Решение № 11532 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7085/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. А., чрез адв. Мадамжиев, срещу решение 2773/25.04.2024 г., постановено по адм. дело 6351/2023г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание, чрез адв. Мадамжиев, подържа касационната жалба. В писмен отговор и в съдебно заседание, ответникът Главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ при МП, чрез юриск.Димитрова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Д. А., срещу Заповед Л-1376/3/07.04.2023г. на Главния директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение с ответника. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. Д. А. е младши инспектор - надзирател І степен в Затворническо общежитие Кремиковци, I-ва категория към затвора гр. София. На 18.01.2023г. в около 03.55 ч. на ул. Атанас Манчев до дискотека Плаза служители на СДВР са спрели за проверка автомобил Мерцедес 300 с peг. [рег. номер], като са установили, че водача на автомобила е младши инспектор А., а автомобилът му е дерегистриран по служебен ред. При покана, той отказва да бъде тестван за употреба алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARDM0207, поради което му е съставен АУАН GA872352 за този отказ и акт GA872353 за управлението на дерегистриран автомобил. Издаден му е талон 113216 / 18.01.2023г. за даване на проба за наличието на алкохол в кръвта за УМБАЛ Света Анна. Извършен му е тест с техническо средство Drug test 5000 ARNJ0002, който е с положителна реакция за амфетамин. Според описаното в лист за преглед на пациент с 2141/18.01.2023г., издаден от д-р И. Василев, на същата дата в 05.15 часа, в медицински кабинет в УМБАЛ Света Анна гр. София, А. се опитва да представи неустановено до момента, друго лице за вземане на кръв, вместо него, опитва се да подкупи медицински лица и се държи агресивно и арогантно. Кръвна проба в УМБАЛ Света Анна гр. София А. не е дал. Той се съгласява и е откаран до ВМА София за извършване на кръвен и уринен тест за употреба на наркотични вещества, с талон 113217 от 18.01.2023г., където дава съответните проби. Със заповед Л- 307/18.01.2023г. на главния директор на ГДИН, било образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т.1 от ЗМВР срещу служителя А. А., разпоредено е временното му отстраняване от длъжност за срок от два месеца, считано от датата на запознаване със заповедта и е определен дисциплинарно разследващ орган /ДРО/. Заповедта е връчена на А. на 18.01.2023г. лично срещу подпис. От ДРО са извършени дисциплинарно разследващи дейности, за които е изготвена писмена справка рег. 1790/07.03.2023г., и изложените в нея факти са тези възприети от първоинстанционния съд. Със справката на 08.03.2023г. е запознат срещу подпис А.. Също срещу подпис му е връчена и обобщена писмената справка с вх. 3448/09.03.2023г. Поканен е да даде допълнителни обяснения или възражения по нея и той е депозирал писмени такива. Връчена му е и покана 3202/21.03.2023г. за даване на писмени обяснения, във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, и той е депозирал такива с рег. 2380/31.03.2023г. На 07.04.2023г. Главния директор на ГДИН издал процесната заповед, която е връчена на А. на 12.06.2023г. Тъй като резултатите от изследванията за употреба на наркотични вещества не са били готови, към момента на приключване на дисциплинарното производство, съответно във вина на А. не е вменена употребата на наркотични вещества при управление на МПС. Наложено му е дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Въз основа на тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съдържа изискуемите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, съобразена е и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР за съобразяване на вида и размера на дисциплинарните наказания с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При постановяването ѝ и в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила. Процесната заповед е мотивирана, а и в обстоятелствената си част препраща към писмена материали и справки, събрани в хода на дисциплинарното разследване, съдържащи подробно изложение на повода за извършване на проверката и резултатите от нея, което е допустимо съгласно константната съдебна практика. Съдът стигнал до извод, че наказаният служител е управлявал МПС и при проверка от контролните органи е отказал да бъде тестван с техническо средство алкотест дрегер за наличие на алкохол в издишания въздух. Отказът на служителят А. А. да се подчини на контролните органи, като бъде тестван за употреба на алкохол, представлява нарушение на следните разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, утвърден със заповед ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието: чл. 27, ал. 3 - държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. Държавният служител в МВР съобразява законността на действията си, които възнамерява да предприеме, пази доброто име на институцията, която представлява, и насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване управлението на МПС след употреба на алкохол и на друго упойващо вещество. Отказът да бъде изпробван с техническо средство безспорно представлява дисциплинарно нарушение, което попада в обхвата на цитираната правна норма. Извършеното от А., по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, се явява несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. За същото правилно с процесната заповед му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Наложеното наказание съответства на извършеното нарушение, което от своя страна води до правилно ангажирана дисциплинарна отговорност на нарушителя и законосъобразност на оспоренат заповед. Съдът се е позовал и на Тълкувателно постановление 3/7.06.2007г. на ВАС по т. д. 4/2007г. и неговата приложимост, съгласно което поведението на държавните служители от МВР, шофиращи след употреба на алкохол в личното свободно време, може да се прецени като поведение, несъвместимо с морала, и е основание за дисциплинарна отговорност по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.), ако поведението е и уронващо престижа на службата. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е сходна, доколкото касае деяния, уронващи престижа на службата и несъвместимост с морално-етични норми, обективирани в Етичните правила за поведение на служителите на МВР. Независимо от факта, че А. пряко не е афиширал служебното си положение, деянието му е извършено на публично място и е станало достояние на трети лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Развитите правни изводи са подробни, кореспондират с приобщените към делото доказателства и се споделят от настоящият състав на касационната инстанция. Не следва да се вземат предвид само тази част от мотивите на съдебното решение, в която съдът подкрепя изводите си за уронване престижа на службата с поведението на А. в болница Св. Анна, изразяващо се в опит да даде пари на лекаря и опита да организира даване на кръвна проба за алкохол от трето лице, тъй като тези действия не са предмет на дисциплинарното обвинение и не са послужили за материално правно основание за издаване на процесната заповед. Нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване, представлява поведение, което уронва престижа на службата. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън тях. Нарушението на посочената разпоредба на Етичния кодекс обуславя квалификацията на поведението на наказания служител като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) 3 от 2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност". Според същото ТП не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Независимо от обстоятелството, че действията на жалбоподателя не са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения, то с поведението си същият нарушава конкретни етични правила и дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията, поради това наложеното му наказание е законосъобразно, в какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния съд. Процесното деяние е извършено на обществено място, станало е достояние на присъстващия приятел на А. и на участващите в проверката полицейски служители. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР изисква деянието да е "уронващо престижа", т.е. не е задължително престижът вече да е уронен. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на кастора, развити в касационната жалба. Съдът е извършил обстоен анализ на събраните доказателства, които се припокриват с фактическите констатации на административно наказващия орган, и е развил собствени правни изводи. За държавните служители в ГДИН при Министерство на правосъдието, по силата на закона, са приложими правилата на Закона за МВР, т.е. същите, на които са подчинени и полицейските служители. Съдът не е вменил ново дисциплинарно обвинение на жалбоподателя, различно от това по процесната заповед нито го е прекфалифицирал. Вярно е, че съдът, в подкрепа на изводите за уронване престижа на службата, е посочил и поведението на А. в УМБАЛ Света Анна гр. София, но както бе посочено по-горе тези изводи не следва да се вземат предвид, а и те не променят крайният извод за законосъобразност на заповедта. Нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и в тази връзка наказващия орган е длъжен стриктно да спази закона в условията на обвързана компетентност, без да може да променя вида на предвиденото наказание в случай, че нарушението попада под квалификацията тежко нарушение на служебната дисциплина. Нормата на чл.206, ал.2 от ЗМВР изисква излагане на мотиви защо установеното нарушение се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, каквото в процесната заповед е направено. При доказаност на нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР наказващия орган няма правомощия да подмени вида на предвиденото от чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР наказание. Дисциплинарно наказание "уволнение" по естеството си няма размер или срок, поради което наказващия орган няма задължение да прави преценка за такива, съобразявайки цялостното поведение на държавния служител по време на службата. С оглед изложеното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение. При този изход на делото своевременната претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът му дължи такива в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав