Решение № 9349 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2019 г.

Решение № 9349 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК) и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГД "ЕФК") при Министерството на икономиката срещу Решение № 78 от 26.07.2019 г. по адм. д. № 133/2019 г. на Административен съд – С., с което е отменено негово Решение № РД–16–1257 от 22.10.2018 г. за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на "Е. Е." ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Х. Д." .№... и преписката е изпратена за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Е. Е." ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД–16–1257 от 22.10.2018 г. ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 г. за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на "Е. Е." ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Х. Д." .№... и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. Съдът е установил от фактическа страна, че след проведена оценка и одобрение на оценителния доклад от ръководителя на УО проектното предложение на "Е. Е." ООД е включено в списъка с резервни проектни предложения, които успешно са преминали оценката (с извършена корекция на проектобюджета), но за които не е достигнало финансиране - чл. 35, т. 2 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По реда на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ поради наличието на условия по чл. 37, ал. 2 ЗУСЕСИФ (освобождаване на финансов ресурс) до "Е. Е." ЕООД е отправена покана изх. № 26-Е-340/11.09.2018 г. да представи в 30-дневен срок доказателства, че както дружеството, така и партньорът му по проектното предложение отговарят на изискванията за предоставяне на помощта, в това число и на утвърдените условия за кандидатстване съгласно чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В поканата е указано, че в срок до 30 календарни дни от получаването й е необходимо да бъдат представени конкретно изброени по списък документи, необходими за сключване на административния договор. В раздел I, т. 1 е посочено, че кандидатът и партньорът следва да представят и удостоверение за липса на задължения към общината по седалището им (с изключение на кандидат/партньор със седалище в Столична община), издадено не по-рано от 6 месеца преди датата на представянето му, като с отбелязване "Важно!" е посочено, че ако кандидатът или партньорът са със седалище в Столична община, УО ще извърши проверка за липса на задължения по служебен път. В поканата има предупреждение, че ако изисканите документи не бъдат представени в определения срок или се установят обстоятелства по чл. 38 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО на ОПИК ще издаде мотивирано решение за отказ за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. На 12.10.2018 г. "Е. Е." ЕООД е представило изисканите документи, включително за партньора – Технически университет-гр. В., като удостоверението за липса на задължения относно ТУ-В. с изх. № 530500/2096, издадено от община В., дирекция "Местни данъци", е от 20.03.2018 г., т. е. издадено е преди повече от шест месеца спрямо датата на представянето му пред УО. В съдебното производство допълнително е представено удостоверение с изх. № 5305005966/05.09.2018 г., издадено от община В., съгласно което ТУ няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към датата на издаване на документа. Ръководителят на Управляващия орган на ОПИК, позовавайки се на обстоятелството, че представеното удостоверение за наличие или липса на задължения относно ТУ-В. е извън 6-месечния срок на валидност, установен в т. 27. 1 от Условията за кандидатстване, е приел, че съгласно т. 11.2.1 к от същите условия е налице пречка за участие на партньора ТУ-В. в процедурата за подбор на проекти поради липса на доказателства относно обстоятелство по чл. 54, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), вр. чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ – наличие на задължения за данъци към общината по седалището му. Въз основа на тази констатация и на основание чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ е постановено Решение № РД–16–1257/22.10.2018 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014 – 2020 г. и главен директор на ГДЕФК, с което на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. От правна страна съдът е изложил подробни мотиви, че административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК, тъй като органът е следвало да установи сам спорното обстоятелство посредством служебна справка на основание чл. 8 от Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (ПМС 162/05.07.2016 г.), вр. чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обосновал е също така, че отказът противоречи и на установения принцип на равнопоставеност и недопускане на дискриминация в чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е приел, че след влизане в сила на последното изменение на чл. 87, ал. 11 ДОПК (в сила от 01.01.2018 г.) за целите на комплексното административно обслужване компетентните органи и други правоимащи лица изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция "Митници" и общините информация за наличие или липса на задължения на лицата. Съгласно чл. 8 от ПМС 162/05.07.2016 г., при кандидатстването и предоставянето на безвъзмездна финансова помощ управляващият орган няма право да изисква представяне на документи, когато данните в тях са достъпни чрез публичен безплатен регистър или когато информацията или достъпът до нея се предоставя от компетентния орган на управляващия орган по служебен път. След анализ на цитираните разпоредби съдът е достигнал до обоснован извод, че ръководителят на УО е имал задължение служебно да извърши справка относно спорното обстоятелство. Освен нормативно предвиденото задължение за УО да извърши служебно справката за наличие на задължения на кандидата/партньора към съответната община по седалището му, съдът правилно е отбелязал, че не може да не се отчете това, че съгласно изпратената покана по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ, такава служебна справка е предвидена за кандидатите със седалище в Столична община. Предвиждането на облекчена в документално отношение процедура за кандидатите със седалище в Столична община и същевременно прилагане на неблагоприятни последици при непредставянето на същия документ спрямо останалите кандидати се явява нарушение на установения принцип в чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Наред с това, в съдебното производство са представени доказателства, че не са налице пречки по чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗОП за участие на партньора по проектното предложение Технически университет – В. в процедурата, тъй като учебното заведение няма задължения за местни данъци към община В.. Това обстоятелство органът е следвало да установи сам посредством служебна справка на основание чл. 8 от ПМС 162/05.07.2016 г., вр. чл. 87, ал. 11 ДОПК. Въз основа на горните мотиви съдът правилно е отменил отказа като незаконосъобразен и е изпратил преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 7 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,