Решение № 8564 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2017 г.

ВАСIII отделение04.07.2017 г.докладчик Владимир Николов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 445/20.12.2016 г. по адм. д. № 475/2016 г. по описа на Административен съд Х. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8564 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., гражданин на Ирак, срещу Решение № 445/20.12.2016 г. по адм. д. № 475/2016 г. по описа на Административен съд Х. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обстановката в Ирак може да се характеризира, като въоръжен конфликт. Излага доводи, че няма данни, как е установено, че в С. И. обстановката е спокойна. Представя документи за регистрирано търговско дружество, на което е едноличен собственик и управител, договори за наем и сертификат за оценка. Моли да се отмени решението на АССГ, както и решението на председателят на ДАБ и делото се върне, като преписка на административния орган, за ново произнасяне. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, се явява лично, като подържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Представя актуална справка за положението в Ирак. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Във връзка с подаването на жалбата в срок, настоящата касационна инстанция намира, че съобщението за изготвеното решение не е редовно връчено на жалбоподателя. Видно е, че такова е изпратено на посочения от него адрес, като поради неоткриването му е посочено от съдията - докладчик да се връчи чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Този начин на връчване обаче се прилага, само за ответника, съгласно изрично посоченото в закона и е неприложимо за жалбоподателя. След като съобщението, че решението е изготвено не е редовно връчено на лицето, подадената от него касационна жалба е подадена в срок, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на Х. А. А., срещу Решение № 7110/25.08.2016 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие със специалните процесуални изисквания. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна представената справка относно положението в Ирак и това, че според изявленията на Х. А. рамките на проведеното интервю, същият не е имал никакви етнически проблеми и не е преследван. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка № МД-720 от 10.06.2016 г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ. Решението на съда е валидно и допустимо, но е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно е, че жалбоподателят е посочил, като адрес за връчване на съобщения - РПЦ Харманли - ДАБ. За насроченото на 12.10.2016 г. съдебно заседание жалбоподателят е призован, като призовката се е върнала в цялост с отбелязване, че лицето е търсено трикратно на адреса, но не е открито. При това положение, съдията докладчик е приел, че съобщението следва да се връчи, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, което е извършено от длъжностното лице на 05.10.2016 г. На 12.10.2016 г. ход на делото не е даден, тъй като е прието, че не е изтекъл предвидения в чл. 47, ал. 2 от ГПК двуседмичен срок, поради което е разпоредено ново връчване на съобщението по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, както и да се изиска справка от ДАБ, за последния регистриран адрес на жалбоподателя. Връчването обаче, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, както беше посочено, е приложимо единствено за ответника по делото, както и за лицата посочени в ал. 7 и ал. 8 от същия член, между които обаче не фигурира жалбоподателя по едно административно дело. Оспорващите страни в съдебно - административното производство се призовават, съответно им се изпращат съобщения и други книжа по делото, по реда на чл. 137 от АПК. Това следва от разпоредбата на чл. 138, ал. 2, вр. с чл. 137 от АПК. Поради това, след като е изискал данни за регистрирания адрес на оспорващата страна - чужденец, съдът е следвало да извърши повторно съобщаване на този адрес лично или чрез друго лице, но не и по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В същото време, приложената по делото призовка, че лицето е търсено на адреса и не е открито, не удостоверява редовно връчване. Видно е, че в призовката не е посочено, че лицето е напуснало адреса или че отсъства повече от един месец от него, за да се прибегне до другите начини на връчване. На основание чл. 53 от ГПК, връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Видно от приложеното по делото пред първоинстанционния съд писмо на ДАБ, е установено че Х. А. А. е настанен в РПЦ-Харманли и е с адрес - Харманли, ж. к. Д. 23, като не е подавал молба за настаняването му на друг адрес. Настоящата касационна инстанция намира, че в случая Х. А. А. е пребивавал именно на адреса посочен в жалбата: РПЦ Харманли - ДАБ, тъй като този адрес е посочен в молбата за получаване на незаверен препис от решението, в молба за посочване на съдебен адрес, както и в молбата за възстановяване на срока за обжалване и в касационната жалба. По делото няма представени доказателства от страна на ДАБ, че лицето е напуснало самоволно адреса си, на който е било настанено /налице са единствено две докладни, че жалбодателят и неговото семейство са напуснали РПЦ Харманли на 05. 05. 2016 г. и са се завърнали обратно там на 10.05.2016 г., но това е много преди призоваването за съдебното заседание/, поради което очевидно не е била извършена задълбочена проверка относно намиращите се в РПЦ Харманли чужденци. В случая или от страна на длъжностното лице по връчване на съобщенията към съда, не е проверено дали чужденеца се е намирал на посочения от него адрес или съответното длъжностно лице от РПЦ Харманли не е извършил проверка, кои чужденци са били настанени в центъра. При всички случаи обаче, жалбоподателят е бил нередовно призован за насроченото съдебно заседание, тъй като няма данни същият да е променил заявения по делото адрес, на който са му връчени съобщения, включително и за насроченото съдебно заседание за касационната инстанция. Липсата на редовно призоваване, води до съществено нарушение на процесуалните правила и е довело и до невъзможността жалбоподателят да разкаже лично бежанската си история пред съда, което съществено е накърнило правото му на защита. С оглед гореизложеното обжалваното решение, като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

Цитирани разпоредби

1