Решение № 10926 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на А. Евтимов от гр. Банкя, чрез процесуалния представител адв. А. Черногорски против решение 1107/22.02.2021 г., постановено по адм. дело 2944/2020 г. по описа на Административен съд София град. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на А. Евтимов срещу решение 1040-21-192/21.02.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град и е осъден да заплати на ТП на НОИ София град разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира се присъждането на направените разноски пред двете инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ София град, представляван от гл. юрисконсулт Д. Велкова в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт на Административен съд София град да бъде оставен в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба срещу решението на административния съд в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу решението на административния орган /директора на ТП на НОИ/ в частта му, с която са потвърдени разпорежданията по т. 2 и т. 3 за недопустима, поради предвидения инстанционен контрол по чл. 117, ал. 1, т. 2 б, б от КСО и съгласно чл. 119 от КСО. Решенията на административните съдилища по жалби срещу такива актове не подлежат на касационно обжалване и се явяват окончателни. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати. В останалата част касационната жалба срещу решението на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу административния акт по т. 1 и т. 4, е допустима - подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е решение 1040-21-192/21.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на А. Евтимов като неоснователна и е потвърдено разпореждане 214-00-6364-4/05.06.2019 г. , разпореждане 214-00-6364-5/05.06.2019 г. и разпореждане 214-00-6364-6/21.06.2019 г. С последното посочено разпореждане е наредено на основание чл. 54ж, ал. 3 и във вр. с чл. 114 ал. 1 от КСО на А. Евтимов да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 19.10.2016 г. до 30.06.2017 г. в размер на 5463.50 лв. главница и 1253.44 лева дължима лихва. От данните по делото е прието за установено, че със заявление от 16.11.2016 г. жалбоподателят е отправил искане за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО. На основание чл. 71, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) е приложен и документ за прекратяване на трудовото му правоотношение с осигурителя БОГАРТ СОФИЯ ЕООД. Отпуснато е парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. С уведомително писмо и последваща проверка е установено, че едноличният собственик и управител на дружеството С. Иванова е починала на 15.07.2016 г. От извършена проверка, за която данни се съдържат в писмо 1029-21-3838#446/04.10.2017 г., наследниците на С. Иванова са декларирали, че не знаят майка им да е имала търговско дружество. Въз основа на новооткритите доказателства от извършените проверки, длъжностното лице по осигуряването за безработицата с разпореждане е отказало отпускане на ПОБ и лицето е задължено да възстанови недобросъвестно получените суми. В законоустановения срок, А. Евтимов е подал жалби до директора на ТП на НОИ София град, който с решение е потвърдил разпорежданията на длъжностното лице и е отхвърлил жалбите като неоснователни. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение и потвърдените със същото разпореждания са издадени от компетентни органи в изискуемата форма и при спазени административнопроизводствени правила, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е обосновал тезата, че лицето не попада в обхвата на осигурените лица, не е осъществявало трудова дейност и не е възникнало осигурително правоотношение с произтичащите от него права за обезщетение. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като за възстановяването на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата по § 1, т. 5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 КСО в тяхното кумулативно проявление. Изложеното сочи, че за зачитане на осигурителен стаж в случаите, в които осигуреното лице не е самоосигуряващо се, а има осигурител, т.е. друго лице, което има задължение да внася осигурителни вноски за осигуреното лице, е необходимо осигурителните вноски да са внесени или дължими. Като дължими, макар и без легална дефиниция, законът (КСО) определя тези осигурителни вноски, за които е възникнало задължение за внасянето им. В подкрепа на изложеното е фактът, че след извършената проверка от контролните органи по социалното осигуряване е установено, че едноличният собственик на дружеството е починал на 15.07.2016 г. и дружеството няма назначен нов управител, а от проверката се установява, че наследниците на починалия управител на дружеството не са знаели за съществуването на дружеството на наследодателя си. Няма данни и за подавани годишни данъчни декларации от БОГАРТ СОФИЯ ЕООД по образец 1 и образец 6. По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че получените суми от А. Евтимов са получени недобросъвестно и следва да бъдат възстановени. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,