Решение № 4370 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4137/2018 г.

Решение № 4370 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4137/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 68 от 23.02.2018 г. по административно дело № 689/2017 г. Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Р. Ангелова" АД ("Многопрофилна болница за активно лечение "Рахила Ангелова" АД) против покана изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Перник, в частта, с която дружеството е поканено да възстанови суми в размер на 1 800. 00 лв., получени без правно основание за отчетени и заплатени дейности по три случая с ИЗ № 13537, ИЗ № 3448 и ИЗ № 7642 по клинична пътека (КП) № 78. 1 "Диагностика и лечение на декомпресиран захарен диабет при лица над 18 години". Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Многопрофилна болница за активно лечение "Рахила Ангелова" АД, ЕИК 113513858, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Брезник" № 2, подадена от пълномощника адвокат С. Стоицева. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което процесната писмена покана също се отмени. В молба, подадена от другия касаторов повереник – адвокат И. Асенова, касационната жалба се поддържа, като е възведена и претенция за присъждане на направените по делото разноски, в това число и платения адвокатски хонорар. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Перник, представляван в съдебно заседание от пълномощника юрисконсулт К. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като поради това моли то да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от повереника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Писмената покана, обжалвана от "Многопрофилна болница за активно лечение "Рахила Ангелова" АД гр. Перник пред първоинстанционния съд, обективира волеизявление на основание чл. 76а, ал. 3 във връзка с чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за възстановяване на суми, получени от лечебното заведение за болнична медицинска помощ във връзка с лечението на 18 пациента по 9 клинични пътеки, в общ размер от 10 641. 00 лв. Пернишкият административен съд е разделил първоначалното дело на девет отделни съдебни производства, като предмет на съдебен контрол в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО по административно дело № 689/2017 г. е била законосъобразността на процесната покана в частта й, касаеща сума в общ размер от 1 800, 00 лв., заплатена за медицински дейности по КП № 78. 1 "Диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 години". Тази сума е поискана за възстановяване от директора на РЗОК – Перник като получена от лечебното заведение без правно основание за извършена дейност по КП № 78. 1 по общо три броя ИЗ, по които пациентки в рамките на месец са хоспитализирани повторно по същата клинична пътека - в разрез с разпоредбите на чл. 215, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, респ. на чл. 349, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г., както и с клаузите на индивидуалния договор на изпълнителя на медицинска помощ с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Фактическата обстановка по казуса правилно е установена от първоинстанционния съд и не е спорна между страните по делото. Със заповед № РД 09-751 от 20.09.2017 г. директорът на РЗОК - Перник е наредил да се извърши тематична проверка на "МБАЛ "Рахила Ангелова" АД гр. Перник, с предметен обхват: проверка на дейността на лечебното заведение, съгласно сключените по реда на НРД за МД за 2015 г. и индивидуалния договор за оказване на медицинска помощ във връзка с отчетени и заплатени от НЗОК хоспитализации на едно и също ЗОЛ (здравноосигурено лице) по една и съща клинична пътека и по различни КП в рамките на 30 дни от първата дехоспитализация. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 132 от 20.10.2017 г. за неоснователно получени суми, в който е прието за установено, че по отношение на осемнадесет пациента е направена повторна хоспитализация по същата клинична пътека, по която са били лекувани, в рамките на 30-дневен срок след дехоспитализацията им, или при част от тези пациенти се е наложил прием по друга клинична пътека в рамките на 30-дневен срок след дехоспитализацията им, като сумите и по двете хоспитализации за тези пациенти са заплатени от РЗОК - Перник на изпълнителя на медицинска помощ. Протоколът е връчен на изпълнителния директор на лечебното заведение, като той е вписал при получаването, че възразява срещу констатациите, описани в него. Възражението е разгледано от нарочна комисия, сформирана със заповед на директора на РЗОК – Перник, като в съставения във връзка с това протокол № РД-13-168 от 1.11.2017 г. е посочено, че е неоснователно, понеже не са опровергани констатациите на проверяващия екип. Въз основа на това директорът на РЗОК - Перник е издал процесната писмена покана. За да отхвърли сезиралата го жалба на "МБАЛ Рахила Ангелова" АД срещу процесната писмена покана в оспорената й част, Административен съд - Перник след преценка на надлежно събраните по делото доказателства е установил верността на фактическите констатации в констативния протокол и в протокола за неоснователно получени суми, послужили за издаването на поканата. Решението на Административен съд - Перник, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената пред него писмена покана в обжалваната й част, издадена от директора на РЗОК – Перник, за възстановяване от жалбоподателя на разходваните от бюджета на касата суми в посочения в поканата размер вследствие на това, че са били получени без основание. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт и обуславящите го такива) не е опровергана материалната доказателствена сила на констатациите на проверяващите контрольори в съставените от тях констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми, въз основа на които е издадена и оспорената пред Пернишкия административен съд писмена покана. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт в оспорената му част е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на съществени нарушения на административно-производствените правила (установени в раздел десети от глава втора на Закона за здравното осигуряване), правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Развитите от касаторовия повереник съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Административен съд – Перник, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Процесните повторни хоспитализации в рамките на месец са извършени по една и съща клинична пътека в едно и също лечебно заведение. Лечебното заведение, извършило и двете хоспитализации, има право да получи заплащане от бюджета на НЗОК само за една от тези хоспитализации, а е получило такова заплащане и за двете хоспитализации, като с поканата се иска връщане в бюджета на НЗОК на заплатените суми за едната от хоспитализациите. Неоснователно е касаторовото възражение, че писмената покана в атакуваната й част е незаконосъобразна, тъй като същата е постановена съгласно чл. 349, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г., респективно чл. 215, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, от които двете правни норми се извежда, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи втора хоспитализация по същата клинична пътека в същото или друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите след провеждане на проверка, а в разпоредбите не е посочено кой от двата случая подлежи на заплащане. Доводът, че липсва установяване конкретно по коя история на заболяването има нарушение на медицинската дейност и в какво се изразява, и че съответно по тази КП сумата ще се яви неоснователно получена, е неоснователен, тъй като изясняването на този въпрос е от значение в случаите, когато става дума за различни лечебни заведения. В конкретния случай с оспорената писмена покана в частта, с която е поискано възстановяване на суми в общ размер от 1 800, 00 лв., получени без правно основание по три отделни случая на лечение на пациентки, документирани с ИЗ № 13537, ИЗ № 3448 и ИЗ № 7642, и трите по клинична пътека № 78. 1 "Диагностика и лечение на декомпресиран захарен диабет при лица над 18 години", здравноосигурените лица са били хоспитализирани два пъти в рамките на 30 дни по една и съща КП в едно и също лечебно заведение, като РЗОК - Перник в трите случая е заплатила на изпълнителя на медицинска помощ суми от по 600 лв. за лечението на ЗОЛ и за двете хоспитализации (първоначалната и повторната). Правилно директорът на РЗОК – Перник и първоинстанционният съд са приели неспазване на приложимия нормативен регламент от страна на изпълнителя на медицинска помощ. В случая е без значение за коя от хоспитализациите сумата е недължима и следва да се възстанови, понеже за всяка от тях изплатената сума се равнява на 600. 00 лв. Освен това, дали има нарушения в медицинските дейности по съответната КП при дехоспитализацията или при повторната хоспитализация е от значение, само ако повторната хоспитализация е в друго лечебно заведение, и се изследва именно, за да се заплати извършената медицинска дейност по съответната КП на изправното лечебно заведение. В процесния случай обаче е установено, че в рамките на 30 дни пациентките са били дехоспитализирани и хоспитализирани по една и съща клинична пътека в същото лечебно заведение, като в противоречие с цитираните по-горе разпоредби, НЗОК е заплатила и в двата случая за лечението на здравноосигурените лица. Два пъти получено по една и съща КП плащане в рамките на 30 дни за един и същ пациент, е неоснователно получено и подлежи на възстановяване по реда на чл. 76а от ЗЗО. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана в оспорената й част, не може да бъде кредитирана. Решението на Административен съд - Перник не страда от наведените с касационната жалба пороци. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. С оглед неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение