Решение № 7137 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2016 г.

Решение № 7137 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК.

Ц. С. Н. обжалва Решение № 3492/20.05.2016 г. по адм. дело № 12307/2015 г. на Административен съд - С.-град, отхвърлящо оспорването му срещу Заповед № 18-8673/5.11.2015 г. на началника на СГКК - С., с която, на основание чл. 91, ал. 1 АПК, е оттеглена Заповед № 18-6953/4.09.2015 г. за одобряване на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на район "Витоша" - Столична община относно границите на поземлени имоти № № 68134.1892.9 и 68134.1892.10 в съответствие с границите на УПИ XIV-9, кв. 62 по регулационния план на района.

От ответниците началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - С. и В. Р. К. не изразяват становище по жалбата, П. Ч. К. я оспорва, С. П. В. е на позиция за неправилност на съдебното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Не е налице порок на заповедта за оттегляне на акта за изменение на кадастъра поради неспазване на срока по чл. 91, ал. 1 АПК. Достатъчно за действителността й е произнасянето на органа в преклузивния срок от момента на депозиране на жалбата от заинтересованата страна П. К. Той, заедно с В. К., е съсобственик на ПИ № 68134.1892.9 и съответно разполага със самостоятелно право да оспори оттегления акт. По тази причина фактът, към момента на издаването на оттеглящия акт е бил изтекъл 7-дневния срок от получаването на жалбата на К., не е прекратил правомощието на органа, както правилно е приел и административния съд. Възможността за отмяна на първоначалната заповед в нейната цялост, дори и само по жалба на една от заинтересованите страни в административното производство, произтича от неделимия предмет на разпореденото с оттеглената заповед изменение на кадастъра.

1. Противно на основния довод на касатора, упражняването на правото на отзив на органа е допустимо, независимо дали административният акт подлежи на административен или единствено на съдебен контрол.

а. Смисълът на чл. 91, ал. 1 АПК е да се даде възможност на административния орган, по повод на постъпило оспорване, да преразгледа сам акта си и да обезпечи законосъобразното развитие на регулираното от него административно правоотношение преди образуването на контролно производство по проверката му от горестоящ орган или от съда. Непротивопоставим на съдържанието и целта на правото на отзив е аргументът, че чл. 91 АПК се намира в главата от кодекса, уреждаща оспорването на административните актове по административен ред.

б. Правилата за оттегляне на административния акт по чл. 156 АПК предполагат вече образувано дело по оспорването му, а не само постъпила жалба при органа, макар и адресирана до съда. От друга страна, гаранция срещу опасността от заобикаляне на изискването за съгласие на останалите ответници и на оспорващия (в зависимост от процесуалния етап от развитието на производството - срв. ал. 1 и ал. 2 на чл. 156 АПК) чрез оттеглянето на акта по реда на чл. 91, ал. 1 АПК представлява обжалваемостта на издадения в производството по отзив нов акт - ал. 2 вр. ал. 1 на чл. 91 АПК. Съдебната проверка по същество на предпоставките, обуславящи правомощието да се преразгледа акта, включва в себе си преценката за законосъобразността на оттегления акт. Затова и защитата на страните, черпещи права от него, е обезпечена.

1. Съответен на закона е изводът на административния орган и на съда за процесуалното и материалноправно основание за оттеглянето на заповедта за изменение на КККР.

а. Административнопроизводственото нарушение при издаването й е резултат от неуведомяването на заинтересованите страни В. К. и П. К. в процедурата по изменението на кадастъра (задължението на органа по чл. 26, ал. 1 АПК е общо и не е изключено от ЗКИР като специален закон), инициирана от С. В. То е съществено, тъй като допускането му е лишило въобще страните от участие в производството и следващата от него възможност да заявят своевременно възражението си срещу искането за засягащата ги промяна на границата между поземлените имоти. Правомерното развитие на процедурата пред органа по кадастъра би рефлектирало върху съдържанието на волеизявлението и в частност - преценката за наличието или липсата на спор за материално право (чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. чл. 35 АПК).

б. В случая противоречието в позициите на заинтересованите страни във връзка с местоположението на границата между поземлените имоти (при невъзможността да бъде релевирано на по-ранен етап) се обективира еднозначно посредством оспорването на разпореденото със заповедта изменение на кадастъра. Съществуването му е израз на спор за материално право и отрицателна материалноправна предпоставка на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в КК до разрешаването му по съдебен ред - по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Това условие не е осъществено и с представеното пред административния орган от заявителката В. решение на Софийския районен съд от 1975 г., отхвърлящо иска за допускане на делба между двата парцела, тъй като то не формира сила на пресъдено нещо по местоположението на имотната граница.

в. Основание да се одобри претендираната промяна в КК би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за материално право - чл. 53а, т. 1 ЗКИР, или при постигане на съгласие със заинтересованите собственици - чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане в полза на П. К. на заявените в срок разноски за касационната инстанция в доказания им размер от 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение