Решение № 5591 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2020 г.

Решение № 5591 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, подадена чрез процесуалния му представител адв. Георгиев, против решение № 2523 от 05.12.2019 г., постановено по административно дело № 2821/2019 г., на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 134 от 22.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ - Пловдив. С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, относими към основанията по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ № 134 от 22.07.2019 г. или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд, както и да му се присъдят направените разноски. Ответникът - директор на БД ИБР – гр. Пловдив – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Гавраилова и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е бил АУПДВ № 134 от 22.07.2019 г., издаден от директора на БД ИБР - Пловдив. Със същия на "Водоснабдяване и канализация" – ЕООД – Пловдив на основание чл. 195 б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, чл. 166 ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "б", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и ал. 4, чл. 11, ал. 1 посредством чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., е установено задължение за такса за водовземане от подземни води по разрешително № 300601/15.11.2004 г., издадено също от директора на БД ИБР, за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 181 488 лв. и лихва в размер на 7 915. 53 лв. за периода от 16.02.2019 г. до 22.07.2019 лв. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила. Обосновал е извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административният орган е възприел декларирания от дружеството размер на таксата в подадената от него декларация, видно от констативния протокол. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и е счел същите за неоснователни. Според него непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и на вида на водоизточника в акта не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, тъй като в него е вписано разрешителното, въз основа на което са определени публичните задължения, а самото разрешително е част от административната преписка, както и констативният протокол от извършения контрол. Съдът е намерил за ирелевантни обстоятелствата относно съществуването на водомери и относно това, дали декларираните количества съответстват на данните от водомерите, тъй като това са действия на самото дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото дружеството данни. В съответствие с чл. 195 б, ал. 2 ЗВ актът е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл. 194 б ЗВ за 2018 г., поканата за доброволно изпълнение и констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Жалбоподателят е уведомен за началото на административното производство. Размерът на публичните задължения е точно изчислен съобразно чл. 12, ал. 2 вр. чл. 11, ал. 1 от тарифата, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., и това е потвърдено от заключението на вещото лице по приетата без оспорване експертиза. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е обосновал верен извод относно валидността на акта като издаден от компетентен орган, както и за това, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му като незаконосъобразен. Неосновани са поддържаните и в касационната жалба доводи за порок във формата на акта, изразяващ се в това, че не е конкретизирано мястото на водоползване и съоръженията, чрез които водоползването се реализира. Правилно е посочил съда в мотивите на своето решение, че в обстоятелствената част на АУПДВ, съдържаща фактическите основания за издаването му, е посочено, че той се издава във връзка с разрешително за водоползване № 300601/15.11.2004 г., издадено също от директора на БД ИБР, за питейно-битови нужди от Неогенски водоносен хоризонт чрез водовземни съоражения – 9 броя тръбни кладенци, намиращи се на територията на имот 77 в землището на гр. Пловдив, собственост на "В и К" ЕООД – Пловдив, подробно описани в самото разрешително. По делото е приета съдбно-техническа експертиза, в която вещото лице ясно е посочило, че декларираният от дружеството отнет воден обем 81 125 543 куб. м. за 2018 г. по всички разрешителни, притежавани от него, е отчетен по измервателните устройства. Показанията на всяко едно измервателно устройство се установяват по приложения към декларацията списък. Този списък е представен на експерта и проверен от него. В резултат на проверката вещото лице е констатирало, че в него са отразени данните за отнети водни количества по процесното разрешително и те са такива, каквито са посочени в оспорения АУПДВ. Неоснователни са и възражения на касатора срещу посочените в акта правни основания. Чл. 12, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., има т. 1, независимо от това, че тя е в таблицата, и именно в нея е посочен единичен размер на таксата – Е (в лв. /куб. м) в сила от 01.01.2017 г. – 0. 02. Посочването на ал. 4 наред с ал. 1 от чл. 7 на същата тарифа вероятно се дължи на техническа грешка, след като таксата е определена по реда на чл. 7, ал. 1, но това не прави акта незаконосъобразен, нито е нарушило правото на защита на неговия адресат. Задължението на директора на Басейнова дирекция по пар. 3, ал. 2 от ПЗР на Тарифата за таксите касае уведомлението по чл. 9, ал. 4 или 5 за дължимите такси за 2016 г., но не и уведомлението за таксата за 2018 г. Не е спорно между страните по делото, че размерът на таксата е правилно изчислен, и това е потвърдено от съдебно-техническата експертиза. Не е спорно, че така декларираната такса от жалбоподателя не е платена в срока по чл. 194 б, ал. 2 ЗВ. Отново според експертизата от платежните документи се установява, че от негова страна са заплатени само задълженията му за водовземане за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. С оглед така установените факти правилно АС - Пловдив е приел, че оспореният АУПДВ установява задължението на жалбоподателя за такса за водовземане в съответствие с приложимите материалноправни норми на ЗВ и при спазване на регламентираната законова процедура по издаването му. По така изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство първоинстанционно съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2523 от 05.12.2019 г., постановено по административно дело № 2821/2019 г., на Административен съд – Пловдив Решението не подлежи на обжалване.