Решение № 2191 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 836/2017 г.

Решение № 2191 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 836/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита на потребителите - РД - Б., чрез юрисконсулт С. Д., против решение № 1708/26.10.2016 г. по адм. д. № 1284/2016 г. на Административен съд - Б.. Т., че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Счита, че приложимата разпоредба е по чл. 190 НПК и в този случай разноските в производството са за сметка на държавата. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както в частта на присъденото обезщетение за вреди, така и в частта на присъдените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - "Д. Т." ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество - неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Налице са законовите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай касаторът е доказал настъпилите имуществени вреди и съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отменените наказателни постановления. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по искова молба на "Д. Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., против Регионална дирекция за областите Б., С. и Я. към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия за защита на потребителите. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като ищецът е претендирал заплащане на сумата от 300,00 лева, представляваща направени от дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водено съдебно производство по обжалване на Наказателно постановление № 26088 от 24.10.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Б., С. и Я. към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия за защита на потребителите, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на Решение № 1278/04.07.2014 г., постановено по НАХД № 1029/2014 г. по описа на БРС до окончателното й изплащане от ответника. Съдът е осъдил Регионална дирекция за областите Б., С. и Я. към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия за защита на потребителите да заплати на "Д. Т." ЕООД сума в размер на 300,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 500,00 лева, разноски по делото. Приел е исковата молба за процесуално допустима и основателна. Обосновал е извод за наличие на законовите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на исковата претенция, поради отмяната с влязло в сила съдебно решение на издадено срещу дружеството наказателно постановление № 26088 от 24.10.2013 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Б., С. и Я. към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия за защита на потребителите. Решението е недопустимо. От фактическа страна по делото е установено, че с Наказателно постановление № 26088 от 24.10.2013 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Б., С. и Я. към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия за защита на потребителите е ангажирана административно наказателната отговорност на "Д. Т." ЕООД по чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗТ (отм.), и на чл. 127, ал. 3 ЗЗП, поради което и на основание чл. 79 ЗТ (отм.) и чл. 127, ал. 3 ЗЗП на дружеството са наложени две административни наказания - имуществена санкция в размер на 100 лева за първото нарушение и 500 лева за второто. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд - Б., където е образувано НАХД № 1029/2014 г. по описа на съда, в хода на което ищецът е бил представляван от адвокат Л. Ц.. С Решение № 1278/04.07.2014 г. на Районен съд - Б. е отменено Наказателно постановление № 26088 от 24.10.2013 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Б., С. и Я. към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия за защита на потребителите. Така постановеният съдебен акт не е бил оспорен и видно от положената заверка на представения по делото екземпляр, същия е влязъл в сила на 31.07.2014 г. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът правилно е извел основанието на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК. В това производство като ответник по делото задължително следва да бъде конституирано юридическото лице, чиито служители са длъжностните лица, издали отмененото наказателно постановление. Съгласно чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите, Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище С.. В чл. 13 от Устройствения правилник е уредено, че шестте регионални дирекции са част от специализираната администрация на Комисията, но те не са обособени като самостоятелни юридически лица. Като юридическо лице със собствен бюджет разполага единствено Комисията, поради което само тя може да бъде ответник по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При изложените съображения, исковата молба е насочена срещу ответник, който не отговарят на изискването по чл. 205 АПК. Право на ищеца е да прецени срещу кой ответник ще насочи иска си, още повече в настоящия случай ищецът е бил представляван от адвокат. Разглеждането на спора с посочения в исковата молба ответник е довело до провеждане на недопустимо производство и постановяване на недопустимо решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,