Решение № 3984 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Полски Тръмбеш, подадена чрез адвокат Й. Иванова, против Решение 297/04.12.2023 г., постановено по административно дело 561/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Решението се оспорва в частта, с която е отменена Заповед СА-01-02-7531-2/19.10.2022 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж Пристройка на съществуваща жилищна сграда, находящ се в УПИ X-26, кв. 23 по плана на [населено място], за помещение 1 и помещение 3. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отхвърли жалбата на М. Неделчева против процесната заповед, в нейната цялост. Касационната жалба се поддържа от адвокат Иванова, която моли да бъде уважена по изложените съображения и претендира съдебно-деловодни разноски. Ответната страна, М. Неделчева, редовно призована, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Велико Търново е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, определен като Пристройка към съществуваща жилищна сграда, находящ се в УПИ X-26, кв. 23 по плана на [населено място]. Строежът е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без строителни книжа. Установено е, че строежът представлява пристройка към двуетажна жилищна сграда, изграден на границата със съседния имот УПИ XI-27, със обща застроена площ от 32,63 кв.м., разпределена в три помещения баня от 10 кв.м., котелно помещение от 14,50 кв.м. и мокро помещение от 8, 13 кв.м., графично нанесени в окомерна скица 460/29.09.2022 г., която е неразделна част от съставения констативен акт. Административният съд е отменил заповедта досежно помещение 1 баня и помещение 3 мокро помещение, и е отхвърлил жалбата относно помещение 2 котелно помещение. По отношение на банята е развил мотиви, че заповедта в тази част противоречи на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, доколкото по делото липсвали данни съществуващата в имота сграда да е проектирана със санитарно помещение, което би поставило собственика й в невъзможност да я използва като жилище. По отношение на мокрото помещение, съдът е приел, че след като има ограждащи стени и под, но няма изграден покрив, то не представлява допълващо застрояване, както е квалифицирано от органа, което обуславя материалната незаконосъобразност на заповедта в тази й част. Възприетите от първостепенния съд изводи, мотивирали го да отмени частично процесната заповед, не се споделят от настоящата инстанция. На първо място не е спорно обстоятелството, че строежът, разпореден за премахване е извършен без строителни книжа, поради което правилно е квалифициран като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. На второ място, строежът, с оглед на установените му характеристики, конструкция, вид и предназначение, правилно е определен от органа като един строеж на допълващото застрояване, а не като три отделни строежа. Строежът представлява пристройка към жилищна сграда, чиято площ е разпределена в три помещения баня, котелно помещение и мокро помещение. Тоест, така нареченото мокро помещение представлява част от пристройката и независимо, че към момента на проверката е без изграден покрив, това не променя неговата квалификация като част от строежа, разпореден за премахване и определен като такъв от допълващото застрояване, противно на възприетото от решаващия съд. На следващо място, по делото не е установено дали двуетажната жилищна сграда, към която е изградена процесната постройка има проектиран или изграден санитарен възел. Това обаче не означава, че тази сграда няма санитарно помещение, тъй като този въпрос изобщо не е бил предмет на проверка. Освен това, видно от представените скици е, че в имота, собственост на М. Неделчева съществува и втора жилищна сграда, за която отново не е изследван този въпрос. Липсват безспорни данни за отсъствие на санитарен възел в една от двете жилищни сгради, поради което неправилно съдът е приложил принципът на съразмерност по чл. 6 АПК досежно помещение 1 от пристройката, представляващо баня. Друг спорен въпрос касае периода на реализиране на строежа, предвид необходимостта от изследване на неговата търпимост, на който съдът не е дал категоричен отговор. От събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност може да се изведе, че процесната пристройка е нов строеж, изграден след придобиване на имота от М. Неделчева през 2017 г. Това обстоятелство се установява от представените по делото документи, а именно : 1) скица на имота, издадена от общината на 22.01.2021 г., в която пристройката не фигурира; 2) заявление от собственика на съседния имот за това, че изграждането на строежа е започнало през 2022 г.; 3) изготвеното по искане на собственика на имота геодезическо заснемане от лицензирано лице, в което постройката отново не е отразена; 4) декларацията от 26.01.2023 г. от предишния собственик на имота, според която преди 1980 г. на границата с УПИ XI-27 е имало изградена постройка, представляваща лятна кухня, тоест се затвърждава извода за това, че пристройката в сегашния й вид не е съществувала. Следва да се приеме за доказано, че процесният строеж е изграден след 31.03.2001 г., което изключва търпимостта му по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Първостепенният съд не е съобразил правилно относимите за спора факти и не е извел съответните правни изводи, поради което е постановил необосновано и постановено в нарушение на материалния закон съдебно решение, подлежащо на отмяна в оспорената му част. По изложените по-горе съображения следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на М. Неделчева срещу Заповед СА-01-02-7531-2/19.10.2022 г. на Кмета на Община Полски Тръмбеш, разпореждаща премахване на незаконен строеж Пристройка на съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ X-26, кв. 23 по плана на [населено място], в частта й за помещение 1 и помещение 3. При този изход на спора, в полза на Община Полски Тръмбеш следва да се присъдят съдебно-деловодно разноски, които са в размер на 370 лева, от които 70 лева за платена държавна такса и 300 лева депозит за вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,