответната санкция (виж в същия смисъл реш. № 1412/04.02.2019 г. по адм. д. № 92/2018 г. на ВАС, VІ отд.). От гореизложеното явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана, защото не намира опора в данните по делото. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – Бургас е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а доколкото ответникът по касация не е претендирал разноски, то присъждането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,