Решение № 16593 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2012 г.

Решение № 16593 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - гр. Бургас, представлявано от председателя на управителния съвет Сергей Михайлович Андронов, чрез пълномощника юрисконсулт Слава Мирчакова, против решение № 1562/14.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1294/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против задължителни предписания изх. № 5/10.01.2009 г., издадени от финансови ревизори при Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Бургас, в частта по точки 4 - 6, 8, 10 - 33, потвърдени с решение № 20/27.02.2009 г. на директора на РУСО гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а в частта, с която съдът се е произнесъл по т. 3 от предписанията поддържа, че решението е недопустимо, поради това че е постановено извън предмета на жалбата. По подробни съображения, изложени в жалбата и в писмена защита касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по касационната жалба - Районно управление "Социално осигуряване" гр. Бургас, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в частта, отнасяща се до решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против задължителните предписания по точки 4 - 6, 8, 10 - 33. Счита за основателно възражението, че обсъждайки законосъобразността на т. 4 - 6 от задължителните предписания съдът се е произнесъл и по т. 3, без да е бил сезиран с оплакване за незаконосъобразност на същото. С постановеното съдебно решение обаче съдът е отхвърлил жалбата против предписанията единствено в частта им по точки 4 - 6, 8, 10 - 33, т. е. в рамките на сезирането, поради което разглеждането в мотивите на предписанието по т. 3 не се е отразило на правилността на крайния съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Бургас е отхвърлена жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД против задължителни предписания изх. № 5/10.01.2009 г., издадени от Христона Маркова Василева, Калина Георгиева Русева, Любка Запрянова Кирова и Петрана Маринова Бозукова - финансови ревизори при РУСО гр. Бургас, в частта по т. 4 - 6, 8, 10 - 33, потвърдени с решение № 20/27.02.2009 г. на директора на РУСО гр. Бургас. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорените разпореждания на ревизори при РУСО гр. Бургас са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд, след като с решение № 8480/23.06.2010 г. по адм. дело № 3336/2010 г. на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 47/22.01.2010 г. по адм. дело № 425/2009 г. на Административен съд гр. Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По делото е безспорно установено, че със заповед № 450/18.07.2008 г. на директора на РУСО, на основание чл. 107 КСО, е наредено да се извърши пълна финансова ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Заповедта е изменена със заповед № 546/6.10.2008 г. относно персоналния състав на ревизорите, срокът за извършване на ревизията и ревизирания период, който е определен от 1.07.2002 г. до 31.12.2006 г. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт за начет № 48/3.02.2009 г., въз основа на който са издадени разпореждане за събиране на сумите по ревизионния акт и задължителни предписания изх. № 5/10.01.2009 г., които са предмет на оспорването пред съда. Задължителните предписания са обжалвани по административен ред и с решение № 20/27.02.2009 г. на директора на РУСО предписанията са потвърдени в частта по точки 4 - 6, 8, 10 - 33, а в частта по точки 1, 2, 3, 7 и 9 производството по жалбата е спряно. По отделните точки от задължителните предписания, които са били предмет на оспорването пред първоинстанционния съд, настоящият състав съобрази следното: Оспореното пред съда задължително предписание по т. 4 има следното съдържание: Да се коригират данните в "Регистъра на осигурените лица" в точка 16.8 - Часове положен извънреден труд /на декларация обр. № 1/ за всички лица, извън тези в справките по ревизионния акт за периода след 1.01.2005 г. В предписанията е посочено, че часове в т. 16.8 се посочват само и единствено в случаите, когато има положен, начислен и изплатен извънреден труд във ведомостите за заплата; трябва да има пълно съответствие между данните в разплащателните ведомости и тези в Регистъра на осигурените лица. В задължителното предписание не са изложени мотиви към предписанието по т. 4, но същите се съдържат в анализа към ревизионния акт за начет, както правилно е приел първоинстанционният съд, и се изразяват в следното: като осигурител "Лукойл Нефтохим Бургас"АД е начислявал и изплащал за сметка на фондовете на ДОО обезщетения за временна неработоспособност на лица при работа на смени по часов график, при които сборът от часовете по утвърден график, включени в периода на временната неработоспособност, заедно с останалите часове по графика не съответства /надвишава/ на нормата на работните часове за периода на сумираното изчисляване на работното време. Часовете по графика на работника извън нормата работно време за периода на сумираното му изчисляване представлява извънреден труд. Парично обезщетение за временна неработоспособност за времето, за което следва да се полага извънреден труд, не се заплаща. Посочено е също, че съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, а съгласно чл. 6, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите ... в редакцията до 31.12.2006 г. общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в периода на временната неработоспособност, като сумата на първия /първите три до 2003 г./ работен ден от временната неработоспособност, но не повече от 15 дни за една календарна година, която е за сметка на разходите на осигурителите, се начислява отделно от сумите, които са за сметка на фонд "Общо заболяване и майчинство". В мотивите е изложено още, че при сумирано изчисляване на работното време паричното обезщетение се изплаща за работните часове по личния график на осигуреното лице, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което се числи. Съгласно чл. 143, ал. 2 КТ извънредният труд е забранен. Когато не е положен поради състояние на временна неработоспособност, не се компенсира с парично обезщетение. Паричното обезщетение за временна неработоспособност замества дължимото трудово възнаграждение, пропуснато поради загубена работоспособност. Съгласно чл. 150, ал. 1 КТ трудовото възнаграждение за извънреден труд се начислява и изплаща само когато той е положен, т. е. не се дължи за време, за което би се полагал извънреден труд. За това време не се дължи и заместващо парично обезщетение от ДОО, тъй като за всички работни часове лицето е получило трудово възнаграждение. В КСО не е предвидено изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по време на неположен извънреден труд. Поради това, часовете от графика, през които би се полагал извънреден труд, обхванати от периода на временна неработоспособност не се включват в часовете, за които лицето би следвало да получи обезщетение от фондовете на ДОО. Те не се декларират в Регистъра на осигурените лица в т. 16.8 на декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите; те не се зачитат за осигурителен стаж. Първоинстанционният съд правилно е приел това предписание за законосъобразно. Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно - икономическа експертиза, съдът обосновано е приел за установено, че при изготвянето на графиците на смените в предприятието, в което е въведен трисменния непрекъснат режим на работа, е имало случаи на часове труд, заложени над нормата за съответния месец. Според вещото лице, при определяне размера на обезщетението жалбоподателят е включвал и работни часове, обхванати от периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи, ако беше трудоспособно, съобразно индивидуалния му часов график, съответно графика на звеното, към което се числи, за всеки месец. При отчитането на неприсъствените дни поради временна неработоспособност за месеца, ако те се отнасят за време, след като работникът е заработил пълното си трудово възнаграждение за договореното в трудовия договор редовно работно време, останалите дни/часове се явяват в повече от нормата работно време и представляват компенсиране на извънреден труд, който евентуално би бил положен. Жалбоподателят, касатор в настоящото производство по същество не оспорва констатациите на проверяващите органи, а оспорва изводите относно неправилността на вписванията в Регистъра на осигурените лица в т. 16.8 на декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., като твърди, че при сумирано изчисляване на работното време извършените от него вписвания за часове извънреден труд на лица, което са били във временна неработоспособност, съответстват на изискванията на приложимите нормативни актове и не се налага тяхното коригиране. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО/, приета с ПМС № 364/27.12.2006 г., като поддържа, че дадените с писмо изх. № 91-01-68/1.03.2007 г. указания на НОИ противоречат на тази разпоредба и не следва да бъдат прилагани, а освен това са издадени след изтичане на периодите, за които се отнасят задължителните предписания. Доводите на касатора са неоснователни. В чл. 142, ал. 2 КТ е предвидена възможност за работодателя да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период. Това е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време по чл. 136 и 140 КТ се спазва за определен период от време, който е по-продължителен от един ден, респективно - седмица. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното време. Когато в края на отчетния период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, ще е налице извънреден труд. Съгласно определението по чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Отчитането на извънредния труд се извършва в Регистъра на осигурените лица, като часовете се отразяват в Декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" отделно в т. 16.8. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на която се позовава касаторът, действително предвижда, че паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност. Тази разпоредба обаче има предвид установената нормална продължителност на работното време по чл. 136 и 140 КТ, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2 КТ извънредният труд е забранен. Полагането на извънреден труд се допуска само при наличието на някоя от предвидените в чл. 144 КТ предпоставки. Правилото на чл. 19, ал. 1 от наредбата презумира, че при изготвяне на съответния личен график или на графика на звеното при сумирано изчисляване на работното време е спазено общото правило за забрана на извънредния труд. Когато обаче в този график са заложени часове извънреден труд /поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 144 КТ/, то за да е налице извънреден труд, подлежащ на отчитане като такъв, следва действително да се отчете надвишаване на нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време, т. е. следва да са отработени часове извън установената норма. Не може да се зачетат като извънреден труд часовете, които са заложени като извънреден труд в личния график или графика на съответното звено, когато те не са действително изработени, защото лицето е било във временна неработоспособност през част от периода на сумираното изчисляване на работното време. Само действително отработените часове извънреден труд следва да се записват на отделна позиция - тази по т. 16.8 от Декларация обр. 1 - Приложение № 1. В този смисъл, дадените предписания по т. 4 съответстват на нормативните разпоредби и първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалба в тази част. Следва да се има предвид, че в изложения смисъл са и изводите в решение № 14882/26.11.2012 г. по адм. дело № 4915/2012 г. и решение № 4984/11.04.2011 г. по адм. дело № 11472/2010 г. и двете на ВАС, шесто отделение. Относно предписанието по т. 5 изводите на съда също са правилни. Предписанието има следното съдържание: Да се коригират данните в Регистъра на осигурените лица в точки 16.1 "Отработени и други дни с осигурителни вноски", т. 16.2 "Дни във временна неработоспособност" или т. 16.3 "Дни за отглеждане на малко дете", за всички лица, които са във временна неработоспособност през целия месец или в отпуск за отглеждане на дете до 2 години и им е изплатено допълнително материално стимулиране /ДМС/, без да имат реално нито един отработен ден за периода 1.07.2006 г. - 31.12.2006 г. Мотивите за това предписание също се извеждат от анализа към ревизионния акт за начет и се изразяват в установената в дружеството практика, която е констатирана при ревизията, според която за работниците, които през целия текущ месец са били в отпуск или във временна неработоспособност и имат изплатено допълнително материално стимулиране за същия месец, в декларациите - Приложение № 1, е отразяван един работен ден, без реално да е престирана работна сила от съответния работник. Констатациите в посочения смисъл не са оспорени от жалбоподателя, а в жалбата до първоинстанционния съд, както и в касационната жалба не се излагат никакви оплаквания за незаконосъобразност на акта в тази част, съответно - за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Правилно съдът е посочил, че данните в декларация № 1 следва да отговарят на действителното фактическо положение, в частност - отразеният в декларацията труд от работници и служители следва да отговаря на действително положения от същите труд в предприятието. Допълнително обосноваване на този извод не е необходим, той следва от общия принцип за вярност на декларирането, което се следва по силата на нормативни разпоредби. Предвид това, решението е правилно и в тази част и следва да бъде оставено в сила. Изложеното се отнася и относно частта от решението, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против предписанието по т. 6, което е в следния смисъл: При подаване на данните в Регистъра на осигурените лица в декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" към Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ да се има предвид, че трябва да има пълно съответствие между данните в разплащателните ведомости и тези в Регистъра на осигурените лица. В касационната жалба не са изложени никакви оплаквания против тази част от съдебното решение, както и пред първата инстанция не са изложени оплаквания или доводи за незаконосъобразност на това предписание. По своята същност предписанието представлява напомняне на дружеството като осигурител да спазва нормативните разпоредби за съответствие на декларираните обстоятелства с обективната действителност и поради това че при ревизията са констатирани нарушения на този принцип в няколко насоки, то предписанието е издадено при наличието на основание за това. Съдебното решение е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против предписанието по т. 8, което има следното съдържание: Часовете извънреден труд да се посочват в удостоверение обр. УП - 3 само в случаите, когато има положен, начислен и заплатен във ведомостите за работна заплата. Дадено е предписание да се коригират всички издадени до момента образци, в които е посочен грешен брой на часовете извънреден труд, не е посочен или е посочен без да го има във ведомостите, като използваните образци за отпускане на пенсии да се представят в отдел "Пенсии" към РУСО - Бургас. Посочено е, че трябва да има пълно съответствие между данните в разплащателните ведомости и тези в издадените образци УП-3. В чл. 39, ал. 16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП-3; в удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд. Даденото в т. 8 предписание е в съответствие със задължението на осигуреното лице за вярно деклариране, което означава да е налице пълно съответствие между данните в разплащателните ведомости и данните в издадените удостоверения образец УП-3, удостоверяващи осигурителен стаж. Относно предписанията по точки 10 - 11, решението на съда е правилно. В т. 10 от предписанията е посочено при освобождаване на работници и служители до 31.12.2008 г. справка-декларация обр. Б-4-3 от Номенклатурата на формулярите на НОИ да се издава в два екземпляра, по един за освободеното лице и един за осигурителя, а в т. 11 е предписано същото задължение относно образците УП-3. Правилно първоинстанционният съд е приел тези предписания за законосъобразни, тъй като съответстват на необходимостта от обезпечаване на лицето с екземпляр от документите, които се издават във връзка с неговите осигурителни права. Обосновано и оправдано от гледна точка на гарантиране на правата на лицата е, при издаването на удостоверителен документ, осигурителят да предостави екземпляр от него на лицето, което ще черпи права от обстоятелствата, отразени в документа. От друга страна, за нуждите на отчетността и ефективната проверка на удостоверените обстоятелства, екземпляр от същия документ следва да се съхранява при издателя му. Относно предписанието по т. 12 решението също е правилно. В предписанието е посочено при издаване на удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-3 данните в тях да се сравняват с данните в Персоналния регистър на НОИ след 1.01.1997 г. - за съответния работник или служител; ако съществуват различия, да се извършват корекции, така че да се постигне пълно съответствие на документите за пенсиониране, данните в Персоналния регистър на НОИ и разплащателните ведомости на осигурителя. Касаторът не е направил оплаквания и по тази част от предписанията. Даденото предписание е отражение на изискването за съответствие на декларираните и вписани данни в Регистъра на осигурените лица с данните в документите, които се издават на работници и служители за целите на пенсионирането им. Относно предписанията по т. т. 13 - 23 и 25 - 33 решението също е правилно. В касационната жалба не са изложени никакви оплаквания по тази част от решението, както не са били изложените съображения против предписанията по тези точки и в жалбата пред първоинстанционния съд. Тези предписания са свързани с отстраняване на установени грешки в Регистъра на осигурените лица при отразяване на осигурителния стаж на конкретни работници или служители в предприятието. По голямата част от посочените предписания са във връзка с констатирано неправилно отразяване, че съответното лице /работник или служител/ е в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, докато същото лице е било в неплатен отпуск или във временна неработоспособност или обратното; констатирано е също неотразяване на факта на възстановяване на работник или служител след незаконно уволнение; дадено е предписание за промяна на кода за вида на осигуряването. Касаторът не оспорва констатациите на проверяващите органи за допуснатите грешки в данните в Регистъра на осигурените лица и не излага никакви оплаквания по дадените предписания. Настоящият състав счита, че предписанията са законосъобразни и съдът правилно е отхвърлил подадената против тях жалба. В т. 24 е дадено предписание да се спазват разпоредбите на чл. 17, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО/. Изискването за спазване на нормативна разпоредба не се нуждае от допълнително обосноваване и нарочно предписание, но доколкото очевидно са констатирани нарушения при приложението й, то предписанието е обосновано. В т. 33 е дадено предписание за всички лица, нарушили режима на лекуващия лекар, изброени в констативен протокол № ...../непосочен/ т. I, да се коригира информацията в Персоналния регистър. Посочено е, че дните на нарушението следва да се оформят съобразно КТ, а сумите на обезщетенията да се изключат от т. 17.2. Въпреки че в предписанието не е посочен номерът на констативния протокол, от данните в преписката е видно, че става въпрос за констативен протокол с вх. № 0608-100-01/21.01.2009 г. за извършената проверка за изплатено парично обезщетение на работници и служители през период на временна неработоспособност в осигурителя "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. В т. I от този протокол са описани случаите, при които през периода, през който са били на санаториално лечение в базите за профилактика и реабилитация на НОИ и са ползвали помощи за профилактика и рехабилитация изброените лица са били във временна неработоспособност с причина, различна от "санаториално-курортно лечение" и са нарушили режима на лекуващия лекар /посочени са трите имена и ЕГН на лицата, номер на болничен лист, периода и причината за неработоспособността, периода на санаториалното лечение, сумата на изплатеното обезщетение/. Предвид констатираните нарушения на режима на предписаното лечение, осигурителят правилно е задължен да направи съответните корекции в Персоналния регистър по начина, указан в предписанията. Следва да се има предвид, че в тази част също не се излагат никакви оплаквания от касатора, а съдът не констатира нарушение на материалния закон. Оплакването в касационната жалба за недопустимост на решението в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на предписанието по т. 3, което не е било обжалвано пред съда, е неоснователно, поради следното: Както вече се посочи, предмет на оспорването пред съда са задължителните предписания по точки 4 - 6, 8, 10 - 33. Относно предписанията по точка 3, както и по точки 1, 2, 7 и 9 производството по жалбата пред директора на РУСО гр. Бургас е спряно с решение № 20/27.02.2009 г. Следователно, предписанието по т. 3 действително не е предмет на оспорването пред административния съд. Вярно е също, че в съдебното решение на стр. 2, редове 1 - 2 отдолу и 16 - 17 отдолу, както и на стр. 3, редове 1 - 26 вкл. отгоре, са изложени мотиви, които се отнасят до предписанието по т. 3 от задължителните предписания. Както възпроизведения текст на предписанието /означен в мотивите като А/, така и мотивите към тази част от решението, са относими именно към предписанието по т. 3. В диспозитива на съдебното решение обаче съдът не се е произнесъл по жалба против т. 3 от предписанията, а се е произнесъл само по предмета на жалбата - т. 4 - 6, 7, 10 - 33 от предписанията. В мотивите на решението също е посочено, че това е предмета на жалбата. Излагането на мотиви относно т. 3 от предписанията очевидно представлява грешка на съда, която обаче в случая не обуславя недопустимост на съдебното решение, тъй като липсва произнасяне на съда относно т. 3 от предписанията, т. е. липсва произнасяне относно непредявен предмет. Налице е излагане на неотносими към правния спор мотиви на съдебното решение, което не представлява основание за обезсилване на решението, тъй като не могат да се обезсилват мотиви на решението, а само правно изразената воля на съда /т. е. диспозитива на решението/. В случая излагането на мотиви по част от административния акт, който не е предмет на оспорването пред съда, не се е отразило на правилността на крайния извод на съда за законосъобразност на оспорените части от задължителните предписания. Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,