Решение № 941 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2024 г.

от Регламент (ЕО) 883/2004., трудов договор между нея и Keelings Softfruits UC за времето от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. и копия от фишове за заплата, които са приети в ТП на НОИ Пазарджик с вх. 122-00-2059-2 от 30.09.2020 г. Не е представила документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. Поискала е удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 07.01.2019 г. до 11.09.2020 г. С Разпореждане 122-00-2059-1 от 28.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно до получаване на структурирани електронни документи U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия. На 09.10.2020 г. в ТП на НОИ Пазарджик са получени структурирани електронни документи U002 80265 и U004 81322 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост от 07.01.2019 г. до 22.12.2019 г.; от 01.01.2020 г. до 11.09.2020 г., причина за прекратяване на заетостта - изтичане срока на договора ; доходи за периодите от 07.01.2019 г. до 22.12.2019 г. в размер на 22 498 евро - брутен доход; от 01.01.2020 г. до 11.09.2020 г. в размер на 20 893 евро - брутен доход. Производството е възобновено и с Разпореждане 122-00-2029-3 от 15.01.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на К. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.07.2021 г. (четири месеца) в размер на 74,29 лв. дневно. С писмо с изх. 1029-12-953 от 27.06.2023 г. с посочено основание чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, М. е уведомена, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 12.09.2020 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването. В отговор М., с Уведомление от 14.07.2023 г е заявила, че е била наета от агенция за работа в Ирландия и няма връзка с фермата, не разполага с акт за прекратяване на трудовата заетост, както и че е представила необходимите документи при подаване на заявлението за обезщетение. Заявила е още, че разполага с документ U1 от компетентната институция в Ирландия, в който е посочена причината за прекратяване на договора. В представения по делото документ U1 е посочен период на осигуряване от 23.11.2020г до 04.06.2021г. С писмо с изх. 1030-12-1372 от 27.06.2023 г. от работодателя Keelings Retail UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. Получен е отговор, че К. М. е била наета в Keelings Retail UC като работник в градинарството на срочен договор, била на работа между 01.07.2019 г. и 11.09.2020 г. и напуснала преди изтичането на договора 30.09.2020 г. Изискано е удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на М. за времето от 07.01.2019 г. до 11.09.2020 г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 738177 от 12.09.2023 г., от компетентна институция на Ирландия, в който е потвърден период на осигурена заетост от 07.01.2019 г. до 11.09.2020 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - напускане на служителя . Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане 122-00-2059-9 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане 122-00-2059-3 от 15.01.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на К. М.. С Разпореждане 121-00-2059-11 от 23.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на К. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.01.2021 г. в размер на 09.00 лв. дневно. С Разпореждане 121-00-2059-12 от 24.11.2023 г. (л. 32), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54б, ал. 2 от КСО и чл. 11 от ЗБДОО за 2021 г. е изменено Разпореждане 121-00-2059-11 от 23.11.2023 г., като на М. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 12.00 лв. дневно, считано от 01.01.2021 г. Двете разпореждания са потвърдени с Решение 1012-12-351#1 от 02.01.2024г. на Директора на ТП Пазарджик на НОИ, а жалбата на К. М. срещу него е отхвърлена с влязло в сила решение 1557/ 22.04.2024г по адм.д. 146/ 2024г по описа на Административен съд Пазарджик. За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО с издадено Разпореждане 121-00-2059-11 от 23.11.2023 г., с което М. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.07.2021 г., в размер на 13 773,42 лв. - главница и 3389,23 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Този акт е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение 1012-12-350#1 от 02.01.2024г на директора на ТП на НОИ Пазарджик. При тези фактически установявания неправилно е прието в обжалваното съдебно решение, че в отношенията си с българските органи по осигуряване за безработица К. М. е действала добросъвестно. Текстът на чл. 54б, ал. 3 от КСО гласи, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне размера на ПОБ. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, М. е знаела, че трудовото й правоотношение с работодателя Keelings Softfruits UC е сключено като срочно до 30.09.2029г с оглед представения от самия нея трудов договор. Между страните няма спор, че след 11.09.2020 г. М. не е изпълнявала задълженията си по договора, респективно, че той е прекратен на тази дата. Декларирала е пред ТП на НОИ Пазарджик осигурителен период в Ирландия от 07.01.2019 г. до 11.09.2020 г. и причина за прекратяване на трудовата й дейност изтичане срока на договора . Така декларираната причина очевидно не отговаря на обективната действителност. Срокът на договора безспорно не изтича на 11.09.2020г и по делото нито се твърди, нито се доказва промяна на уговорките по договора след неговото сключване или предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя Keelings Softfruits UC, или по други, независещи от М. причини. Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. М. не е представила такъв пред ТП на НОИ Пазарджик, а впоследствие е депозирала преносим документ U1 с посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение изтичане срока на договора . При прегледа му обаче се установява, че данните в него са относими за период на осигурена заетост 23.11.2020 г. до 04.06.2021 г, т.е. различен от процесния, поради което този документ няма задължителната сила по чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) 987/2009 е предвидено, че по силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която с писмо от 16.08.2023 г. от работодателя Keelings Softfruits UC е била получена нова, конкретна информация относно причината за прекратяване на заетостта на М. в Ирландия през м.септември 2020г, а именно напускане на служителя по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в U002 738177 от 12.09.2023 г. от администрацията в Ирландия и по никакъв начин не са опровергани в хода на съдебното производство. Това налага извода, че М. е действала недобросъвестно при получаването на ПОБ в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото й правоотношение е прекратено по различна от декларираната от нея обективна причина (изтичане на срока), съответно дължи връщане на сумата, която е получила в по-голям размер от нормативно предвиденото за нейния статут. Неправилно е прието от първоинстанционния съд като основание за отмяна на процесния административен акт, че Разпореждане 122-00-2059-9 от 14.09.2023 г., с което е отменено Разпореждане 122-00-2059-3 от 15.01.2021 г. за отпускане на паричното обезщетение за безработица на К. М., не е влязло в законна сила, тъй като не е било редовно съобщено на адресата. Този извод е направен без да е налице оплакване в такава насока, без да са събирани доказателства за този факт и без да е съобразено обстоятелството, че разпореждането за възстановяване на неоснователно получените суми има пряка връзка с потвърдените в резултат на съдебен контрол Разпореждане 121-00-2059-11 от 23.11.2023г. и Разпореждане 121-00-2059-12 от 24.11.2023 г, с които окончателно е определен по-нисък размер на ПОБ. Съгласно нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 КСО се определи ПОБ в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 от КСО. Изложеното означава, че в случая разпореждането за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОБ, което безспорно е индивидуален административен акт, дори да не е влязло в сила, не е пречка за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно полученото обезщетение. Налице са стабилни административни актове - Разпореждане 121-00-2059-11 от 23.11.2023г. и Разпореждане 121-00-2059-12 от 24.11.2023 г, от които може да се направи преценка каква част от полученото обезщетение е била дължима и каква част е неправилно отпусната и недобросъвестно получена. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са допуснати от решаващия съд доколкото фактическата обстановка не е подведена под вярната правна квалификация и формираните правни изводи се не се основават на съвкупността от всички събрани доказателства по делото. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба срещу решение 1012-12-350#1 от 02.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-2059-10/23.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица - отхвърлена. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател, предвид своевременно заявената претенция за разноски, следва да се присъдят сумите: 200лв внесена държавна такса за касационно обжалване и 200лв юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в минималния размер от 100лв по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК.