Решение № 6968 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 872/2008 г.

Решение № 6968 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 872/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 175, ал. 1 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 1 от ГПК . Образувано е по молба на Руслан Пенев Пейчев от гр. София, с която на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 1 от ГПК се прави искане за изменение на решение № 5718 от 30.04.2009 г. по адм. д. № 872/2008 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в частта за разноските. Излага, че съдът неправилно се е позовал на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, която разпоредба е свързана с предоставяне на безплатна помощ на определена категория лица. Твърди също, че разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК изисква присъждане на минимален размер на адвокатското възнаграждение по административни дела в размер на 150 лева, определена в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗА и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Смята, че не се отнася до имуществени права, поради което се дължат разноски в минимален размер, както и че договореното адвокатско възнаграждение от възложителя е необосновано завишено. Излага, че договореното възнаграждение не отговаря и на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 и съдът е следвало да присъди разноски в полза на възложителя в размер на 150 лева. Моли, да се измени решението в частта за разноските, като бъде осъден да заплати на възложителя разноски по делото в размер на 75 лева. Искането за изменение на решението в частта за разноските е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и е процесуално допустимо. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд констатира, че с молбата на Руслан Пенев Пейчев е направено възражение, че съдът "неправилно се е позовал на чл. 38, ал. 2 от ЗА", което обуславя извод, че с постановеното решение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена в съответствие с чл. 175, ал. 1 от АПК. С решение № 5718 от 30.04.2009 г. по адм. д. № 872/2008 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е отхвърлена жалбата на адв. Руслан Пенев Пейчев против решение № 1102 от 11.12.2007 г. по преписка № КЗК-599 от 2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е оставена без уважение жалбата му вх. № 2210-В/15.10.2007 г. срещу Решение на Съвета на Директорите на "НЕК" ЕАД, взето с Протокол № 35/2.10.2007 г. за откриване на процедура на договаряне с обявление по ЗОП, с предмет: "Избор на процесуален представител на НЕК ЕАД по арбитражно дело № 15114/ОП, с ищец CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm A. S (предишно наименование Ceylan I nsaat Taahut Ithalat Ve Ihracat Ltd. Sti)", както и е осъден адв. Руслан Пенев Пейчев от гр. София, ул. "Княз Борис I", № 100, да заплати на "Национална електрическа компания" ЕАД, гр. София, ул. "Триадица" № 8, район Оборище, разноски по делото в размер на 5000,00 лева. Решението като необжалваемо е влязло в сила. С оглед изхода на процеса и направеното искане от процесуалния представител на възложителя "НЕК" АД съдът е мотивирал присъждането на разноски с разпоредбите на чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Основателно е възражението на молителя, че посоченото правно основание - чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е неправилно. В тази част по молбата, съдът приема, че е допусната очевидна фактическа грешка с посочването на чл. 38, ал. 2 от ЗА, вместо чл. 36, ал. 2 от ЗА. В съответствие с чл. 175, ал. 1 от АПК съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки или други подобни очевидни неточности. Правното основание за присъждане на разноски по делото от съда е по чл. 36, ал. 2 от ЗА, към което препраща разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, на която се е позовал съда, а не както е посочено в мотивите на решението - чл. 38, ал. 2 от ЗА. Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена, като на стр. 10, предпоследен абзац думата и цифрите "чл. 38" се четат "чл. 36". По отношение искането за изменение на решението в частта му за разноските настоящият съдебен състав приема, че е неоснователно. В съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК при отхвърляне на жалбата, подателят заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, ако другата страна е ползвала такъв. В конкретния случай съдът с оглед изхода на делото - отхвърляне на жалбите срещу оспорения административен акт и направеното искане от процесуалния представител на възложителя, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е осъдил двамата жалбоподатели да заплатят по 5000 лева разноски по делото. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие № 285408 от 25.03.2008 г., по който е договорено възнаграждение между адвокат Росен Воденичарски и клиента - "НЕК" АД в размер на 10000,00 лева, който е приет като доказателство по делото на 16.04.2008 г. Възражение от страна на молителя адв. Пейчев относно основанието и размера на адвокатското възнаграждение не е направено до приключване на устните състезания в последното съдебно заседание на 18.02.2009 г., което да е основание за приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представеното и прието доказателство относно договореното възнаграждение е било на разположение на жалбоподателя в хода на производството, но същият не е упражнил правото си по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Неоснователни са възраженията на молителя относно основанието и размера на присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. В съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗА - "Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа". Съгласно чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - "За защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ". Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 размерът на възнаграждението е в размер на 150 лева в случаите "за други неоценяеми искове", а съгласно чл. 7, ал. 2 - "за защита по дела с определен интерес възнагражденията " се определят пропорционално на материалния интерес. Неоснователно молителят смята, че размерът на адвокатското възнаграждение по административни дела се определя по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1. Изричната разпоредба на чл. 8 от Наредба № 1 обуславя извод, че е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 в случаите на установен материален интерес. В случая в производството по ЗОП е установен материален интерес от самия възложител с обявения размер по предмета на поръчката и допустимия размер на процесуално представителство. Действително при този висок размер при прилагане на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 адвокатското възнаграждение би следвало да е в значително по-висок размер, но по приложения договор за правна помощ и съдействие този размер е справедлив и обоснован с оглед законовото изискване на чл. 36, ал. 2 от ЗА и при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за изменение на решение № 5718 от 30.04.2009 г. по адм. д. № 872/2008 г. на Върховния административен съд, в частта, в която е осъден адв. Руслан Пенев Пейчев да заплати на "Национална електрическа компания" ЕАД, разноски по делото в размер на 5000,00 лева е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 175, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 248, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,