Решение № 7360 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15524/2009 г.

Решение № 7360 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15524/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана срещу решението от 7.10.2009 г. по адм. д. № 277/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон Ответницата Богдана Матева Матева от гр. Берковица моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна. С решението от 7.10.2009 г. по адм. д. № 277/2009 г., Административен съд - гр. Монтана е отменил Решение № К-10 от 1.04.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана и вместо него е постановил отмяна на Разпореждане № 39 от 13.02.2009 г. на Началник отдел "КПК" при РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана. Обжалваният съдебен акт и постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на 19.06.2008 г. Богдана Матева Матева е вписала в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Валбо нет", на което тя е собственик и управляващ. Подала е декларация по реда на чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и на българските граждани на работа в чужбина, с която е заявила осигуряване за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 9.07.2008 г. Лицето не е декларирало спиране или прекратяване на дейността. Независимо от това и въпреки че е получавала доходи от упражняваната от нея трудова дейност, за периода 9.07.2008 г. - 17.09.2008 г., е получавала и обезщетение по чл. 48а от КСО. Това поведение е незаконосъобразно, тъй като цитираното обезщетение цели да запълни имуществената празнота, която настъпва за осигуреното лице при реализиране на рисковете "бременност" и "раждане", когато то не може да осъществява трудова дейност и съответно да получава доходи от нея предвид особеното състояние на жената в напреднала бременност и на родилката. Тезата на законодателя винаги е била такава, както преди, така и след изменението на чл. 48а КСО, в сила от 1.01.2009 г. С последната редакция само се детайлизира волята на законодателя, а не се преуреждат спорните правоотношения, както неправилно е приел първоинстанционния съд. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се отменя като постановено в нарушение на материалния закон, а вместо него се постановява ново, по съществото на спора, с което подадената жалба срещу административния акт се отхвърля. Пред вид изхода на спора в настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на касатора се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,