Решение № 536 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2009 г.

Решение № 536 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на община - Димитровград, против решение № 140/08.06.2009 год., постановено от Административен съд - Хасково по адм. дело № 85/2009 год., с което е обявена нищожността на заповед № 3 от 25.02.2009 год. на Главния архитект на общината, с която, на основание чл. 99, ал. 1 АПК, е отменил одобрени проекти и разрешение за поставяне № 81/30.11.2004 год. на обект: "павилион за пакетирани изделия и кафе-аперитив", издадено на името на Тържищна компания "Марица" АД, поради констатирани пропуски при издаването му - в разрешението не е посочен срокът за заемане на общинския терен с временния обект и не са изяснени условията и начина на ползване на терена, поради липсата на сключен договор между общината и дружеството. С доводи за неправилност на решението се претендира отмяната му. Сочи се, че преценката на съда за произнасяне на административния орган извън срока по чл. 102, ал. 1 АПК е погрешна - законодателят едва ли би толерирал съществуването на незаконосъобразни актове неограничено във времето и без възможност за преразглеждането им след изтичането на едномесечния срок, с оглед което неправилно съдът е приел срока по чл. 102, ал. 1 АПК като преклузивен. Освен това, със същите аргументи, с които съдът е прогласил нищожност на процесната заповед, би следвало да се прогласи нищожност и на разрешението за поставяне. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - "ТК Марица" АД - Хасково, не изпраща представител, не е възразила и по жалбата в срока по чл. 232 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, след като подробно изложените в него мотиви са резултат от подробно и задълбочено изследване на доказателствата по делото и съответствието им с относимата за случая правна уредба, поради което и се възприемат изцяло от настоящата инстанция. С оглед разпоредбата на чл. 99, т. 1 АПК, влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съд, може да бъде отменен от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му, а съгласно изричната норма на чл. 102, ал. 1 АПК, възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 АПК, може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта. Цитираните законови текстове са ясни, не пораждат съмнения и никакви доводи за различна воля на законодателя не могат да променят точния им смисъл и съдържание - активността на допусналия порок в даден акт административен орган е допустима, но при определени условия и в конкретно предвиден срок, с оглед стабилността на административните актове и сигурността на гражданския оборот. В случая подобна активност се проявява след повече от четири години и то по недопустим процесуален ред. Затова и е достатъчно само да се подчертае, че срокът по чл. 99, ал. 1 АПК е преклузивен, не е съобразена абсолютна процесуална предпоставка - административният орган не е разполагал с правомощия по отмяната на разрешението, още повече - на изпълнените вече одобрени проекти. Порокът е тежък и радикален, засяга компетентността на органа да извърши отмяна на влязъл в сила административен акт извън установената във времето възможност за това, поради което правилно съдът е обявил нищожността на процесната заповед на Главния архитект на община Димитровград. Доводите във втората част на касационната жалба не следва да се коментират, тъй като самото разрешение за поставяне не е предмет на съдебното производство по настоящето дело и не може да се обявява неговата нищожност по реда на косвения съдебен контрол. Непълнотите и несъответствията следва да бъдат отстранени или доброволно между страните по правоотношението (с договор и анекс), или по предвидената в АПК възможност за неограничен във времето пряк съдебен контрол по отношение на нищожността. Предвид изложеното, след като не са налице основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение, като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд второ отделение,