Решение № 5125 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2015 г.

Решение № 5125 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по две касационни жалби, подадени 1. от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - В. и 2.от В. Т. от гр. В. срещу решение № 1737/28.07.2015 г. по адм. д. № 1131/2015 г. на Административен съд - В.. В жалбите се излагат доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Автоекспрес" АД, със седалище и адрес на управление гр. В., чрез адв. Недков, в писмени възражения по касационните жалба, излага становище за неоснователност на жалбите, обоснованост и правилност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. О. Н. Р., чрез адв. Дюлгеров, оспорва касационните жалби като неоснователни и моли за потвърждаване на решението като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане и тълкуване визираната в чл. 99 и сл. АПК процедура и преклузивен характер на срока по чл. 102 АПК. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допуснато процесуално нарушение при постановяване на решението - неизследване активната легитимация на Тонков по чл. 101 АПК и процедурата по чл. 99 във връзка с ал. 2, чл. 102 АПК и сл. АПК и предлага да бъде отменено решението, като немотивирано и незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество - неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № 18-1949/11.03.2015 г. на началника на СГКК - В., с която на основание чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК са отменени предходни заповеди на началника на СГКК - В. № КД-14-03-533/28.02.2011 г. и № КД-14-03-1462/5.06.2013 г. и е възобновено административното производство по заявление рег. № 99-11364/18.04.2013 г. на "Автоекспрес" АД за вписване в кадастралния регистър на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1506.595.1.12. Прието е от фактическа страна, че производството по чл. 99 и сл. от АПК е образувано по заявление от В. Т.. рег. № 05-3887/6.03.2015 г. за заличаване от кадастралната карта на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.595.1.12, поради нанасяне на самостоятелния обект в КК и в КР на основание документ с невярно съдържание - АДС № 1187/1998 г., който е бил отменен със заповед на Областен управител № 879/2001 г., както и несъобразяване на измененията на КК и КР с влязлото в сила решение по гр. д. 1512/09 г. на ВОС. О. заповед е мотивирана от фактическа страна с това, че към момента на издаване на заповед № КД-14-03-1462/5.06.2013 г., заявителят "Автоекспрес" АД е приложил документ с невярно съдържание - АДС № 1187/05.06.1998 г., а към момента на издаване на заповед № КД-14-03-533/28.02.2011 г. не е бил известен факта на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1512/2009 г. на ВОС, с което е прогласена нищожността на нотариалният акт, с който вписаната в КР Н. Р. е придобила собствеността върху обекта с идентификатор 10135.1506.595.1.12. От правна страна е прието, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в процедура, задвижена по заявление на лице, извън кръга по чл. 100 АПК, при неконституиране в административното производство на засегнатите по смисъла на чл. 103, ал. 1 АПК лица и в нарушение на преклузивният срок по ал. 2, чл. 102 АПК. Изложени са и допълнителни мотиви по визираните в заповедта правни основания по чл. 99, т. 2 и т. 4 АПК. Решението е правилно и законосъобразно като краен резултат, но предвид следните мотиви: С процесната заповед са отменени предходни административни актове /заповеди на началника на СГКК - В. № КД-14-03-533/28.02.2011 г. и № КД-14-03-1462/5.06.2013 г./, с които е допуснато изменение на КК и КР досежно самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.595.1.12. В заповедта е изрично посочено правното основание на чл. 99, т. 2 и т. 4 АПК, което съответства на изложените мотиви от фактическа страна. Следователно заповедта безспорно е постановена в производство по възобновяване по гл. 7 от АПК и следва да е спазен преклузивният срок по чл. 102 АПК за произнасяне от издателя на отменените две заповеди. Съгласно цитираната разпоредба, възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Обстоятелствата, залегнали като основания за възобновяване на производството и отмяна на двете заповеди № КД-14-03-533/28.02.2011 г. и № КД-14-03-1462/05.06.2013 г., са наличие на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1512/2009 г. на ВОС и отмяна на АДС № 1187/5.06.1998 г., като те "предхождат" по смисъла на ал. 2, изр. второ, чл. 102 АПК издаването на отменените заповеди - решението на ВОС по в. гр. д. № 1512/09 г. е влязло в сила на 26.11.2010 г., а АДС № 1187/5.06.1998 г. е отменен със заповед № 879/31.07.2001 г. на Областния управител на В.. От това следва, че е приложим едногодишният срок за възобновяване на производството, считано от влизане в сила на двете отменени заповеди. Както правилно е приел административният съд, най-благоприятният начален момент, от който следва да започне да тече едногодишният срок по чл. 102, ал. 2 АПК е този на влизане в сила на втората заповед, а именно: 28.06.2013 г., т.е. възобновяването на производството е можело да бъде направено най-късно до 28.06.2014 г., а това в случая е направено 9 месеца след изтичане на преклузивният едногодишен срок. Оспорената заповед е издадена на 11.03.2015 г., след изтичане на законоустановения срок, което е достатъчно основание за отмяната й, тъй като срока е преклузивен и изтичането му погасява възможността за отмяна на влезлите в сила административни актове, ползващи се със стабилитет. Това е така, тъй като производството по възобновяване е извънреден способ за контрол и следва да се прилага само след осъществяване на предвидените в закона основания и в сроковете, регламентирани изрично в чл. 102 от АПК. Всяко отклонение опорочава постановения акт и е основание за неговата отмяна, а постановяване на административният акт за възобновяване и отмяна извън преклузивния срок е достатъчно основание за отмяна на процесната заповед без да се обсъжда материалната й законосъобразност. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила, а касационните жалби-без уважение като неоснователни. С оглед своевременно заявените претенции за разноски на ответниците и изхода на делото, двамата касатори дължат по-равно реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в общ размер на 1600 лв. Видно от приложения Договор на правна защита и съдействие от 4.04.2016 г., Н. Р. е внесла договореното адвокатско възнаграждение от 700 лв., поради което то съставлява реално направени разноски пред касационната инстанция. Разноските за тази инстанция, направени от ответника "Автоекспрес" АД, видно от приложения Договор за правна помощ и разходен касов ордер от 27.08.2015 г. възлизат на сумата 900 лв. Тези размери на реално направените от ответниците разноски подлежат на присъждане от настоящата инстанция. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение,