Решение № 318 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1737/2011 г.

Решение № 318 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1737/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Производството е образувано по касационен протест от прокурор в Софийска градска прокуратура против присъда № 121 от 14. 02. 2011 г. постановена по ВНОХД № 4737/2010 г. по описа на Софийски градски съд, с която е била отменена присъда от 04.05.2010 г. постановена по НОХД № 7185/2009 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която подс. И. К. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК. В протеста се релевират доводи за допуснати касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се претендира протестираната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест, като излага допълнителни съображения. Подсъдимият И. К. К. и защитника му, не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. След преценка доводите на представителя на ВКП и съображенията изложени в протеста и проверка на въззивната присъда на Софийски градски съд в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С атакуваната въззивна присъда, е била отменена присъда от 04. 05. 2010 г. постановена по НОХД № 7185/2009 г. по описа на Софийския районен съд, с която подс. И. К. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, както и кумулативното наказание "глоба" в размер на 2000 лева. Присъдата на Софийския градски съд е постановена при наличие на допуснато процесуално нарушение представляващо абсолютно основание за отмяна на акта. Налице е съществено противоречие допуснато от решаващия въззивен съд изразяващо се в същевременно признаване на подс. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК и оправдаването на същия по повдигнатото му обвинение за извършване на именно това престъпно деяние. Така формулирания диспозитив на постановената присъда не дава възможност на касационната инстанция да проследи вътрешното убеждение на въззивната, т. е., това допуснато противоречие детерминира възможността да се разбере каква е волята на въззивния съд, поради и което, този акт не отговаря на изискванията на закона, в частност, разпоредбите на чл. 305 и чл. 336 от НПК и по същество, липсва такъв. Констатираното съществено процесуално нарушение съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и е абсолютно основание за отмяна на съдебния акт, а също и пречка за упражняване на касационна проверка досежно въззивната присъда в контекста на доводите изложени в касационния протест. С оглед изложеното, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение намира, че протестираната въззивна присъда на Софийския градски съд следва да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.