Решение № 12455 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 963/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Враца против решение 457/22.12.2022 г., постановено по адм. дело 677/2022 г. по описа на Административен съд Враца (АС-Враца). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, а при условията на евентуалност и неправилно при наличие на основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, защото с него е отменена неподлежаща на съдебен контрол законосъобразна заповед. Касационната жалба съдържа подробни съображения относно законосъобразността на отменената от първата инстанция заповед и доводи за недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение като недопустимо и бъде прекратено производството по делото или се отхвърли жалбата на Т. Филипова. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Т. Филипова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 457/22.12.2022 г., постановено по адм. дело 677/2022 г. по описа на АС-Враца е отменена Заповед РД-01-142/17.10.2022 г., в частта утвърден списък , относно д-р Т. Филипова, преписката е върната на органа за ново произнасяне съгласно мотивите на решението са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискването за форма на акта, обуславящо основателност на жалбата и необсъждане на останалите основания по чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е действителен и допустим като постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. Касационната инстанция намира за неоснователно основното оплакване в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение. Според установената непротиворечива съдебна практика (определение 2436/16.03.2022 г., постановено по адм.д. 10798/2021 г. по описа на Върховния административен съд, решение 5095/21.04.2021 г., постановено по адм.д. 10892/2020 г. по описа на Върховния административния съд и мн.др.), обусловена от т. 6 на задължителното Тълкувателно постановление 2/19.05.2015 г. по тълк. д. 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК. В случая спорът е относно законосъобразността на акт, с който се определя елемент от брутната заплата по смисъла на чл. 67, ал. 1 Закона за държавния служител (част от съдържанието на служебното правоотношение), а не се претендира заплащането на конкретни суми. Не е инициирано исково производство, а се иска отмяна на акт на органа по назначаването, а това съдържание на жалбата на Т. Филипова определя подсъдността на административния съд. С оспорената част от заповедта директорът на РЗИ - Враца, в резултат на изпълнение на предоставеното му законово правомощие, е разпоредил неизплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР). Това разпореждане представлява изрично властническо волеизявление, с което едностранно са засегнатите правата и законните интереси на Филипова по повод съществуващото служебно правоотношение. В първоинстанционното производство са събрани всички относими към спора доказателства и са установени релевантните факти, но са обосновани неправилни и незаконосъобразни правни изводи. Не се спори между страните по делото, че със Заповед РД-01-142/17.10.2022 г. на директора на РЗИ - Враца, с която на основание чл. 67, ал. 7, т. 5, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 ЗДСл, чл. 107а, ал. 14, т. 5, ал. 15 и ал. 16 от Кодекс на труда (КТ) и чл. 31, ал. 4 от Вътрешните правила за заплатите на РЗИ - Враца, в сила от 01.03.2020 г., е наредено да се начислят и изплатят на служителите със заплатите за месец октомври 2022 г. и ДВПР за постигнати резултати в размер на 48 000 лв. по утвърден списък, неразделна част от заповедта. В списъка срещу името на всеки служител е отбелязана конкретна сума за ЗВПР, а за Т. Филипова, заемаща длъжност главен секретар, отбелязването е - 0 лева. Според чл. 27 от цитираните в тази заповед вътрешни правила служителите, включително директорът и главният секретар, получили оценка неприемливи резултати за съответния период, не получават ДВПР. За периода 01.01.2022 г. 30.09.2022 г. Т. Филипова е получила оценка неприемливо изпълнение , което е установено от формуляра за оценката на резултатите й, срещу който е подадено неприето възражение. При определяне на тази оценка са съобразени два доклада от Инспектората на Министерство на здравеопазването (МЗ), описващи множество нарушения на Т. Филипова (за които й са наложени и две дисциплинарни наказания), както и предписания за вземане на мерки. Тези въпроси са обсъждани и на директорски съвет, който предхожда издаването на отменената от първата инстанция заповед от 17.10.2022 г. За тези факти, установени от първата инстанция са представени писмени доказателства, които съставляват част от административната преписка по издаване на заповедта и е следвало да бъдат съобразени от АС-Враца при преценката относно спазването на изискването за форма на акта. Според Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на Върховния съд, мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно и не е необходимо да съвпадат по време с издаването му. Възможно е те да предхождат постановяването на акта и да се съдържат в други документи, съставени с оглед предстоящото му издаване. Фактическото основание за неполучаване на ДВПР от Т. Филипова се съдържа във формуляра за оценка, а обосновката на тази оценка в обсъждането на подаденото от нея възражение. Автор и на двете е издателят на атакуваната заповед. Необосновано първоинстанционният съд приема, че тези документи са съставени при оспорването на заповедта, защото видно от датите им те я предхождат и на практика съдържат мотивите за издаването й. Като е достигнал до противоположен правен извод, АС-Враца е постановил неправилно съдебно решение, което трябва да бъде отменено, а с оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Т. Филипова като подадена срещу действителен и законосъобразен акт по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 7 ЗДСл, брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, каквито са и тези по т. 5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати, а съгласно ал. 8 допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3. Предвид нормата на § 2, ал. 1 от приетата на това основание Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, определянето на индивидуалните размери на ДВПР и получаването на средства за тях от служителите в РЗИ - Враца е регламентирано в утвърдените от директора Вътрешни правила, цитирани по-горе. Както е установил и административният съд, в чл. 27 от тези правила е предвидено, че служителите получили оценка неприемливи резултати за съответния период, не получават ДВПР. В случая е установено от първата инстанция, че Т. Филипова, която е полагала труд по служебно правоотношение като главен секретар в РЗИ Враца и е получила именно оценка неприемливи резултати за периода, поради което ДВПР не й се следва. Определената оценка не е предмет на съдебен контрол по адм.д. 677/2022 г. по описа на АС-Враца, а само определянето на ДВПР, поради което при наличие на предпоставките на чл. 27 от вътрешните правила на Т. Филипова правилно не е определено ДВПР с оспорената от нея заповед. По водене на делото пред двете съдебни инстанции директорът на РЗИ-Враца е направил разноски в размер на 570 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени в пълен размер. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение,