Решение № 4567 от 2.5.2023 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение02.05.2023 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 335 от 19.10.2022 г. по адм. д. 374/2022 г. на Административен съд Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА/п/ ЛОЗАН ПАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 335 от 19.10.2022 г. по адм. д. 374/2022 г. Административен съд Враца по жалба на АВТОТРАНС-97 ЕООД, [ЕИК], гр. Враца, представлявано от управителя Ц. Атанасов, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 11210/12.05.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в която се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Враца и вместо него да постанови друго такова, с което да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба АВТОТРАНС-97 ЕООД, представлявано от управителя Ц. Атанасов, чрез своя процесуален представител адв. В. Чернев от АК-Враца, в писмен отговор взема становище за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ 11210/12.05.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция БГ ОИЛ", находящ се в гр. Враца, стопанисван от АВТОТРАНС-97 ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. Според фактическите установявания на Административен съд Враца на 02.04.2022 г. служители в ГД "Фискален контрол" към ЦУ на НАП извършили проверка в посочения търговския обект, при която са установени 4 бр. резервоара за съхранение на течно гориво, свързани към 4 бр. двойни колонки с общо 18 пистолета за зареждане на гориво, като един от тях е с висок дебит. Установено е, че техническата конфигурация на ЕСФП отговаря на съхраняваната в обекта блок схема, като обема на резервоарите отговаря на предоставените и валидни удостоверения за калибриране на съдовете за съхранение на течно гориво. Констатирано и също така, че са поставени валидни и без нарушена цялост контролни знаци за последваща проверка на средствата за измерване, като на 08.03.2022 г. е извършена съвместна проверка от НАП, БИМ и организация извършваща сервизното обслужване и ремонт на средствата за измерване, като е установено, че ЗЛ предава по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива. Впоследствие е извършена е допълнителна проверка въз основа на изискани от проверяващите и предоставени от дружеството документи в НАП на 11.04.2022 г. и е направена справка в ИС на НАП, програмен продукт "Фискални устройства с дистанционна връзка" "Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4185774 за периода от 01.03.2022 г. до 15.03.2022 г. Проверяващите са установили, че има разлики между получените количества горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите за съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта на четири дати от м. март, както следва: От административната преписка е видно, че при извършената документална проверка за произход на течните горива и направената детайлна справка за продажбите по колонки е установено, че когато лицето получава течни горива в резервоарите за съхранението им, едновременно с това извършва продажби/зареждане от тях на течни горива в големи количества. От сервизната организация за поддръжка на ФУ е предоставен сервизен протокол, в който като възможни причини за разликите между доставено по документи гориво е посочено: 1/Твърде големи зареждания през колонките, при което на може да се изчисли толкова точно доставеното количество гориво; 2/Механичен проблем, при който засяда поплавъка на сондата по време на доставка; 3/Възможна грешка в калибровъчната таблица; 4/Друг механичен проблем, свързан с обсадната тръба на сондата. Административният орган е приел, че АВТОТРАНС-97 ЕООД е извършило нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. С обжалваното решение Административен съд Враца е отменил административния акт, като е приел, че не е безспорно установено оспорващото дружество да е нарушило реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, тъй като ответната страна не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради която не са подадени данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически проблем, респ. дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на данни в НАП. Наред с това, първоинстанционният съд е приел, че ЗНПАМ е издадена в противоречие с целта на закона и обективно не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН. Крайният извод на съда е за наличие на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и е отменил административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от Административен съд Враца. Разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС предвижда задължение за лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. От друга страна, по аргумент от чл. 3, ал. 3, изр. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Най-накрая, за неизпълнението на посочените по-горе задължения е предвидено налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че АВТОТРАНС-97 ЕООД е въвело в експлоатация фискално устройство, изградена е дистанционна връзка с НАП и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. В административния акт не се твърди от органите на приходната администрация, нито са налице данни, още по-малко доказателства дори и като индиция, че несъответствието между двата вида данни посоченото в акцизните данъчни документи количество гориво и отчетеното от нивомерната измервателна система на процесните дати - 01.03.2022 г., 02.03.2022 г., 03.03.2022 г. и 08.03.2022 г., се дължи на неправомерно поведение на дружеството или че е налице целенасочена външна намеса върху описаните уреди. Не се твърди също така, а и няма данни, че данните са манипулирани умишлено чрез външно въздействие или че в обекта се ползва софтуер, който не е включен в публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби. Не се спори, че търговското дружество предава по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива. Основателно АС-Враца заключава, че в случая не е безспорно установено АВТОТРАНС-97 ЕООД, като лице, което извършва продажби на течни горива по чл. 118 ЗДДС, да е нарушило реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП. Тежестта за установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, е на административният орган, който не е ангажирал доказателства, удостоверяващи причината за несъответствието на подадените данни, респ. дали това несъответствие се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на изискуемата информация. Това още повече е така, тъй като на една от датите, на които е установено несъответствие (08.03.2022 г.), административният орган изрично посочва, че на същата тази дата на основание чл. 16а от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е извършена съвместна проверка от НАП, БИМ и организация, извършваща сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване, при която не са констатирани нередности. Точно обратното - установено е, че дружеството предава по установената дистанционна връзка данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива. Доколкото нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. Тази преценка също е направена от решаващия съд. Както правилно посочва АС-Враца запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая, както вече беше посочено, налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, АС-Враца е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските пред касационната инстанция: По делото е представен от ответника по касация списък с разноски по чл. 80 ГПК (л. 26 от делото), както и Договор за правна защита и съдействие (л. 14 от делото). В договора е вписано адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС платими в брой. Посоченото в представения договор, че договореното възнаграждение е "платими в брой" не указва на отбелязване за извършено плащане. Посоченото отбелязване указва начина, по който ще бъде извършено плащането, но същото не доказва извършено плащане, поради което настоящият съдебен състав счита, че то няма характер на направени по делото разноски. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,