Решение № 9326 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2017 г.

Решение № 9326 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2017 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П. против решение № 430/13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 377/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № 6212052858/22.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. за потвърждаване на разпореждане от 18.04.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Л. Н. Д. от гр. Р., не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменено по жалба на Л. Н. Д. решение № 6212052858/22.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 6212052858/18.04.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ гр. П. за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-13-47/21.01.2016 г., подадено от Л. Н. Д., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. Д. в резултат на незачитане на осигурителен стаж през периода 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г., положен на длъжността "смесоподготвител" в леярен цех в ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. С. Според съда, в хода на административното производство са допуснати съществени нарушение на процесуални правила по чл. 34, чл. 35, чл. 36, ал. 1 АПК, като на жалбоподателката не е осигурена възможност да участва в административното производство, да изразява становища и възражения, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са събрани служебно всички доказателства, относими към конкретния случай. Според съда органът е приел безкритично отговора на отдел "Обединен осигурителен архив" /ООА/ при ТП на НОИ гр. К., обективиран в писмо вх. № 2113-13-47#6/04.04.2016 г. за това че в разплащателните ведомости за посочения период липсват данни за Л. Н. Д., не е обсъдил наличните данни по делото, че е съществувал проблем с приемането на разплащателните ведомости от този осигурител. Наред с това съдът е посочил, че жалбоподателката е представила трудова книжка, надлежно съставена и заверена с печат на предприятието и подписи на гл. счетоводител и директор, в която е вписан спорния осигурителен стаж. Позовал се е на нормите на чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл. 347 от Кодекса на труда /КТ/ относно определението за "осигурено лице", относно вида на документите, с които се доказва осигурителен стаж, както и относно материалната доказателствена сила на трудовата книжка. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление вх. ...13-13-47/21.01.2016 г. Л. Н. Д., ответник в настоящото производство, е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 6212052858/18.04.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. П. е отказано отпускане на пенсия при условията на чл. 69б КСО, тъй като лицето няма изискуемия стаж от 10 години при първа категория. Прието е, че към датата на заявлението лицето има навършена възраст 53 години 1 месец и 16 дни, осигурителен стаж от първа категория - 6 години 7 месеца и 15 дни, от трета - 23 години 9 месеца и 28 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 34 години 10 месеца и 13 дни. Периодът от 01.01.1986 г. до 16.05.1989 г. - 3 години 4 месеца и 15 дни по удостоверение обр. УП-30 № 236-3/18.11.1992 г. на длъжност "смесоподготвител" в леярен цех, издадено от ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. С. не е зачетен за осигурителен стаж, тъй като при служебно извършената проверка на предадените на съхранение в "ООА" с. Н. при ТП на НОИ гр. К. разчетно-платежни ведомости на прекратения осигурител през посочения период, няма данни за Л. Н. Д. При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение № 6212052858/22.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., което е предмет на оспорването пред административния съд. Спорът по делото е свързан със зачитане на осигурителния стаж на Л. Д. през периода 01.01.1986 г. до 16.05.1989 г. на длъжност "смесоподготвител" в леярен цех в ДФ "Строймашинженеринг". За удостоверяването на осигурителен стаж през този период със заявлението за отпускане на пенсия е представено удостоверение обр. УП-30 № 236-3/18.11.1992 г., издадено от ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. С. С писмо изх. 2113-13-47#1/16.03.2016 г. от началника на отдел "Пенсии" до началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. П. е поискано извършването на проверка относно осигурителния стаж и доход на Л. Д. през период 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г. по приетите за съхранение архивни документи на прекратения осигурителен ДФ "Строймашинженеринг" във връзка с достоверността на посоченото удостоверение обр. УП-30, както и относно осигурителния доход за същия период по представеното удостоверение обр. УП-2 № 236-2/18.11.1992 г. В отговор на това искане от сектор "ООА" при ТП на НОИ гр. К., където искането е препратено по компетентност/ е изпратено писмо с изх. № 2113-13-47#6/04.04.2016 г., в което е посочено, че в "ООА" с. Н. при ТП гр. К. е приетата документация на осигурителя ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" с различни приемо - предавателни протоколи, където за периода 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г. липсват данни за Л. Н. Д. В хода на производството по обжалването пред по-горестоящия административен орган е предприета повторна проверка на данните в удостоверение обр. УП-30 № 236-3/18.11.1992 г., като е изпратено ново искане с № 2113-13-47#10/27.06.2016 г., в отговор на което е получено писмо изх. № 1042-09-1011#1/08.07.2016 г. от началника на отдел "ООА" с. Н., в което е посочено, че в отдел "ООА" с. Н. е приета разплащателната документация на ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. С. с различни приемо - предавателни протоколи, в които за периода 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г. липсват данни за лицето Л. Н. Д. С. е също писмено обяснение от лицето И. Р. Р., заведено с вх. № 2113-3-47#12/28.06.2016 г., в което е посочено, че същият е бил директор в СО "Вагоностроене" за времето от 03.05.1987 г. до 05.1989 г., както и че подписът върху удостоверение обр. УП-30 № 236-3/18.11.1992 г. за ръководител не е негов. В хода на съдебното производство са приети като доказателства 11 броя приемо - предавателни протоколи, съставени в периода от 22.04.2013 г. до 20.06.2014 г., които са подписани от началник отдел "Осигурителен архив" и двама специалисти в този отдел, както и от представител на ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. С. - Щ. Щ., за предаване и приемане на разплащателна и трудовоправна документация на това предприятие като осигурител, която се отнася за периода 01.01.1982 г. - 31.12.1999 г. Предприетите в хода на административното производство процесуални действия от административния орган по проверка на достоверността на данните по удостоверение обр. УП-30 № 236-3/18.11.1992 г. са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като съгласно общото правило на чл. 35 АПК той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая; съгласно чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи, съгласно ал. 3 на същия член, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган, а съгласно ал. 4, административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Събирането на информация относно наличието на осигурителен стаж при конкретния осигурителен е било обусловено освен от посочените процесуални правила в административното производство, така и от наличието на указания в тази връзка, дадени в писмо изх. № 91-01-242/24.11.2014 г. от дирекция "Пенсии" при НОИ по повод установени случаи на използване на документи с невярно съдържание, които са издадени от името на същия осигурител за удостоверяване на осигурителен стаж и доход на други лица. От получените два отговора от "ООА" при ТП на НОИ гр. К., цитирани по-горе е установено, че за периода 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г. в разплащателните ведомости на осигурителя ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. С. няма данни за Л. Н. Д. Изводите на първоинстанционния съд относно доказателствената сила на удостоверение обр. УП-30 № 236-3/18.11.1992 г. не съответстват на приложимия закон и правилата за разпределение на доказателствената тежест. Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е издаден от частноправен субект /работодател и осигурител/, тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение. Удостоверение обр. УП-30 № 236-3/18.11.1992 г. е издадено при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП - отм./, който предвижда в чл. 101, ал. 1, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в б. б. "а" - "в" е регламентирано съдържанието на документа. В чл. 101, ал. 3 ППЗП (отм.) е регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение в случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, а в ал. 4 - когато няма данни за получаваното възнаграждение. В сега действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. В случая е установено, че данните в удостоверението обр. УП-30 /"документ по утвърден образец" по смисъла на чл. 40, ал. 1 НПОС/ не съответстват на данните в разплащателните ведомости, поради което материалната доказателствена сила на това удостоверение е оборена. Доколкото е установено, че удостоверението не съответства на изискването по чл. 40, ал. 3 НПОС, то следва да се приеме, че е съставено в нарушение на нормативните изисквания. Поради това неправилно е становището на първоинстанционният съд, че при липсата на данни за лицето в разплащателните ведомости, осигурителният стаж за периода може да се установи само въз основа на данните в трудовата книжка. Този извод би могъл да бъде възприет само ако липсваха изплащателни ведомости на осигурителя за спорния период. Случаят обаче не е такъв, тъй като изплащателните ведомости на осигурителя ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. С. са налични, същите са предадени за съхранение в "ООА" с. Н., но в тях няма записвания за Л. Н. Д. При липсата на данни за лицето в изплащателните ведомости на осигурителя за спорния период, записването на стр. 13 от трудовата книжка № 1215 на Л. Н. Д. /издадена от Железопътен завод "Г. Д." С. на 16.05.1979 г./, според което същата е работила през периода 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г. като "смесоподготвител" в леярен цех на СО "Вагоностроене", не могат да бъдат за приети за достоверни. Необосновано от доказателствата по делото е становището на първоинстанционния съд, че имало проблеми с приемо-предавателните протоколи на осигурителя ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. С. Единствено в показанията на свидетеля Щ. Щ., който е разпитан по делото, се съдържа твърдение, че имало непредадени ведомости, за което имало кореспонденция между НОИ С. и осигурителя. Това показание е изолирано и не може да бъде възприето за достоверно, тъй като по делото няма други доказателства /не е представена и споменатата в показанията кореспонденция/, че част от изплащателните ведомости на посочения осигурител не са предадени и че тази част включва ведомостите точно за периода 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г. В официалните отговори, получени от отдел "ООА" при ТП на НОИ гр. К., където се съхраняват ведомостите на осигурителя ДФ "Строймашининженеринг, СМИ "Строймашремонт", няма данни за това, че за спорния период 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г., не са налице разплащателни ведомости. И в двата получени отговора ясно е посочено, че няма данни за лицето Л. Д., а не че няма предадени разплащателни ведомости на осигурителя. Следователно удостоверението, с което се удостоверява осигурителен стаж и доход по правило представлява официален документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти. Опровергаването на съдържанието на такъв документ е допустимо и то може да бъде успешно осъществено с надлежни писмени документи. Изложеното по-горе налага извода, че удостоверение обр. УП-30 № 236-3/18.11.1992 г. представлява неистински документ, тъй като не отразява вярно удостоверените с него факти, следователно не се ползва с формална доказателствена сила. Предвид събраните доказателства по делото първоинстанционният съд неправилно е заключил, че е доказано наличието на осигурителен стаж за периода 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г. Заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза е неотносимо към основния спорен въпрос по делото - дали Л. Д. е работила в ДФ "Строймашининженеринг, СМИ "Строймашремонт" гр. С., на длъжност "смесоподготвител" в леярен цех; в показанията на свидетеля Щ. Щ. Щ. не се съдържат никакви конкретни данни по този спорен въпрос - свидетелят е заявил, че познава Л. Д., но не отблизо и доколкото му е известно, е работила в ЖП завода, в леярен цех; свидетелят И. Р. Р. е потвърдил твърдението си, изложено в даденото писмено обяснения в хода на административното производство, че подписът под удостоверение обр. УП-30 не е негов, заявил е също, че не познава лицето Л. Д., подписвал е само документи от неговата сфера /проектанти, дизайнери, художници/, а това лице не е била от тази сфера на дейност. Отделно от изложеното, следва да се има предвид, че съгласно чл. 104, ал. 10 КСО осигурителен стаж не може да се доказва със свидетелски показания. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, че е доказан осигурителен стаж на Л. Н. Д. през периода 01.01.1986 г. - 16.05.1989 г. е необоснован, постановен е при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствената сила на документите и на разпределението на доказателствената тежест в процеса, както и при противоречие с материалния закон. Решението е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата Л. Н. Д. от гр. Р. против решение № 6212052858/22.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. Разноски пред тази инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,