Решение № 2671 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2012 г.

Решение № 2671 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник М. Панчева, срещу решение № 447 от 23.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1965/2011 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски. Ответната страна - Димитър Славчев Каров, от с. Дряново, общ. Лъки, не взима отношение Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Димитър Славчев Каров, от с. Дряново, общ. Лъки, Административният съд - Пловдив, е обявил за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24661 от 14.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установено публично държавно вземане по отношение на Димитър Славчев Каров от с. Дряново, общ. Лъки, представляващо недължимо платена сума във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 16/270509/49141 в размер на 928,48 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че подписалият акта зам.- изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" не е разполагал с материална компетентност да издаде административния акт. Правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" били уредени в разпоредбите на чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В чл. 20а изрично било посочено, че изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира и ръководи дейността й и я представлява. В този смисъл правомощието за издаване на АУПДВ от името на РА било единствено и само на изпълнителния директор, като в закона не била уредена възможност за делегиране на това правомощие. Представената заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г., с която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на зам.-изпълнителния директор правомощието да издава и подписва АУПДВ, не установявало компетентност на издателя на оспорения акт. Заповедта била издадена на основание чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник давала възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от Управителния съвет правомощия, като правомощието за издаване на АУПДВ не било сред тях. По изложените съображения съдът е обявил процесния акт за нищожен. Решението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че управителният съвет на ДФ "Земеделие", на основание чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е дал възможност на изпълнителния директор да делегира права на заместник-изпълнителните директори на фонда. С решение на УС от 7.04.2011 г. са делегирани права на заместник-изпълнителния директор, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" да издава актове за установяване на публично държавно вземане по директни плащания. Със заповед от 8.04.2011 г. на посочените по-горе правни основания и протоколното решение на УС, изпълнителният директор на фонда е делегирал правомощия на заместник- изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актове за установяване на публично държавно вземане, като по делото не се спори, че оспореният акт е бил издаден от Свилен Костов. Видно от съдържанието на самия акт заместник-изпълнителният директор изрично е посочил, че подписва акта "за изпълнителен директор", т. е. действа вместо изпълнителния директор, а не упражнява свои собствени правомощия, възникнали по силата на делегацията. Актът в мотивната си част не съдържа информация от кой административен орган се издава. Данните за това от кого е подписан, се извличат от частта, съдържаща подписа на издателя. При липса на изрично посочване в мотивната част на това, че актът се издава от заместник-изпълнителния директор по силата на предоставени правомощия и от начина на подписване, посочен по-горе, се налага извод, че процесният акт е бил издаден и подписан от заместник-изпълнителния директор в длъжностното му качество на заместник. Именно в тази хипотеза е налице упражняване на чужди правомощия. За това обаче не се изисква акт за делегиране на правомощия, нито изрично предвидена законова възможност. Правото на заместника на административния орган да издаде акта вместо последния, произтича от длъжностното му качество на заместник, а тази възможност е законово предвидена в Закона за администрацията и произтича от принципа за непрекъсваемост в дейността на администрацията. Предвид изложеното, изводите за нищожност на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане са неправилни и необосновани. Решението на административния съд, с което е прогласена нищожност на акта за установяване на публично държавно вземане следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което актът за публично държавно вземане № 01-6500/24661 от 14.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция - София, да се отмени като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 168 АПК, е разгледал служебно всички основания за отмяна на административния акт, посочени в чл. 146 АПК. След подробно разясняване на фактите и обсъждане на доказателствата по делото, съдът обосновано е приел, че в случая няма установено неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, поради което е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от регламент (ИО) № 796/2004 г., съгласно която недължимо платени суми не следва да се възстановяват от земеделския производител, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, или ако грешката не може да бъде установено по разумен път от земеделския производител. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. От данните по делото е видно, че административния акт е издаден на 14.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК,