Решение № 2945 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2013 г.

Решение № 2945 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 1071/26.04.2013 г., постановено по адм. д. № 1890/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 181103926/18.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта му, потвърдена с Решение № 72/09.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП досежно установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. м. 09 и 12.2008 г. и м. 01.2009 г. общо в размер на 10 000 лв. главница и лихви от 3453.29 лв. по доставки от "Демаг" ЕООД и по ЗКПО за 2008 г. и 2010 г. в размер на 5000 лв. главница и 1660.67 лв. лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че същото е необосновано, противоречи на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата срещу горепосочената част от РА. Подробни съображения в подкрепа на исканията са изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Скът" ООД, гр. Русе, не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен РА № 181103926/18.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта му, потвърдена с Решение № 72/09.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП досежно установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. м. 09 и 12.2008 г. и м. 01.2009 г. общо в размер на 10 000 лв. главница и лихви от 3453.29 лв. по доставки от "Демаг" ЕООД и по ЗКПО за 2008 г. и 2010 г. в размер на 5000 лв. главница и 1660.67 лв. лихви. За да отмени РА и да постанови решението, предмет на касационно обжалване, административният съд е приел за неправилен извода на органите по приходите за липса на данъчно събитие и доставка на услуга по смисъла на чл. 25 ЗДДС във връзка с чл. 12, ал. 1 ППЗДДС. Съдът се е позовал на писмените доказателства, събрани в хода на ревизионното и съдебното производство, както и двете съдебно- счетоводни експертизи- първоначална и допълнителна, и е счел, че същите опровергават изцяло констатациите в РА. посочил е, че съображенията на органите по приходите са изградени в резултат на едностранчив подход към доказателствения материал и в нарушение на принципа на служебното начало. Посочил е, че при съществено нарушение на закона е формиран извода за отсъствие на документална обоснованост на стопанските операции, поради наличие на изискваните от Закона за счетоводството документи, което обуславя извод за това, че и в частта на установените задължения по ЗКПО РА се явява неправилен и подлежи на отмяна. Решението е правилно при известно допълване на мотивите. Предмет на процесните фактури са "аванс по договор от 02.08.2007 г.", "СМР СОУ Н. вапцаров, Силистра", "плащане по Акт обр. 19/26.10.2007 г.", "СМР по договор от 01.09.2008 г.". В хода на ревизионното производство органът по приходите е извел извод, че по процесните фактури не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС във вр. с чл. 9 ЗДДС, тъй като не е изпълнено основното изискване за възникване право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а именно - извършена услуга по облагаеми доставки в общ размер на 10 000 лв. по фактури за д. п. м. 09.2008 и м. 12.2008 г. - и за процесните фактури е приложима нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В ревизионното производство от жалбоподателя са представени Договор за извършване на СМР от 02.08.2007 г. на стойност 63 108.94, количествено-стойностна сметка и Акт Обр. 19 от 26.10.2007 г. за обект ПГСУАУ - Силистра; както и Договор за извършване на СМР от 01.09.2008 г. на стойност 60 000 лв. с ДДС, 2 бр. количествено - стойностни сметки и Акт Обр. 19 от 21.12.2008 г. за обекти ПГИ гр. Шумен и Шуменски университет - корпус 2. Според органа по приходите от ревизираното лице не са представени данни за лицата, които са извършили услугите, ведомости за заплати, извършени разходи във връзка с услугите, доказателства за подизпълнители и др. Констатирано е, че от прекия доставчик не са представени първични документи и счетоводни регистри, удостоверяващи реално извършена доставка с предмет СМР и себестойността на обектите. с доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗДДС - "Демаг" ЕООД и получател по см. на чл. 11, ал. 2 ЗДДС - ревизираното дружество. Въз основа на цитираните писмени доказателства, разгледани в светлината на изводите на второто заключение на съдебно-счетоводната експертиза, правилен е изграденият извод на първостепенния съд за реалност на оспорените от органите по приходите доставки. Договорите, количествено стойностните сметки и актовете Обр. 19 за визираните обекти напълно неоснователно са игнорирани от органите по приходите при формиране на техните изводи. Въпреки че в мотивите си съдът не е отчел изрично доказателствената стойност на описаните писмени доказателства, а тя е решаваща при вида на процесните доставки, административният съд правилно е счел за необоснован извода на ревизиращите органи, че плащанията по процесните фактури не са отнасят за реално извършени доставки по чл. 9 ЗДДС и възникнало данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Основните възражения на касатора се свеждат до това, че за съда не са били налице основания да гради изводите си въз основа на изслушаното експертно заключение. Според касатора, съдът е кредитирал експертизата без да изследва връзката й с предмета на спора - правото на данъчен кредит по процесните фактури. Възраженията са неоснователни. Вещото лице се е ангажирало с категоричното становище, че макар да не е извършило проверка на Хронологичен дневник за счетоводна сметка 703 Приходи от продажба на услуги и Главна книга, след анализа на документите, приложени по делото, допълнително представените от жалбоподателя ревизионни актове с писмо от 08.08.2012 г. ревизионни актове от ТД на НАП - В. Търново, може да се направи извод, че по процесните доставки са отчетени приходи от "Демаг" ЕООД и същите са включени в ГДД за съответния период. Вещото лице е посочило изрично основанията си за този извод, които се свеждат до следното: декларираните приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. съвпадат с отразените приходи в ОПР и Оборотните ведомости за същите периоди; отразените обороти в Аналитичните оборотни ведомости за 2007 г. и 2008 г. по аналитичните партиди в сметка 703 "Приходи от продажба на услуги"; счетоводните записвания в хронологичните дневници на въведените счетоводни документи за сч. сметка 411 Клиенти за 2008 г.; процесните фактури са включени в дневника за продажби, в СД за съответния период и ДДС по процесните доставки, извършени от "Демаг" ЕООД е начислен според изискванията на ЗДДС за ревизирания период; липсата на констатирани нарушения относно отчетените приходи от "Демаг" ЕООД за 2007 г. в РА № 900515 от 23.12.2009 г. Всички гореизложени изводи на вещото лице са въз основа на проверка по едно редовно водено счетоводство от жалбоподателя, при спазване на регламентираните в чл. 4 от ЗСч принципи при отчитане на доставките, извършени от "Демаг" ЕООД. Вярно е, че съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая съдът е обсъдил заключението с другите доказателства по делото, а това, че го е възприел, не може да се приеме за нарушение на съдопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че изготвеното заключение, което е кредитирано от първоинстанционния съд, е прието без възражение от страните по спора, в това число и от касатора в настоящето производство. Становището на последния е било изводите на съда, основани на представени включително и в съдебната фаза на спора, да се ценят ведно с останалите доказателства по делото, което именно е сторено от решаващия съд. Настоящият състав счита, че за при издаването на РА са обсъждани обстоятелства, които не попадат в обхвата на тези, предопределящи правото на ревизираното лице на приспадане на данъчен кредит, а именно имена на лицата, извършили услугите, ведомости за заплати и т. н. Наред с това, като основание за извод, че доставките не са реални, е въведен и факта, че не са посочени подизпълнители, при положение, че ревизираното лице изобщо не е твърдяло наличието на такива, а и цитираните договори несъмнено сочат на преки договорки само между ревизираното лице и "Демаг" ЕООД. Както бе посочено по- горе, изводите на органите по приходите са в противоречие не само с писмения доказателствен материал, но и с неоспореното заключение на ССчЕ. При обсъждане на правилността на изводите на съда досежно фактурираните авансови плащания, следва да се посочи изрично още следното: при изследването на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактурирани авансови плащания подлежи на изследване основанието за плащане. Относимия доказателствен материал налага извода, че в разглеждания случай направеният авансов превод има действително характеристиките на авансово плащане. За да е налице авансово плащане по смисъла на ЗДДС и транспонираните в него разпоредби от Директива 2006/112 е необходимо да е налице достатъчно определеност и яснота относно параметрите на бъдещата сделка. В конкретния случай това условие е налице. Налице са договори между жалбоподателя и посочения доставчик, от който се установяват параметрите на бъдещите сделки и може да се направи извод, че страните по него с извършеното плащане действително са целяли постигането им. Като е счел РА за незаконосъобразен, включително и досежно фактурираните авансови плащания на "Демаг" ЕООД, съдът е постановил правилно решение и в тази част. При установената реалност на доставките, не е било налице основанието по чл. 26, т. 2 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат за процесните години. Административният съд правилно е отменил като незаконосъобразен РА досежно непризнатите разходи по спорните фактури, респективно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. и 2010 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходите, които не са документално обосновани и е отменил определения корпоративен данък за довнасяне в размер на 5 000 лв. главница и 1 660.67 лв. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,