Решение № 431 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10699/2011 г.

Решение № 431 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10699/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационни жалби от Председателя на Общински съвет - Варна и Кмета на Община Варна, против решение № 1320/1.06.2011 г. по адм. дело № 3092/2010 г. на Административен съд - Варна, с молба за отмяната му като неправилно. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се представляват. От ответните страни: Министър на регионалното развитие и благоустройството, не изпраща представител - депозирана е молба с характер на писмена защита, със становище за неоснователност на жалбите и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Министърът на отбраната, чрез юрк. Деневска, оспорва жалбите, поддържа подадените срещу тях отговор, счита решението за правилно и настоява да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, процесуално са допустими. По съществото си същите са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Варна, по прието като допустимо оспорване от Министерството на отбраната на Република България, е отменил като незаконосъобразно Решение № 2405-10/23, 24 и 30.06.2010 г., взето по Протокол № 24 на Общински съвет - Варна, с посочено правно основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ, в частта му за одобряване на ПУП - ПРЗ на кв. "Св. Никола"- Варна, досежно УПИ I-1442, кв. 40, УПИ ХVIII-1441 и УПИ II-1441, кв. 5 по кадастралния план на гр. Варна, м. "Св. Никола". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма, но при нарушаване на материалния закон - чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост, (установяващ забрана за разпореждане с имоти - публична държавна собственост), чл. 15, ал. 2 ЗДС - без да е взето решение на МС, за предоставяне на държавни имоти за управление на ведомства и общини, при липса на съгласуваност по смисъла на чл. 128, ал. 6 ЗУТ, с оглед което е постановил отмяната му и го е върнал за ново разглеждане, при спазване на дадените в съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Между страните няма спор, че процесният имот е публична държавна собственост, предоставен на министерството на отбраната по установения законен ред, а съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДС, министрите и ръководителите на ведомства управляват предоставените им имоти в съответствие с предназначението им. Затова и правилно е приетото, че МО е активно легитимиран, по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ правен субект, да оспори процесния административен акт, в частта му по отношение предоставените му за ползване и управление имоти съгласно приложените АДС, за които е установена идентичност като засегнати от плана. От данните по делото се установява, че след направеното възражение от МО по плана досежно горните три имота, (частично уважено от ЕСУТ - по отношение на улицата южно от УПИ I - 1442, кв. 40), същият е одобрен като: от УПИ I - 1442 (стар пл. № 1461), с предназначение "център за обществено обслужване", се отнема (за нуждите на общинската транспортно-техническа инфраструктура), площ от 7610.19 кв. м; от УПИ ХVIII - 1441, в кв. 5 (стар пл. № 2916) - 282.14 кв. м за улица и маневрено пространство, а от УПИ II - 1441, в кв. 5 (стар пл. № 2917) - площ от 1946.44 кв. м (за улица), което в процентно съотношение е в границите на допустимото по чл. 16, ал. 4 ЗУТ. С оглед констатираните допуснати нарушения, изводите за които настоящата инстанция напълно споделя, от една страна поради липсата на съгласуване, а от друга - тъй като с предвиждането, в нарушение на строителните правила и норми, се засягат имоти, които са с характер и начин на ползване от вида на специалните обекти на техническата и военна инфраструктура, които специфики не са отчетени при одобряването на ПУП в обжалваната му част, решението правилно е отменено. Не е съобразено извършеното застрояване в имотите, (сградите - "повече от 10", попадат в терен за улица), засегнати са специални съоръжения на действащо поделение, както и площи, "привидно свободни, но свързани технологично", такива, в които са разположени подземни обекти, както и дренажно съоръжение с дълбочина 25 м, помпена станция, обслужваща целия район, складове, до северната граница - трафопост и т. н. Последното вещото лице по назначената и неоспорена СТЕ в достатъчна степен е изяснило, (естествено без конкретизация, с оглед явния характер на производството), затова и доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Невярно е и възражението, че промяна в предназначението не е налице - отнемат се, без съгласуване, за обществени нужди площи от имоти, определени, пригодени и реално ползвани за нуждите на МО, като без основание се твърди и че не настъпва промяна в собствеността - това говори за неразбиране на транслативния ефект на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, след като предвидените по този ред площи "се прехвърлят" в полза на общината. Несъстоятелно е и позоваването на невлезлият в сила общ устройствен план на гр. Варна, а кои са доказателствата, въз основа на които се твърди осъществено съгласуване с ответното министерство, не става ясно и пред настоящата инстанция. С оглед така изложените съображения, при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно, следва да се потвърди, като на ответника МРРБ, предвид изхода на процеса, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78 ГПК, се присъдят разноски за касационната инстанция - своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер та 150 лв., съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,