Решение № 5725 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ганчев против решение 60/10.01.2024 г., постановено по адм. дело 198/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Шумен, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 543,76 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, и вместо това предявеният от него иск да бъде уважен. Претендира разноски. Ответникът Областна дирекция на МВР - Шумен, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на разноски за адвокатски хонорар на касатора. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Ганчев против ОДМВР-Шумен, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени в размер на 550 лв., по отношение на последните в съдебно заседание е допуснато изменение на иска и същите се считат предявени в размер на 543,76 лв. Вредите се твърдят като претърпени в резултат на отменено наказателно постановление (НП) 22-0307-001140/16.01.2023 г. издадено от началник на РУ- Нови пазар при ОДМВР Шумен, тъй като ищецът бил лишен от право да управлява МПС, като по повод съставен АУАН 841411/16.12.2022 г. му е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което в последствие му е върнато на 30.06.2023 г. Неимуществените вреди се твърдят като свързани с неудобството и невъзможността да управлява собствения си автомобил, а имуществените вреди - от разходи, направени за достигане до работното му място - за гориво и паркинг през процесния период, за който твърди, че е ползвал превозни средства на свои колеги и приятели, както и имуществени вреди, произтичащи от заплатена сума при връщане на СУМПС. Поради отнетото му СУМПС ищецът бил останал без работа, като със Заповед 327 от 15.05.2023 г. му прекратено трудовото правоотношение с работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. По делото е безспорно установено, че СУМПС на Ганчев е отнето на 16.12.2022 г. от актосъставителя, за което е направено отбелязване в АУАН 841411/16.12.2022 г. Издадена е и връчена ЗППАМ 22-0307-000243/16.12.2022 г. на началник РУ-Нови Пазар, с която на осн. чл.171 т.1 б. б от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване въпроса за отговорността му, но не-повече от 6 месеца, считано от 16.12.2022 г. Същата не е обжалвана и е влязла в законна сила. За да постанови атакуваното решение административният съд е приел, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ, а именно отменено НП, но отнемането на СУМПС на Ганчев не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, а от подлежащата на предварително изпълнение, регламентирана в чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП принудителна административна мярка, приложена със ЗППАМ 22-0307-000243/16.12.2022 г. Съдът е посочил, че липсват надлежни доказателства, от които да се направи заключение, че ищецът действително е претърпял определени имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП 22-0307-001140/16.01.2023 г. от Началника на РУ-Нови пазар. В този смисъл е приел, че не са налице всички предпоставки предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният състав споделя изводите на Административен съд Шумен за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и счита, че те са правилни и обосновани и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях. Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. В процесния случай не се установява кумулацията от трите основни елемента на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт - действие или бездействие на административен орган, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между административния акт и понесената от ищеца вреда. За Ганчев при условие, че счита за незаконосъобразно извършеното изземане е съществувал законов ред за обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, от който същият не се е възползвал. Следва да се вземе предвид и това, че наложената ПАМ изземване на СУМПС от служител по контрол на движението по пътя е мярка, която органът предприема при условията на оперативна самостоятелност, предвид по-висшия ред на обществено значимата цел за опазване безопасността, живота и здравето на участниците в движението. Аналогично, при съставяне на АУАН, изземването на СУМПС като доказателство отново е съобразено с крайната цел на Закона за движението по пътищата, а именно осигуряване на безопасността на движението и на участниците в него. С оглед това изземването на СУМПС, предприето като прилагане на ПАМ или/и като приобщаване на доказателство във връзка с АУАН, не би следвало да се приема като негативно действие от страна на органа, което да е източник на стрес и негативни емоции, а просто като начин за осъществяване на посочената цел безопасност на движението. Също така, както е постановил и първоинстанционният съд, не е установена с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразност на заповедта за изземване на СУМПС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е доказан фактическият състав с всичките му елементи, обосноваващи основателност на исковата претенция, а именно: незаконосъобразни действия, извършени от държавен орган при изпълнение на служебните му задължения, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка. Не е установена пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление, и твърдения от Ганчев вредоносен резултат, за който се претендират вредите. Правилно административният съд е посочил, че със заповед за ПАМ се отнема временно СУМПС на ищеца, въз основа на която Ганчев е бил лишен от свидетелство за управление на МПС. От ищеца (настоящ касатор) са изживени негативни емоции и събития след изземването на СУМПС, но то няма връзка с тях - пряка и непосредствена, каквато изисква приложимата правна норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всички твърдени от ищеца вреди първо са в причинна връзка с действието на двете заповеди за налагане на ПАМ, а не с НП, както се твърди. С издаденото НП нито е прекратена временно регистрацията на МПС, нито е приведено в изпълнение наказанието лишаване от право да управлява МПС. Само ако НП бе влязло в сила, от срока на наложеното с него наказание лишаване от право да управлява МПС щеше да бъде приспаднат изтеклия до този момент срок на ПАМ по чл. 171, т.1, б ЗДвП. Според чл. 74 от Закона за административните нарушения и наказания действия по привеждане в изпълнение на наказанието са възможни едва след като НП е влязло в сила. С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковата молба на Г. Ганчев срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Шумен с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира за неоснователни касационните възражения, не са налице визираните касационни основания водещи касиране на атакуваното решение, същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение