Решение № 158 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2009 г.

Решение № 158 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба Атанас Христов Кръстанов от с. Брестовица, община Родопи, обл. Пловдив против Решение № 315 от 17.03.2009 по адм. д. 2193/2008 година по описа на Административен съд - Пловдив, 11-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 538 от 23.10.2008 г. на Командира на поделение 44220 - гр. Пловдив. Жалбата е основана на довода за липса на компетентност за органа, издал заповедта за "уволнение" поради което с твърдение за наличие на касационните основания по чл. 209 АПК се претендира отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба, Командирът на поделение 44220, чрез процесуален представител изразява писмено становището си за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратурата дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Атанас Христов Кръстанов против Заповед № 538 от 23.10.2008 г. на Командира на поделение 44220 - гр. Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на кадрови войник. Безспорни са в процеса фактите, установени в административното производство, послужили като основание за издаване на процесната заповед. Спорна е компетентността на органа издал заповедта, зам. командира на поделение 44220. Развитото от жалбоподателя становище е за изключителна компетентност на министъра на отбраната, за която дори и да се приеме възможността за делегиране, в конкретния случай не е оповестена, което опорочава административния акт до степен нищожност. Административен съд - Пловдив обсъжда възраженията за липсата на компетентност и ги намира неоснователни, като се обосновава с приложението към спорното отношение на нормите на чл. 125, ал. 7 от ПКВС (отм.), предоставящи компетентност на длъжностните лица, имащи правата да освобождават от кадрова военна служба кадрови военнослужещи, да налагат и дисциплинарно наказание "уволнение", на чл. 130, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), които предвиждат освобождаването от кадрова военна служба и прекратяването на договора за кадрова военна служба на войниците да се извършва със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната и разпоредбата на чл. 17 от Инструкция № 11 от 29.06.2001 за кадровата работа в Министерството на отбраната, издадена от министъра на отбраната, с която е определена компетентността за прекратяване на договорите за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и кадрова военна служба и зачисляване в резерва по отношение на войниците, като тя е предоставена на длъжностното лице, в чието правомощие е длъжността, която заемат към деня на освобождаването. Допълнителното споразумение № 1 от 17.11.2006 година към договора за кадрова военна служба № 839 от 28.08.2006 година е сключено между жалбоподателя и командира на поделение 44220 и това според първоинстанционния съд определя и правомощието на командира на поделението за издаване на заповедта от 23.10.2008 година, предвид делегирането на правата с посочената разпоредба на Инструкция № 11 от 29.06.2001 година. Изводите за компетентност на командира на поделение 44220 да издаде процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на кадрови войник се споделят от настоящата касационна инстанция предвид изрично уредената законова делегация, предоставяща права на командирите на поделения от Българската армия да издават заповеди за назначаване и приемане на военна служба, прекратяване на изпълнението на военна служба и освобождаване от длъжност на войнишкия и сержантския състав и безспорно установената длъжност, заемана от жалбоподателя към деня на издаването на заповедта. Съобразно допълнителното споразумение № 1 от 17.11.2006 година към договора за кадрова военна служба № 839 от 28.08.2006 година, сключено с командира на поделение 44220 жалбоподателят има качеството на кадрови военнослужещ, на длъжност "сондьор", т. е. част е от войнишкия състав, спрямо който е предоставена делегираната компетентност. Законосъобразен е и извода в обжалваното решение за наличие на компетентност за зам. командира на поделението да издаде заповедта, обоснован с представената заповед № 526 от 21.10.2008 година за заместване, издадена от командира на поделение 44220. Установеното в процеса изрично писмено оправомощаване от компетентния орган с издаването на заповед за заместване за времето, през което, поради отсъствие титулярът е в невъзможност да изпълнява предоставените му функции поражда за зам. командира на поделение 44220 правото да издава актове от компетентността на командира на поделението, поради което възражението за недоказана компетентност за зам. командира, за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради несъбиране на доказателства за нея касационният състав намира за неоснователни. Предвид изложените съображения за неоснователност на касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс