Решение № 7227 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 971/2014 г.

Решение № 7227 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 971/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", гр. София чрез представляващия и управляващия дружеството и неговия процесуален представител срещу решение № 7770/10.12.2013 г. по адм. д. № 6562/2013 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Кметът на СО - район "Слатина" и "Летище София" ЕАД чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-09-164/23.05.2013 г. на кмета на район "Слатина" - Столична община, с която е отказано попълването в кадастралния план на м. "Летищен комплекс" с нов имот № 165, кв. 2. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за наличие на спор за материално право. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за спор за материално право върху процесния имот с оглед представените по делото доказателства - документи, годни да легитимират и двете страни като евентуални собственици. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, както е предвидено в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредбата също изрично е отразено, че съставения акт за непълноти и грешки се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, като е посочена и последицата от неподписването му от всички заинтересувани лица - издава се отказ за отразяване на непълнотата или грешката. В тази хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност, при която е длъжен да издаде заповед със съдържание като оспорената. Поради това изводът на решаващия съд за законосъобразност на заповедта е съответен на материалния закон. Неоснователни са наведените твърдения в касационната жалба за недопустимост на административното производство поради две обединени заявления и неправилно определени адресати. В случая ирелевантно е първото заявление, тъй като не е идентично по искане със заявлението от 17.07.2012 г., подадено именно от жалбоподателя и съобщено му на него. Освен това заповедта е издадена в изпълнение на съдебно решение, в което е прието сезиране на административния орган с две заявления. Всъщност упоменаването на първото заявление в обстоятелствената част на обжалваната заповед е ирелевантно и не влияе на преценката за нейната валидност и законосъобразност. Що се касае до твърденията за липса на собственически права върху процесния имот на "Летище София" ЕАД, то в съдебноадминистративното производство съдът не може да потвърждава или отрича субективни материални права. Релевантно в случая е само и единствено дали актът за непълноти и грешки е подписан от всички заинтересовани страни. Такава в процесния казус безспорно е "Летище София" ЕАД, тъй като е достатъчно твърдението за наличие на собственически права, а са и налице доказателства, че имотът попада в УПИ, включено в капитала на "Летище София" ЕАД. Поради това съдът не е допуснал и съществено нарушение на процесуални норми, приемайки "Летище София" ЕАД за заинтересовано лице. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба се дължи своевременно претендираното възнаграждение за юрисконсулт в размер на по 600 /шестотин/ лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение