Решение № 530 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 603/2017 г.

Решение № 530 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 603/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП против Решение № 2324 от 06.12.2016 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1089 по описа за 2016 г., с което по жалба на "К. Ф.- БГ"ЕООД, със седалище в гр. П., ул. "Н. А." .№..., представлявано от Х. И. Я., е отменен Ревизионен акт (РА) с № Р-16001615005008-091-001 от 01.02.2016 г., на органи по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. П., на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 247 от 25.04.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (Д"ОДОП"), гр. П., при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 14 593,34 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 6 257,46 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани на събраните доказателства фактически изводи за реалност на доставките по процесните фактури за транспортни услуги и канцеларски материали, издадени от "С.- Т."ООД и "О. П. Г."ООД, довели до признаване на право на данъчен кредит в нарушение на материалния закон. За ревизираните периоди 01.03.2010 г. - 31.12.2012 г. към фактурите за транспортни услуги не са представени протоколи за приемане на извършени транспортни услуги, каквито има към аналогични фактури, издадени през 2013 и 2014 г. Освен това, с транспортния капацитет на фирмата - доставчик е било невъзможно реалното изпълнение на превозите на персонал по процесните фактури и ученическия превоз, който доставчикът е следвало да изпълнява по договори за обществени поръчки с О. Г. М. в един и същи период. Представените към жалбата по административен ред приемо- предавателни протоколи и заповеди за превоз на работници, както и списъци с превозваните работници и свидетелските показания на свидетелката Т. не следвало да се кредитират от съда. Не са представени съпътстващи документи към фактурите за канцеларски материали, а доставчикът бил с рисков профил. С влязъл в сила ревизионен акт на "О. П. Г."ООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди, съвпадащи с процесните по покупки на канцеларски материали. Представените след издаването на РА приемо- предавателни протоколи не е следвало да бъдат кредитирани. Не било доказано доставчикът да е разполагал с процесната стока. Експертизите не установяват стоков поток, а само последващата реализация на материалите. Не обосновават направения от съда извод и събраните гласни доказателства относно начина на извършване на заявките, още повече, че показанията са дадени от заинтересована служителка на ревизираното дружество. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е втора жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" П. против Решение № 2453 от 23.12.2016 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № № 1089 по описа за 2016 г., с което Решение № 2324 от 06.12.2016 г. е изменено в частта за разноските като на жалбоподателя са присъдени разноски в пълния поискан размер на платения адвокатски хонорар.

Ответникът по касационната жалба "К. Ф.- БГ"ЕООД, със седалище в гр. П., ул. "Н. А." .№..., представлявано от Х. И. Я., чрез адв. Б. и адв. П., оспорва жалбите по съображения в писмени отговори. Иска оставяне в сила на съдебните решения и присъждане на разноски за касационната инстанция.

С писмено становище от 30.11.2017 г. касационният жалбоподател, чрез юрк. Г. К., е направил възражение за прекомерност на претендираните в касационното производство разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата и основателност на втората касационна жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, намира жалбите процесуално допустими, а по същество- неоснователни, поради следното:

Основанията на органите по приходите за отказ на данъчен кредит за данъчни периоди съответно от м. 11.2010 до м. 09.2012 г. и от м. 03.2010 до м. 12.2012 г. по 20 фактури на "С.- Т."ООД с предмет "транспортни услуги" и по 135 фактури на "О. П. Г."ООД за канцеларски материали е недоказана реалност на доставките на стоки и услуги, като фактическите основания са повторени като касационни оплаквания.

За да отмени изцяло оспорения РА, първоинстанционният съд, след прецизен анализ на събраните доказателства, е приел, че посоченият факт с правно значение е доказан и претендираното право е отказано незаконосъобразно, като е присъдил деловодни разноски, намалявайки претендирания размер до размера по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С второто решение, което по същество е определение по чл. 248, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е изменил по искане на жалбоподателя, решението си в частта за разноските като е присъдил същите в пълния претендиран размер - 3 650 лв., разноски, направени в първоинстанционния съдебен процес.

1. Решение № 2324 е правилно в частта му относно правото на данъчен кредит по доставките на транспортни услуги.

Обосновано на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество е доказало получаването на конкретен резултат по автобусен превоз на персонал при организиран от РЛ като работодател транспорт за неговите работници от села в района на гр. Е. П. до обект на дружеството в с. Г. М..

Неоснователно е касационното оплакване за необосновано кредитиране на представените едва с жалбата по административен ред подробни протоколи за извършване на транспортните услуги, описващи извършените транспортни курсове. Преценката на частните свидетелстващи документи, каквито са посочените, следва да се направи с оглед на всички други събрани доказателства. Няма процесуално основание едно писмено доказателство a priori да бъде отхвърлено само защото не е представено в ревизионното производство. В случая, безспорно е било установено, че фирмата -доставчик е лицензиран превозвач, който разполага с два автобуса. С основание съдът е взел предвид показанията на свидетелката, служител на РЛ, относно редовността на организирания от работодателя й транспорт до работното място в ревизираните периоди, които кореспондират с представените списъци на останалите превозвани работници и служители, представени също в ревизионното производство и заповедите на представляващия дружеството за работното време в предприятието. Всички тези обстоятелства, заедно с безспорното плащане по банков път на фактурите, обосноват направения от административния съд фактически извод.

Не следва да се разглеждат доводите в касационната жалба, че реалността на доставките е невъзможна, защото от сайта на Агенцията за обществени поръчки се виждало, че фирмата - доставчик имала договорни задължения за извършване на ученически превоз по договори за обществени поръчки с О. Г. М. в същите периоди на процесните доставки, предвид обстоятелството, че доставчикът разполагал само с два автобуса. Тези доводи не са правени от ответника пред съда по същество, а в касационното производство има забрана за нови фактически установявания.

2. Решението № 2324 е правилно и в частта му относно правото на данъчен кредит по доставките на канцеларски материали.

Върховният административен съд, в съгласие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС, многократно е подчертавал, че нито ненамирането на доставчика на декларирания данъчен адрес, нито непредставянето от негова страна на доказателства за материална, техническа обезпеченост и за транспортирането на стоката за негова сметка, са сами по себе си основания за отказ на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка за получени от него стоки. Затова именно фактът на получаването на стоката и използването й за последващи облагаеми доставки от ревизираното лице е бил главният предмет на доказване като факт с правно значение за признаване на претендираното право. Относно доказването на получаването на стоката, важи изложеното по- горе за доказателственото значение на представените за първи път осем дни след издаване на РА, с молба от представляващия "О. П. Г."ООД до ТД на НАП П., приемо-предавателни протоколи за предаване на канцеларските материали по фактурите. Отделно от това, възможно е по- късното откриване на документи, които управителят Л. А. да е представил веднага след това, а те като доказателства е следвало да бъдат обсъдени при произнасянето по жалбата по административен ред на РЛ против РА. Вместо това, в потвърждаващото РА Решение на Директора на Д"ОДОП" подробно е описано, че дружеството доставчик е с "рисков профил", няма собствени превозни средства и недвижими имоти и му е отказано право на данъчен кредит с влязъл в сила РА по фактури с предмет канцеларски материали. Всички тези обстоятелства биха имали значение ако беше установено знанието на ревизираното лице за тях и по този начин - евентуално негово участие в данъчна измама. Такава връзка нито е твърдяна, нито е установена.

На последно място, процесните фактури са достатъчно подробни относно описаните на фактурираните материали, поради което могат да се приемат за достатъчно доказателство за предаването на стоката.

Наличието на стоки от рода на процесните, получени от ревизираното лице и използването им в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество се признава и в касационната жалба. Отделно от това, с приетите без оспорване експертизи от счетоводна и техническа гледна точка е доказана необходимостта и влагането на процесните материали за осъществяването на тази дейност като са взети предвид и получени доставки от други доставчици на стока от същия род. Не може да се възлага на ревизирания получател тежестта да доказва откъде доставчикът се е снабдил с материалите, щом е доказано получаването им, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

3. Решение № 2453 е правилно като краен резултат.

Принципно правилно в становището на представителя на Върховната административна прокуратура се поддържа, че разноски, направени в административното производство по издаването на РА, не могат да се присъждат от първоинстанционния съд, с оглед изхода на съдебния спор, доколкото последното решава спора за разноски само в съдебното производство по оспорването на РА. Освен това, първоинстанционният съд не е бил и сезиран с искане за присъждане на разноски, направени в процеса по издаването на РА, което е отразено и от първоинстанционния съд с възпроизвеждането на съдържанието на молбата на жалбоподателя от 13.12.2016 г.

Въпреки това обаче, решението/с характер на определение/ е правилно по резултата си, защото първоинстанционният съд не е имал основание да приеме, че делото не представлява фактическа сложност, а също и с оглед активното процесуално поведение на жалбоподателя в първоинстанционния процес. Т. е така, защото по искане на жалбоподателя са назначени две експертизи от различни области, с точно формулирани задачи, изясняващи предмета на спора от фактическа страна; процесните доставки са с различен предмет; събирани са гласни доказателства, поради което съдът не е следвало да приеме, че съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК платеният адвокатски хонорар е прекомерен. Затова и като резултат правилно е коригирал решението си в частта за разноските.

Решенията следва да останат в сила а на ответника по касационните жалби да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 3 000 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение