Решение № 10261 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2013 г.
ВАСV отделение08.07.2013 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Румен Спасов Игнатов от гр. Видин, против заповед № К-77 от 08.01.2013 г. на Министъра на вътрешните работи. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Мотиви
Решение № 10261 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ и чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалбата на Румен Спасов Игнатов от гр. Видин, против заповед № К-77 от 08.01.2013 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, в качеството му на държавен служител в МВР, за нарушение на чл. 177, ал. 7 ЗМВР - извършване на търговска дейност и неподаване на декларация в седмодневен срок. на основание чл. 224, чл. 227, ал. 1, т. 3, чл. 228, т. 1, чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на това основание е прекратено служебното му правоотношение от длъжност -полицейски инспектор V-та степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция", към отдел "Охранителна полиция" при ОДВМ - Видин, категория "Г" - II-ра степен Оспорва се по същество извършването на вмененото нарушение на служебната дисциплина, не е налице извършване на търговска дейност, поради което не е задължително подаване на декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР. Моли съда да отмени заповедта, като претендира и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител - юрк. Узунова оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя Спасов, изразяващо се в извършване на търговска дейност- въз основа на пълномощно е представлявал "СИБАРИТ", ЕООД - Видин - при осъществяване дейността на дружеството; извършвал е финансови и банкови операции; като пълномощник е договарял с представители на други фирми във връзка с дейността на представляваното от него търговско дружество- действия, предполагащи извършване на търговска дейност и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР за това, е започнало със заповед № К-10851 от 01.10.2012 г. на Министъра на вътрешните работи. Със същата е назначен дисциплинарно разследващ орган, разяснени са правата на служителя по чл. 230 ЗМВР. Заповедта е връчена лично на служителя на 05.10.2012 г. В хода на дисциплинарното производство са извършени административно производствени действия по събиране на писмени доказателства, като жалбоподателят е поканен, и е дал писмени обяснения, в които отрича извършването на търговска дейност, а дадените обяснения от представители на транспортни фирми сочещи негово активно участие в търговски договаряния обяснява със стриктно изпълнение на служебните си отношения, касаещи тези лица. Дисциплинарното производство е приключило с изготвяне на обобщена справка, с № 24375/20.11.2012 г. Изготвена е покана за запознаване със същата, като Спасов е депозирал писмени обяснения/вх. № 24483/21.11.2012 г./, с които наказващия орган е запознат. Въз основа на изготвената обобщена справка, е дадено становище по чл. 244, ал. 1 ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е издадена на 08.01.2013 г. Посочените в нея нарушения на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, се свеждат до тези, отразени в заповедта по чл. 230 ЗМВР - осъществяване на търговска дейност и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР, са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Основното възражение на жалбоподателя се свежда до отричането да е извършвал търговска дейност. По делото /л. 76 от папка № 1/ се намира нотариално заверено пълномощно от 14.01.2008 г., с което лицето Сашо Тодоров Димитров, действащ в качеството на управител на "Сибарит" ЕООД - Видин е упълномощил Румен Спасов Игнатов - с неограничени права да представлява търговското дружество. Игнатов не отрича, че се е възползвал от предоставените му права - но инцидентно, без възнаграждение и като безвъзмездна услуга на упълномощаващото лице. Настоящият състав намира, че това възражение е неоснователно. Дисциплинарно разследващия орган е снел писмени обяснения от управители на търговски дружества - търговска партньори на "Сибарит " ЕООД, които са категорични - не познават лицето Сашо Димитров, контактували са единствено с Румен Игнатов. Въз основа на назначена от разследващия орган - графологическа експертиза - е установимо, че Румен Игнатов собственоръчно изготвял и подписвал документи, касаещи търговска дейност между представляваната от него фирма "Сибарит" и "Видапътстрой". Установено е също така, че вписаният в търговския регистър телефон за контакт с търговското дружество, съвпада с мобилния телефон на Румен Игнатов - 0895 754 099, фигуриращ в телефонния указател на ОД на МВР Видин и "ПБЗН" - Видин /лист 208 и следв. от папка № 1/. Пред съда бе разпитан Сашо Тодоров Димитров, управител на "Сибарит " ЕООД, който не отрича, че е упълномощавал Игнатов да му помага в търговската дейност, но същото е било безвъзмездно. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед № К-77 от 08.01.2013 г. е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 ЗМВР при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 ППЗМВР и в срока по чл. 255, ал. 2 от закона. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административно производствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Налице е съвпадение между фактите, вменени като нарушение на служебната дисциплина със заповедта за образуване на дисциплинарното производство по чл. 230 ЗМВР и фактите, послужили като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в заповедта на министъра на вътрешните работи от 08.01.2013 г. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Установено по безспорен начин е извършеното дисциплинарно нарушение. Неподаването на декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР за обстоятелство по т. 3 от същия текст съставлява тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с уволнение - наказание, приложено от наказващия орган. Посоченото обосновава материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение