Решение № 7789 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник А. Георгиева, против решение 9986/05.12.2024 г., постановено по адм. дело 2100/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено негово решение 10793/14.10.2024 г., с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. В. Р., гражданин на Руската Федерация. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че неправилно съдът е приел жалбата на Р. за основателна, поради и което се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на същата. Ответната страна - С. В. Р., чрез адвокат Д. Ошавков, в писмен отговор дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поради което иска същата да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание Р. се явява лично, като посочва, че оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение АС - Бургас е отменил по жалба на С. В. Р., гражданин на Руската Федерация, решение 10793/14.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците пир Министерски съвет, с което по чл. 75, ал.1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ вр. с чл. 9 ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, за което е определен едномесечен срок за произнасяне, считано от връщането. От фактическа страна по делото е установено, че на 14.11.2023 г. С. В. Р., гражданин на Руската Федерация, и съпругата му Е. Р. пристигнали на територията на Република България през ГКПП Аерогара София от Република Германия. На 21.11.2023 г. Р. подал молба до ДАБ, с която поискал да получи международна закрила в Република България. На 23.11.2023 г. отново подал молба със същото искане, с посочване на адрес на територията на Република България в гр. Враца, а на 30.10.2024 г. подал нова молба, с която посочил настоящ адрес в гр. Несебър. С чуждия гражданин е проведено интервю на 04.12.2024 г., отразено в Протокол 22927/04.12.2023 г., в което Р. посочил, че напуснал Руската Федерация през 2019 г., 4 години пребивавал в Турция, след това в Тунис и Германия, от където е изпратен в България, тъй като имал българска виза. Като причина за напускане на страната на произход посочил, че е член на религиозната организация [заличен текст], която е преследвана на територията на Руската Федерация от 2017 г. Търсещият закрила посочил, че той лично не е имал проблеми, но негови приятели, членове на религиозната организация, били преследвани. Като доказателства по преписката са представени удостоверения, издадени от председателя на [заличен текст], с които той удостоверил, че С. В. Р. е част от организацията, считано от 08.04.2000 г., а съпругата му от 22.02.1997 г., справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Руската Федерация и справки относно положението на членовете на религиозната организация [заличен текст] в Руската Федерация. С оспореното в съдебното производство Решение 10793/14.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на С. В. Р., гражданин на Руската Федерация, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Руската Федерация, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. За изясняване на фактическата обстановка съдът събрал както писмени, така и гласни доказателства от двама свидетели, които дали данни относно положението на членовете на религиозната организация [заличен текст] в Руската Федерация. От правна страна първоинстанционният съд приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснати нарушения на материалния закон. Съдът извършил подробен анализ на бежанската история на жалбоподателя, въз основа на което установил, че той има проблем в страната му на произход, тъй като е член на общността [заличен текст], членовете на тази организация не могат свободно да изповядват тази религия и да се срещат. Също така е отчетено, че С. В. Р. заема длъжността [заличен текст] в организацията [заличен текст], което означава, че има повече правомощия от останалите членове, както и задължения да помага на другите братя и сестри /т.е. останалите членове на организацията/. Съдът обсъдил и предоставената информация за актуалното състояние в държавата му на произход, и приел, че административния орган неправилно е преценил, че при проведеното с чужденката интервю не са изложени обстоятелства сочещи, наличието на някое от обстоятелствата, предвидено в чл. 8, ал. 1 ЗУБ във вр. с чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. От извършения анализ на заявените обстоятелства се обосновава извода, че твърденията на кандидата попадат в предметния обхват на закрила като изтъкнатата причина за напускане на страната му на произход през 2019 г. може да бъде квалифицирана като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и 5 ЗУБ. Прието е, че дейността по преследване на [заличен текст] на територията на Руската Федерация води до опасност за Р., в лично качество, при евентуалното му завръщане в държавата. Административният съд се позовал и на практика на Съда на Европейския съюз, във връзка с което посочил, че по категоричен начин са установени действия на държавните органи в Руската Федерация, които са довели до нарушаване на основни права и свободи по чл. 5, чл. 9, чл. 10, чл. 11 ЕКПЧ и чл. 1 по протокол 1 ЕКПЧ, съответно са налице достатъчно доказателства, че на територията на Руската Федерация се осъществяват действия от органи на държавата, които водят до нарушаване на основните права на човека и тези нарушения са достатъчно тежки по своето естество, изразяващи се в полицейски и съдебни мерки и наказателно преследване, основани единствено на дискриминационна основа поради принадлежност към организацията [заличен текст]. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Действително от материалите по делото безспорно е установен, че кандидата за международна закрила членува в религиозната организация [заличен текст], видно от представеното пред административния орган удостоверение от организацията, в частност нейния клон на територията на Република България, като същият заема длъжността [заличен текст] в организацията. Същественото в процесния случай обаче е доколко търсещият закрила С. В. Р. е застрашен от преследване при завръщане в страната си по произход Русия в резултат на принадлежността си към религиозната организация [заличен текст]. Настоящата инстанция намира, че напълно обосновано и в съответствие със събраните доказателства, административният орган е приел, че не се установява кандидатът да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Изнесените от Р. данни не обосновават извод, че е налице основателен страх от преследване поради религиозна принадлежност към членовете на [заличен текст]. Въпреки твърденията в проведеното интервю за осъществено задържане за по няколко часа, не са представени доказателства, че спрямо кандидата за международна закрила са предприети действия от органите на реда в Русия въз основа на религиозната му принадлежност. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на посочени обстоятелство, сред които и религия, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. А според чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. За да са налице горецитираните разпоредби, е необходимо за търсещият закрила опасността от отнасяне, преследване или наказание, да са основателни /чл. 8, ал. 1 ЗУБ/ или реални /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. Според чл. 9, §1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. актовете, считани за преследване по смисъла на член 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а). При така очертаната законодателна уредба с обжалваното решение неправилно е приета, че сочените условия на чл. 8, ал. 1 ЗУБ са налице по отношение на С. В. Р.. На първо място самата принадлежност към религиозната организация [заличен текст] не дава достатъчно основание за предоставяне на закрила или за забрана за връщане в страната по произход. От предоставените по производството справки на Дирекция Международна дейност" на ДАБ при МС се установява, че действително е налице преследване и наказания на някои членове на [заличен текст]. Така според информацията от портала [заличен текст] правната ситуация в Русия е посочено, че службите на [заличен текст] са били посетени от до 290 000 души, като през 2023 г. 836 членове на организацията са били подложени на наказателно преследване. Отново според справките на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС от информацията от портала [заличен текст] правната ситуация в Русия в раздела за често задавани въпроси е посочено, че [заличен текст] не са забранени в Русия. В същите справки е посочено, че действително през 2017 г. [заличен текст] са забранени в Русия поради екстремистка дейност, тъй като през 2007 г. руските закони за борба с екстремизма са разширени така, че да обхванат и ненасилствени групи. Но на 28.10.2021 г. пленумът на Върховния съд на Руската федерация постановява, че богослуженията на [заличен текст], съвместното им провеждане на ритуали и церемонии сами по себе си не представляват престъпление по чл. 282.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация, въпреки ликвидацията на техните юридически лица. Същия пленум на Върховния съд на Руската федерация приема на 16.11.2021 г. резолюция 32, според която [заличен текст] вече не могат да бъдат преследвани за мирни събирания, ако вярващите не се опитват да възобновяват дейността на религиозната организация. Резолюцията е приета след указанията на руския президент В. П., който на заседание на Съвета за развитие на гражданското общество и правата на човека нарича глупост преследването на [заличен текст] в Русия. Видно от направеното изложение е, че преследването и наказването на някои членове на [заличен текст] не е държавна политика и противоречи на обобщената практика от пленум на Върховния съд на Руската федерация. Забранена е религиозната организация [заличен текст], но не и мирните събирания на лицата, съпричастни към тази организация. Не са забранени индивидуално или съвместно изповядване на религия, извършване на богослужения или други религиозни обреди и церемонии . Следователно, за С. В. Р. не би следвало да има опасност в случай на мирни събирания или съвместно изповядване на религията. Същевременно чуждият гражданин не е представил в административното производство никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е бил задържан неколкократно за по няколко часа, нито че е имал проблеми, свързани с религията си. Дори да е бил задържан, обстоятелството че е освободен, без да бъде съден и осъждан, не е от законово предвидените основания за получаване на закрила по специалния закон. Липсват и доказателства С. В. Р. да е подавал сигнали или оплаквания за незаконни действия на органите на реда в държавата по произход. Субективното възприятие за евентуална възможност за настъпване на преследване, непотвърдена по никакъв начин от доказателствата по делото не основава предоставянето на искания бежански статут. Липсата на основанията, предвидени от нормата на закона обосновават неправилността на обжалваното решение и законосъобразността на оспорения пред съда административен акт в тази му част. Също така следва да се приеме, че когато човек има опасения в родината си на произход би се възползвал от възможността да получи международна закрила в първата държава на чиято територия се намира, вместо да отлага тези си действия докато стигне до желаната от него държава, както правилно твърди касационния жалбоподател. Не е без значение и обстоятелството, че Р. има дъщеря, която също е член на [заличен текст] и живее в Русия, като не твърди същата да е била преследвана или изложена на опасност. Обоснован е и изводът на административния орган, че спрямо кандидата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В този смисъл основателно в касационната жалба са наведени твърдения, че в мотивите на първоинстанционното решение са изведени изводи за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата за международна закрила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не са налице нарушения на материалния закон от страна на административния орган, както неправилно е приел административният съд. Следва да се посочи още, че решението е неправилно и в частта, с която Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е осъдена да заплати в полза на Административен съд Бургас разноски в размер на 50 лева. Съгласно чл. 92 ЗУБ производствата се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи. В конкретния случай разноските възложени в тежест на ДАБ при МС са сторени за изплатено възнаграждение за назначен преводач, което не попада в изключението по посочената разпоредба. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде изцяло отменено, а жалбата на С. В. Р., подадена против атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,