Решение № 15922 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2012 г.

Решение № 15922 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Иванов Анастасов от гр. София, против решение № 2377/2.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1269/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 552/14.11.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/ и потвърденото с него разпореждане № 4709136623/12.07.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при СУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмен отговор по жалбата, представен от пълномощника юрисконсулт Траян Радуцов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Георги Иванов Анастасов против решение № 552/14.11.2011 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърденото разпореждане № 4709136623/12.07.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при СУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно с оспорения акт на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 9а КСО, считано от датата, на която са внесени осигурителните вноски за недостигащия осигурителен стаж. Изложил е съображения, че към датата на подаване на заявлението - 28.12.2010 г., жалбоподателят не е отговарял на изискванията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, и по-точно на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст, както и на изискването по § 9, ал. 3 ПЗР КСО да има недостигащ осигурителен стаж по-малко от 5 години. При изразеното желание на лицето да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст чрез закупуване на осигурителен стаж, от административния орган правилно е предприета процедура по установяване на осигурителен стаж в чужбина чрез изпращане на съответните формуляри по Регламент № 883/2004 г. и Регламент № 987/2004 г. и едва след връщане на отговор от компетентния осигурителен орган на другата държава членка, с който е потвърден осигурителния стаж в Чехия, е възникнало основание за отпускане на пенсия при условията на изкупуване на недостигащия осигурителен стаж. Началният момент на отпускане на пенсията е изрично уреден в чл. 9а, ал. 2 КСО, който е идентичен с § 9, ал. 3 ПЗР КСО (отм.) и в случая е правилно определен. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Георги Иванов Анастасов е подал заявление с вх. № 05008692/28.12.2010 г. до директора на СУСО, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при приложение на § 9, ал. 3 ПЗР КСО. С подаденото заявление е представен осигурителен стаж в Чехия за периода от 15.09.1966 г. до 11.04.1972 г. като студент и за периода от 1.12.1972 г. до 30.11.1976 г. като докторант - аспирант. С писмо от 6.01.2011 г., подписано лично от Георги Анастасов същият е уведомен, че само с български стаж няма право на § 9 /несъмнено се има предвид "няма право на приложение на § 9 ПЗР КСО"/ и че ще бъде изчакано потвърждаване от Чехия за стаж като редовен студент от 5 години и 6 месеца. Според доклада за осигурителния стаж, изготвен на 18.01.2011 г. Георги Анастасов има осигурителен стаж от трета категория 26 години 9 месеца и 19 дни, навършил е 63 години 3 месеца и 15 дни и има сбор от осигурителен стаж и възраст 90 години 1 месец и 4 дни. За потвърждаване на осигурителния стаж в Чехия до компетентния осигурителен орган в тази държава са изпратени формуляри Е 202 и Е 205 по Регламент № 883/2004 от 29.04.2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2004 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Отговорът по запитването, с което се удостоверява осигурителния стаж в Чехия е получен в НОИ на 31.05.2011 г., а в СУСО на 17.06.2011 г. Изготвен е доклад за осигурителен стаж от 23.06.2011 г., според който Георги Иванов Анастасов има трудов стаж, превърнат към трета категория 36 години 4 месеца и 3 дни. С уведомително писмо № 4709136623/21.06.2011 г., връчено на 24.06.2011 г. жалбоподателят е уведомен, че осигурителният стаж в Чехия е потвърден от компетентната институция и е 5 години 6 месеца и 14 дни, общият осигурителен стаж е 30 години 9 месеца и 19 дни, при навършена възраст към 28.12.2010 г. - 63 години 3 месеца и 15 дни, поради което недостигащият осигурителен стаж за право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО е 7 месеца и 27 дни; в писмото е посочена сумата, която следва да бъде внесена за осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО към датата на внасянето им - общо 590,55 лв. Тази сума е внесена от Георги Анастасов на 29.06.2011 г. и с разпореждане № 4709136623/12.07.2011 г., потвърдено с обжалваното пред съда решение № 552/14.11.2011 г. на главния директор на СУСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.06.2011 г. От правна страна в чл. 9а, ал. 3 КСО /нова, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Според чл. 9а, ал. 4 КСО за придобит осигурителен стаж по реда на ал. 2 правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски. Аналогични са текстовете в § 9 ПЗР КСО, съответно - на ал. 3 и ал. 5, които са действали към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, но са отменени с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2011 г. Следва да се посочи, че в чл. 9, § 5 ПЗР КСО е предвидена хипотезата на възникване на правото на пенсия от датата на утвърждаване на погасителния план за разсроченото плащане на осигурителните вноски, каквато възможност е съществувала при действието на § 9, ал. 4, т. 2 ПЗР КСО, но тази регламентация е без значение за настоящия правен спор, тъй като не е свързана със спорните въпроси по делото. Правилна е преценката на административния орган, която е възприета и от първоинстанционния съд, че в случая приложими са разпоредбите на чл. 9а КСО. Към датата на подаване на заявлението - 28.12.2010 г., не е съществувало основание за изчисляване на размера на недостигащия осигурителен стаж с оглед внасяне на осигурителните вноски за този стаж, т. е. за приложение на § 9, ал. 3 ПЗР КСО, тъй като недостигащия осигурителен стаж е бил по-голям от 5 години. В този смисъл пенсионният орган не е имал основание да пристъпва към изпълнение на процедурата за изчисляване на размера на дължимите вноски и за уведомяване на лицето за внасянето им. Съгласно доклада за осигурителния стаж от 18.01.2011 г. осигурителният стаж е изчислен на 26 години 9 месеца и 19 дни, поради което недостигащия стаж съгласно изискванията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО за сбор от възраст и осигурителен стаж 100, е по-голям от 5 години /с оглед навършената възраст на лицето към датата на подаване на заявлението - 63 години 3 месеца и 15 дни/. Предвид декларирането на осигурителен стаж в друга държава членка пенсионният орган правилно е направил запитване до компетентната осигурителна институция в тази държава с изпращането на формулярите Е 202 и Е 205 по Регламент № 883/2004 г. и Регламент № 987/2004 г., които са необходими за потвърждаване на осигурителния стаж в другата държава. Едва след потвърждаването на осигурителния стаж в Чехия, е възникнало основание за отпускане на пенсия след изкупуване на недостигащ осигурителен стаж, тъй като след преизчисляването на стажа на Георги Анастасов е установено, че същият има общ осигурителен стаж от трета категория 36 години 4 месеца и 3 дни, което обуславя недостиг на осигурителен стаж по-малко от 5 години, което от своя страна поражда основание за приложение на чл. 9а, ал. 3 ПЗР КСО. Неправилно е становището на касатора, че е следвало да се приложи § 9, ал. 3 ПЗР КСО. Както вече се посочи, към датата на подаване на заявлението не е съществувало основание за приложение на тази разпоредба, а към датата, на която е установено, че недостигащият осигурителен стаж е по-малко от 5 години, разпоредбите на § 9, ал. ал. 2, 3, 4, 5, 7, 8 и 9 ПЗР КСО вече са отменени, като същите обществени отношения са преуредени с разпоредбите на чл. 9а КСО, които по същество имат същото съдържание като отменените на § 9 ПЗР КСО. В хипотезата, при която пенсията се отпуска след изкупуване на недостигащия осигурителен стаж /т.е. след внасяне на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж до 5 години/, правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски. Това правило е регламентирано както при старата уредба, действаща до 31.12.2010 г., съгласно § 9, ал. 5 ПЗР КСО, така и при сега действаща уредба, съгласно чл. 9а, ал. 4 КСО, в сила от 1.01.2011 г. Неоснователно касаторът поддържа, че пенсионният орган е нарушил разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, като не го е уведомил за размера на недостигащия стаж и за дължимите осигурителни вноски в 3-дневен срок от подаване на заявлението. В изречение второ на ал. 4 от чл. 45а НПОС, както в редакцията действаща към момента на подаване на заявлението, така и в действащата след 1.01.2011 г. редакция, е предвидено, че когато има нередовни или липсващи документи за осигурителен стаж, 3-дневният срок за изпращане на уведомителното писмо тече от датата на представяне на редовните документи. Следва да се приеме, че случай като настоящия, при който служебно се извършва проверка относно осигурителен стаж в друга държава членка, чрез запитване до компетентната осигурителна институция, попада в хипотезата на липсващи документи, поради което пенсионният орган не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Размерът на осигурителните вноски се определя към момента на плащането им, което е изрично предвидено в чл. 9а, ал. 2 КСО /в същия смисъл е разпоредбата на отменения § 9, ал. 3 ПЗР КСО/, а плащането и представянето на документ за това плащане пред НОИ се извършва в определения в чл. 45а, ал. 6 НПОС 7-дневен срок, считано от датата на уведомяването на лицето за размера на дължимата сума за осигурителните вноски. Определянето на дължимата сума е възможно едва след надлежното изчисляване на недостигащия стаж, който следва да е в размер до 5 години. Следователно, в конкретния случай правилно размера на осигурителните вноски е изчислен върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО за 2011 г. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение