Решение № 3958 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2011 г.

Решение № 3958 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Богдан Борисов Богданов, Николай Борисов Богданов, Румен Генадиев Стоичков и Веселина Генадиева Методиева, подадена чрез упълномощен адв. А. Добрева, против решение № 1533 от 1.04.2011 г., постановено от Административен съд София - град, II-ро отделение, 24-ти състав по адм. д. № 9229/2010 г. С уточнението по жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че след като по делото няма данни, че свободният от застрояване терен е такъв обслужващ, без който сградите не биха могли да функционират нормално, то изводът на съда е следвало да бъде, че този терен е свободен от застрояване, а не обратното, както е прието в решението. Според касаторите съдът е игнорирал възражението, че на свободното пространство от 820 кв. м е било предвидено изграждането на друг блок, който не е реализиран. Молят решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на АССГ за решаване делото по същество. Ответникът - кметът на Столична община - Район "Надежда", оспорва касационната жалба с писмен отговор, чрез упълномощен юрисконсулт Георгиев, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, тъй като правният извод на съда е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон. Като прецени доводите на жалбоподателите и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1533 от 1.04.2011 г. е отхвърлена жалбата на Богдан Борисов Богданов, Николай Борисов Богданов, Румен Генадиев Стоичков и Веселина Генадиева Методиева срещу заповед № РД-09-492 от 7.10.2010 г. на кмета на СО - Район "Надежда", с която е одобрено решение по искане вх. № АС-9400-188 от 15.07.010 г. за имот пл. № 90522, местност Момкова махала - 2 част, по плана на гр. София с площ 1579 кв. м и е посочено, че имотът попада в кв. 6, УПИ за държавно и групово кооперативно строителство и е изцяло застроен с жилищни блокове 22 и 23 на кв. Свобода с прилежащия сервитут и междублоковото пространство между тях. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановена форма и при съобразяване с материалния закон. Възприел е заключението на вещото лице по делото, в което изрично е посочено, че мероприятието по отреждане по действащия ЗРП на м. Момкова махала - 2 част, одобрен със заповед № 857/5.07.1963 г., а именно "за държавно и групово кооперативно строителство" е приложено към момента на постановяване на решението. Съдът е преценил, че по смисъла на приложимата норма на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и действащите правила и нормативи за застрояване, като застроена следва да бъде определена не само площта от имота, заета от съществуващи сгради и прилежащия им терен, но и всички други благоустройствени мероприятия, функционално обслужващи реализираните, съгласно регулационния план обекти. Предвид изложеното е прието, че процесният имот пл. № 90522 попада в реализирано мероприятие и е изцяло застроен по смисъла на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка и след обсъждане на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В приетата и неоспорена техническа експертиза по делото е установено, че спорните 820 кв. м, представляват междублоково пространство, което е затревено с рядка дървесна растителност. Реализираното комплексно жилищно строителство, освен сгради съдържа и други елементи на мероприятието, като озеленяване, което е пречка имота да бъде определен като незастроен. Озеленяването е благоустройствено мероприятие и като такова е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. В чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ са посочени хипотезите, в които се възстановяват правата на собствениците - имоти или части от имоти в границите на незастроени и застроени поземлени имоти, като в ал. 3 се пояснява, че застроената част, която не се възстановява, включва застроената площ на сградите и прилежащия терен. В § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ са посочени неизчерпателно строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения пътища, ж. п. линии и др.. При анализа на цитираната уредба се налага извод, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената, респективно свободната от застрояване площ при съобразяване на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като застрояването със сгради е само един от видовете строителни дейности. Ето защо са неоснователни поддържаните доводи в касационната жалба, че следва при определянето на застроената, респективно незастроената площ по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ административният орган отразява само сградите и сервитутите към тях. Съдът правилно е приел в този смисъл, че административния орган е издал процесната заповед, съобразявайки материалната норма, а соченото нарушение при издаване на акта не е налице. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,