Решение № 8869 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2009 г.

Решение № 8869 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Eлит" ООД гр. София, кв. "Подуене", ул. "Лепенец"№ 35А, представлявано от управителя Анани Борисов Ананиев, против Решение № 2 от 16.02.2009 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4136 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 800722 от 1.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден мълчаливо от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди през 2006 (м. 01-03) и 2005 г. (м. 04 и 09) на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 129 746, 28 лв. главница и са начислени лихви в размер на 39 609, 15 лв. по доставките на гориво на "Леон Транс" ЕООД и ЕТ "Елит 2000-Еленка Денкова". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на съвкупна преценка на доказателствата и като резултат - необоснован фактически извод относно реалността на процесните доставки на гориво. Относно доставките на "Леон Транс" ЕООД са установени предходни доставчици "Химекс" ООД и "ЛВ-ойл" ООД, представен е и РА на прекия доставчик "Леон Транс" ЕООД, с който не е коригиран декларираният ДДС за внасяне по процесните фактури, транспортът на горивата бил извършен от ревизираното лице със собствени транспортни средства. Аналогични са фактите и за другия пряк доставчик ЕТ "Елит 2000-Еленка Денкова". За преките доставчици има и плащане по ДДС-сметка на доставчика. Неправилно съдът приел, че реалността на доставките е свързана с прилагането на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА в обжалваната част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че процесният РА е издаден от компетентен орган, допуснатите при документирането на констатациите му процесуални нарушения не са съществени и актът не противоречи на материалния закон и целта му. Приел е, че начисляването на ДДС от страна на преките доставчици по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) е установено в съдебното производство с неоспорено заключение на вещо лице, но реалността на доставките е останала недоказана, поради което правото на данъчен кредит по процесните фактури е отказано законосъобразно. Фактическият извод на административния съд за недоказана реалност на доставките е обоснован на събраните по делото доказателства. За доставките на горива не са представени договори и приемо-предавателни протоколи, които да индивидуализират процесните доставки. Въобще никакви съпътстващи фактурите документи не са представени, нито в хода на ревизията, която е повторна, след отменително решение на РДД, нито в друг етап на данъчния процес, което е потвърдено и от заключението на вещото лице, което е имало и такава задача. С основание съдът е приел, че липсата на товарителници, пътни листи, доказателства за съхранение на горивата не може да бъде пренебрегната при проследяване на евентуалното движение на стоки с краен получател ревизираното лице. Самото притежаване на МПС, специализирани за превоз на горива, от страна на жалбоподателя не е доказателство за твърдението, че превозът на процесните горива е извършен от него с тези превозни средства. Оплакванията, свързани с незачитането на ревизионни актове на преките доставчици не са основателни. Принципно, ревизионен акт на прекия доставчик, с който не е коригиран декларираният ДДС за внасяне по доставките с получател ревизираното лице може да бъде само косвено доказателство за реалното изпълнение на доставките. Отделно от това, процесните актове нямат пълно покритие на ревизираните данъчни периоди с тези на процесния акт. Така ДРА на ЕТ "Елит 2000-Еленка Денкова" е за ревизиран период, включващ само м. 04.2005 г., за който има съвпадане с периода на процесната ревизия, а РА на "Леон Транс" ЕООД по предмета си има съвпадение с процесния РА само за м. 01.2006 г. Това прави съвсем необосновано заключението на вещото лице, в частта му, за данъчни периоди м. 09.2005 и м. 02 и 03.2006 г., за които е прието че с ревизионните актове на преките доставчици не е коригиран декларираният от тях ДДС за внасяне по процесните фактури. Правилно съдът е приел, че реалността на доставките е свързана с прилагането на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение